Премиерите през АПРИЛ
АНИТА АНГЕЛОВА
Април е месец, в който театралният сезон видимо набира скорост – време на премиери, активен сценичен живот и очакване на предстоящите големи събития. Именно в този период бяха обявени програмите на два от най-значимите театрални фестивала у нас – Международен театрален фестивал „Варненско лято“, който ежегодно се провежда в началото на юни, и театралният фестивал „Друмеви театрални празници“ в Шумен, който по традиция се провежда през май, както и платформата „Световен театър в София“.
„Варненско лято“ отново предлага богата селекция от български и международни спектакли, утвърждавайки ролята си на най-мащабното международно театрално събитие в страната. В пряка връзка с него се развива и платформата „Световен театър в София“, която има за цел да представи пред столичната публика водещи имена и процеси от световния театър. Нейната програма включва част от селекцията на варненския фестивал, както и специално поканени спектакли, а основният ѝ фокус традиционно е през месец юни. Наред с това, програмата на „Друмевите театрални празници“ очертава пъстрата картина на съвременния театър с участието на трупи от страната и чужбина с заглавия като „Змейова земя: Легендата за един овчар“ на Театър „Хамелеон“, „Слон в стаята“ на Театър 199 „Валентин Стойчев“, „Деца на света“ от Струмица, както и редица други спектакли. Специално място заема и направлението „Авторски прочит“, която дава сцена на нови български текстове чрез техните първи сценични срещи с публиката.
Ето и част от премиерите за този месец:
„ЛЕЙДИ МАКБЕТ ИЛИ 7 НАЧИНА ДА УБИЕШ НЯКОГО“ от Георг Жено и Анастасия Тарханова, драматургична адаптация и стихове: Георги Тенев – Театър 199 „Валентин Стойчев“. Премиера: 3 април
Пиесата оглежда шекспировия „Макбет“ през погледа на българския театър. Минало и съвременност търсят своето място на сцената: възрастна и позабравена актриса е режисирана от радикален млад постановчик. Стар театрален „лъв“ отброява последните си дни с едно финално представление. Суперзвезда разтърсва театъра с нова концепция. Красавица-манипулантка използва чаровете на възрастта и тялото си…
Актьори, актриси и режисьори искат да постигнат мечтите или обсесиите си. Сред тях дори и незабележимият сценичен работник Богдан има свои планове. Театърът е завладян от страсти за власт, от любов, въжделения за изкуство, от гордост.
Всичко се завърта около познатия монолог на Лейди Макбет. В тези думи крещи не толкова жаждата за власт, а стремежът да бъде преодоляно човешкото, което пречи да извършваме ужасни деяния.
Съдбата е отредила на сценичния работник Богдан такъв театрален жребий: да премине през седем постановки на „Макбет“, в седем различни театъра в България, през седем различни времена. Свързал живота си с театъра, постепенно Богдан става пленник и на пиесата.
Мечтата му да застане на сцената, да бъде Макбет, изразява всичко от премълчаните му надежди. Все по-настойчив, все по-отдаден, Богдан вече е готов да направи и немислимото… и няма какво да го спре.
Трагедията „Макбет“ е разказ за възхода и жестокия край на един шотландски благородник, герой от бойното поле. Предречено му е да стане крал, но той самият не вярва в съдбата си.
Тогава се намесва съпругата, Лейди Макбет. Прочутият ѝ монолог е призив към тъмните сили, които да ѝ дойдат на помощ. Целта е да заглушат всичко човешко, да прекратят колебанията и коварният план да успее: крал Дънкан да бъде отстранен, а Макбет да го наследи. След като убийството е извършено, настъпва ужасът на мрачната съвест. Съпрузите са доведени до катастрофа – Макбет се превръща в тиранин, а Лейди Макбет рухва душевно и умира. Тяхната трагедия илюстрира състоянието на човека, поразен от тежестта на своите деяния.
Участват: Боряна Йовчева, Ованес Торосян, Милко Йовчев, Живко Джуранов.
„БАРИЕРАТА“ по Павел Вежинов – Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“, Пловдив. Премиера: 7 април
„Бариерата“ по Павел Вежинов е сценична адаптация в жанровото поле на мистичния реализъм, режисирана от Крис Шарков, който заедно с Алекс Секулов стои и зад драматургичната версия на текста. В спектакъла участват Климентина Фърцова, Иван Юруков, Борис Кръстев и Мария Сотирова, които изграждат деликатната и необичайна връзка между двама самотни герои – филмов композитор в творческа криза и загадъчно момиче с изострена чувствителност и особени способности.
Постановката интерпретира едно от най-емблематичните произведения на българската литература на ХХ век като едновременно интимна любовна история и философска притча за границите на човешките възможности. „Бариерата“ разгръща темата за множеството видими и невидими прегради – между хората, в самите нас, между социално наложената „нормалност“ и онова, което наричаме чудо, между баналността на ежедневието и метафизичното измерение на съществуването.
Спектакълът отбелязва и 50-годишнината от написването на творбата, като превежда нейните идеи на съвременен сценичен език и напомня за онова, което самият Вежинов формулира като „прескачане на бариерата на посредственото мислене“.
„ЧАЙКА“ от Антон П. Чехов – Младежки театър „Николай Бинев“. Премиера: 8 април
Несъмнено едно от големите театрални събития на месеца е завръщането на „Чайка“ на сцената – текст, който българският театър познава чрез редица емблематични постановки, а днес получава нов прочит в интерпретацията на режисьора Ивайло Христов. В неговата версия класическата чеховска драматургия звучи съвременно, като вниманието се насочва към вътрешните напрежения и крехките зависимости между героите.
На сцената се среща многоброен актьорски състав – Станка Калчева, Теодор Ненов, Кънчо Кънев, Стефан Мавродиев, Рая Пеева, Цветина Михайлова, Юлиян Петров, Кристина Янева, Ния Кръстева, Георги Гоцин, Александър Хаджиангелов, Стефан Додуров, Георги Асенов, Матю Горанов, Матей Иванов, Ирен Танева и Самуела Шамлиева – който изгражда плътен и многогласен сценичен свят.
Особено се откроява прочитът на Ирина Аркадина, както и начинът, по който персонажът на Медведенко присъства на сцената, носейки допълнителен пласт към общото звучене на спектакъла. Силно въздейства и изпълнението на Рая Пеева като Нина Заречная, в което думите „Защо казвате, че сте целували земята, по която съм стъпвала? Аз трябва да бъда убита. Аз съм чайка… Не, не това исках да кажа…“ прозвучават с особена уязвимост и вътрешна разкъсаност, превръщайки се в един от емоционалните центрове на постановката.
„МАЛКАТА АНГЛИЯ“ по едноименния роман на Йоана Каристиани – Народен театър „Иван Вазов“. Премиера: 15 април
Сред значимите премиери се нарежда и „Малката Англия“ по едноименния роман на Йоана Каристиани – спектакъл, режисиран от Диана Добрева, която е и автор на сценичната версия, с драматизация на Александър Секулов. Постановката представлява световна театрална премиера на отличения с Националната награда за литература на Гърция роман от 1998 г., пренасяйки зрителите на остров Андрос – пространство, в което морето, войната и любовта се преплитат в силно емоционален разказ.
„Малката Англия“ разгръща чувствена история за куража да устоиш на съдбата и да не позволиш дори на смъртта да те раздели с онзи, когото обичаш. В основата стои драмата на една неслучила се любов, чиито последици отекват години напред и белязват съдбите на героите, превръщайки личната история в мащабна човешка трагедия.
С характерната си визуална естетика Диана Добрева изгражда сценичен свят, който едновременно носи усещане за сън и медитация, но и за дълбока емоционална интензивност. Всеки елемент, от сценографията и костюмите на Марина Райчинова до музиката на Петя Диманова и видео дизайна на Петко Танчев, допринася за цялостното внушение на спектакъла, допълнено от хореографията на Олга Панго.
На сцената се откроява силният ансамблов актьорски състав – Александра Свиленова, Ана Пападопулу, Анета Иванова, Боряна Маноилова, Васил Драганов, Веселин Мезеклиев, Димитър Николов, Жана Рашева, Иван Николов, Ирина Митева, Константин Еленков, Кремена Славчева, Любомир Петкашев и Стефан Къшев. Особено въздействащо е присъствието на Александра Свиленова в ролята на Орса, чиято емоционална дълбочина достига своя връх във финалните сцени, както и изпълненията на Константин Еленков като капитан Спирос и Кремена Славчева – Мосха.
„Малката Англия“ е от онези спектакли, които не просто се гледат, а се преживяват – емоцията им остава дълго след края, пренасяйки се отвъд сцената и извън театралното пространство.
„КАРТИНИ ОТ ЕДНА ЕКЗЕКУЦИЯ“ от Хауърд Баркър – Драматично-куклен театър „Иван Радоев“, Плевен. Премиера: 18 март
В свят, в който властта диктува истината, а изкуството отказва да ѝ се подчини, се ражда едно от най-провокативните театрални преживявания на сезона – „Картини от една екзекуция“ от Хауърд Баркър, оживели в съвременния и безкомпромисен прочит на режисьора Стайко Мурджев. С характерната си изчистена и модерна естетика той изгражда сценичен свят, в който всичко излишно е премахнато, за да остане най-същественото – въпросът за свободата на изкуството в среда, доминирана от политически интереси и идеологически натиск.
В центъра на този сблъсък стои внушителното присъствие на Радина Кърджилова – актриса с ярък и разпознаваем сценичен почерк, която изгражда образ с изключителна сила, нюанс и вътрешна напрегнатост. Нейното изпълнение се превръща в емоционалното ядро на спектакъла – едновременно крехко и неудържимо, човешко и бунтовно, като постоянен вътрешен диалог между страх и съпротива. Участват още Димитър Живков, Делян Илиев, Васил Витанов, Сергей Константинов, Асен Данков, Адриан Филипов, Ованес Торосян, Иван Жунтовски, Николай Стойчев, Мариан Дулчев, Теона Димова, Йоана Кирчева и Камелия Хатиб. Те превръщат всяка сцена в жив организъм, пулсиращ от напрежение, ирония и дълбока драматичност.
„Картини от една екзекуция“ е естетически прецизно изследване на границите между твореца и властта, между истината и цената, която тя изисква. Театър, който не се страхува да задава неудобни въпроси и да оставя зрителя в напрежение дълго след края на представлението.
„ЕСЕННА СОНАТА“ от Ингмар Бергман – Народен театър „Иван Вазов“. Премиера: 23 април
„Преди години удивително талантливият артист Кольо Карамфилов ми сподели, че „лицето е печатът на Бога“. Бергман е поет на човешкото лице – „другото лице“, невидимото, оттеглено в сянката на личността, трептящо под повърхността на привидната уравновесеност, извадена от търпение, екстатично изгубила равновесие. В „Есенна соната“ скритото лице, в ипостасите на майка и дъщеря, се появява, за да измести фокуса от привидното, да разруши привидната измамна обвивка на ежедневното и да превърне бита в битие. Това нощно лице е родено от сънищата, изпълнено със страсти, наранено, яростно, бясно. В това лице обаче просветва религиозна надежда. В „Есенна соната“ Бергман не посочва спасение, но разкрива жаждата за него. Спектакълът се състои в усещането за милост като събитие, а не като резултат.
Самото човешко усилие към милост превръща „Есенна соната“ в екзистенциално събитие с въздействието на антична трагедия – едновременно Медея и Електра.“ – Крум Филипов, режисьор.
Участват: Жорета Николова, Александра Василева, Албена Ставрева и Стоян Пепеланов.
„ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ“ по мотиви от едноименната книга на Захари Стоянов и спомени на участници в Априлското въстание – Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“, Пловдив. Премиера: 24 април
В спектакъла „Записки по българските въстания“, режисиран от Бина Харалампиева, героите сякаш слизат от каменните паметници и застават сред нас като живи съвременници, носещи тежестта на историческата памет и болезнените въпроси на свободата. В свят, в който героизмът съжителства с колебанието, а изборът между живот и свобода никога не е еднозначен, Бенковски, Райна Княгиня и обикновените българи се изправят пред вечния въпрос: „Колко струва да си жив, но роб? И колко – да умреш, но свободен?“.
„Записки по българските въстания“ се разгръща като своеобразна сцена на националната памет – текст, който мнозина определят като „библия на българския характер“. Спектакълът проследява не само героизма на въстанието, но и болезненото лутане след него – разпадането на ясните морални опори и сблъсъка с реалността на свободата. Той разкрива онова напрежение между стремежа винаги да бъдеш „от правилната страна на историята“ и човешката цена на този избор, показвайки как желанието за полза може да погребе самия живот, докато грешката и рискът се превръщат в път към свободата.
Посветен на 150-годишнината от Априлското въстание, спектакълът се превръща не само в възпоменание, а и в размисъл за настоящето и бъдещето – за границата между памет и отговорност, между история и личен избор.
В мащабния актьорски състав участват Мак Маринов, Венелин Методиев, Радина Думанян, Ивана Папазова, Мариана Йотова, Тодор Дърлянов, Иван Горанов, Димитър Банчев, Стилиян Стоянов, Добрин Досев, Ивайло Христов, Алексей Кожухаров, Николай Станоев, Красимир Доков, Стефан Попов, Симеон Алексиев, Стоян Сърданов, Павел Сапунджиев, Христофор Недков – Фори и Моис Ашер Капон.
„АРИЯ НА СЪПЕРНИЦАТА“ от Ерик-Еманюел Шмит – Народен театър „Иван Вазов“. Премиера: 29 април
„Ария на съперницата“ е моноспектакъл на Биляна Петринска, режисиран от Стоян Радев.
„Добро пеене, добър живот, добра смърт“ – това е мотото, което следва в живота и професионалния си път оперната прима Карлота Берлуми. И сякаш наистина успява да го изпълни: надарена с природно красив глас, тя на 17 години печели конкурс, а на двайсет вече пее в „Аида“ в Миланската „Ла Скала“. Животът е щедър към нея – отрупва я с талант, верни поклонници и многобройни любовници. Но появата на една друга оперна звезда сякаш хвърля сянка върху победоносното ѝ шестване по оперните сцени – Мария Калас. Когато я среща за първи път, Карлота не успява да прецени опасността, която представлява амбициозната гъркиня. По-късно обаче започва да провижда във всеки свой професионален и любовен неуспех зловредното влияние на Калас. Съперницата ѝ е пълна нейна противоположност: с гласа си като „пожарникарска сирена“, с новаторството в сценичното си поведение, с визията си на модел. Но най-необяснимото е поведението на публиката – зрителите се възхищават на Карлота, но някои предпочитат да гледат Калас и да я освиркат, вместо да чуят Берлуми. Провал на Калас предизвиква по-голям интерес, отколкото триумф на Берлуми. Какъв е ключът към тая загадка? В какво се състои магията, с която Калас успява съблазни тълпите по цял свят? На тези въпроси опитва да намери отговор Карлота Берлуми в залеза на дните си, когато ѝ остава да изпълни и последната част от своето мото – „добра смърт“.
Романът на Ерик-Еманюел Шмит „Съперницата“, преведен и на български, излиза във Франция през 2023 г. по случай 100-годишнината от рождението на Мария Калас. Авторът прави театрална адаптация по него специално за проекта на Народен театър „Иван Вазов“.
АНИТА АНГЕЛОВА
Екипът на СЦЕНАрт ви пожелава приятно гледане!
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„