Геокултурни идентификации на българския театър през Възраждането

Драмата и сцената се откриват като феномени за българското общество едва през ХIХ век в периода на Танзимата в Османската империя, т.е. времето на предприети реформи от султанската власт за нейното европеизиране, или по-точно озападняване. Годините между обявяването на Гюлханския хатишериф през ноември 1839 г., до оповестяването на първата османска конституция през декември 1876 г., съвпадат с процесите и произведенията, които обобщаваме под етикета „български възрожденски театър“ – отначало като преводни пиеси за четене и училищни диалози, по-късно и като новосъздадени драматургични текстове и представления пред публика. Всъщност точно новият дух на озападняване на империята довежда и европейския тип театър в нея.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Чуждите режисьори на сцената на Народния театър в актуалния му афиш

От разнообразното съдържание на новия 26-и брой на списание “HOMO LUDENS” предлагаме на читателите на СЦЕНАрт статията на Николай Йорданов “Чуждите режисьори на сцената на Народния театър в актуалния му афиш”.

През последните два-три сезона Народният театър стана приемна сцена на международни постановъчни екипи от световна величина. След „Бурята“ на Шекспир в постановката на Робърт Уилсън и „Орфей“ – авторски спектакъл на Йерней Лоренци, в края на 2022 г. се състоя премиерата на „Нора“ по Хенрик Ибсен, реализирана от екипа на именития руски режисьор Тимофей Кулябин. За разлика от предходните два проекта, последният е свързан и с драматичната ситуация около руския режисьор, който поради критичната си позиция към водената от Русия война в Украйна практически не може да работи в собствената си страна.

ВИЖТЕ ОЩЕ