ДЕБАТИ

На 10 юни 2026 г., след завършването на юбилейното 20-то издание на фестивалната платформа „Световен театър в София“, в редакцията на СЦЕНАрт се проведе заключителна дискусия с участието на театроведите Николай Йорданов, Асен Терзиев, Камелия Николова, Илко Ганев и Деница Езекиева, на която бяха обсъдени включените в програмата му спектакли и събития, както и техния прием от софийската публика и от театралната общност. Предлагаме ви разговора с малки съкращения.

На 8 юни се състоя традиционната теоретична дискусия в програмата на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Тази година тя беше на тема „Съвременни театрални проекции на трагическото“. В изключително интересния дебат за трагическото и съвременния театър, за актуалните интерпретации на класически трагедии, включени в афиша на фестивала и за проявите на трагическото в новите театрални форми взеха участие проф. Марвин Карлсън, проф. Савас Пацалидис, проф. Юн Чеул Ким, режисьорите Явор Гърдев, Стоян Радев, Стайко Мурджев и Боян Иванов, проф. Николай Йорданов, доц. Асен Терзиев, Нели Горанова, д-р Албева Тагарева и д-р Ина Божидарова. Модератор на дискусията беше проф. Камелия Николова.

На 21 март 2025 г., от 14.00 ч., в Заседателната зала 114 на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“  се проведе дискусията „АКТЬОРЪТ И СЪВРЕМЕННОТО ДРАМАТУРГИЧНО ПИСАНЕ“. Въвеждащ доклад изнесе проф. д. н. Камелия Николова „Актьорът и новата драма.“ В него и в последвалия разговор беше разгледан проблемът за работата на съвременния актьор в постановки върху нови драматургични текстове.

На 21 ноември 2024 г., от 10.00 ч., в зала 2 на Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките се проведе дискусията „РЕЖИСЬОРЪТ И СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА И ЕВРОПЕЙСКА ДРАМА“.

На 23 октомври 2024 г. в зала 401 на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ се проведе театралният дебат „МЕДЕЯ ВЪВ ВРЕМЕТО НА ДИГИТАЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ“ за спектакъла на Народния театър „Медея“ от Еврипид.

На 2 юни 2024 г. в Голямото фоайе на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ във Варна се проведе дискусията „ЗА ТЕАТЪРА НА ИВАН СТАНЕВ“, организирана от Сдружение АНТРАКТ и осъществена в партньорство с Международния театрален фестивал „Варненско лято“ в рамките на неговото 32-ро издание..
Иван Станев (29.06.1959–01.12.2023) е един от големите реформатори на българския театър от втората половина на 80-те години на ХХ век. През 1988 г. след покана от Хайнер Мюлер да покаже спектакъла си „Раната „Войцек“ в Западен Берлин, той остава да живее и работи в Германия, където продължава да създава оригинални спектакли и визуални проекти.

На 15 май 2024 г. от 16.00 до 18.30 ч. в Зала А 405 на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов се проведе дискусията „САМЮЪЛ БЕКЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ ТЕАТЪР ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВА СЕЗОНА“ с режисьорите Маргарита Младенова и Иван Добчев, посветена на техните спектакли „О, щастливи дни“ и „Последната лента. Не аз“ от програмата „Бекет“ на ТР Сфумато.

Драмата и сцената се откриват като феномени за българското общество едва през ХIХ век в периода на Танзимата в Османската империя, т.е. времето на предприети реформи от султанската власт за нейното европеизиране, или по-точно озападняване. Годините между обявяването на Гюлханския хатишериф през ноември 1839 г., до оповестяването на първата османска конституция през декември 1876 г., съвпадат с процесите и произведенията, които обобщаваме под етикета „български възрожденски театър“ – отначало като преводни пиеси за четене и училищни диалози, по-късно и като новосъздадени драматургични текстове и представления пред публика. Всъщност точно новият дух на озападняване на империята довежда и европейския тип театър в нея.

Гьоте-институт България е инициатор и организатор на един от най-интересните международни форуми в София напоследък – Фестивала за нова драматургия, който се провежда в рамките на регионалния проект на института за страните от Югоизточна Европа New Stages Southeast. През 2023 г. фестивалът се състоя за трети пореден път между 12-ти и 18-ти юни и беше под название „Драма и политика“.

Двата основни акцента на фестивалната програма тази година бяха Дискусионният модул, който включваше четири тематични дискусии – „Драматургия на протеста“, „Репертоарът – отражение на политическите драми“, „Драматургия на политическото“ и „Хоризонти на българската драматургия“, и срещата с Иван Вирипаев.