Премиерите през ОКТОМВРИ
Есен е. Земята е пожълтяла от падналите листа, напоени с капки дъжд. Мирис на топъл чай се носи из малките захлупени кафенета. Хората са се свили под чадърите си и крачат забързано под мрачното небе, за да се скрият на някое топло място. Няма по-уютно място от театралната зала, в която топлият стол те прегръща, а пред теб се разкриват невъобразими светове, отдалечаващи те от студения вятър, царуващ навън. Октомври носи със себе си още няколко причини да се шмугнеш в салона и светът на сцената да стопли душата ти.
„ВИШНЕВА ГРАДИНА“ от Антон Чехов – Драматично-куклен театър Враца
Премиера: 1 октомври
Една от най-завладяващите пиеси на Чехов оживява под режисурата на Владлен Александров. „Вишнева градина“ бележи края на една епоха и началото на друга. Тя разказва нежна, тъжна и смешна история за времето, което си отива и за хората, които не успяват да го задържат. Сред красотата на вишневия цвят се ражда драма за сбогуването с детството, с дома, с илюзиите.
Това е разтърсваща поетична картина на човешката безпомощност пред промяната. Раневска и нейните близки се опитват да запазят миналото си, докато светът около тях се руши и пренарежда, оставяйки след себе си само спомена за уханието на вишневите дръвчета. С фин хумор и тиха болка спектакълът ни кани да се вгледаме в себе си – в онези мигове, когато отказваме да приемем новото, защото то звучи твърде различно от нашите мечти. Участват: Росица Огнянова, Деляна Ивелинова, Владинелла Кацарска, Делчо Чолаков, Стефан Саръиванов, Калоян Говедарски, Дейвид Тумбарков, София Джустрова, Калин Костадинов, Юлия Колова, Теодор Софрониев, Анастас Жайгаров, Николай Байрактаров.
„ЧАСТНА ПРОЖЕКЦИЯ“ от Реми де Вос – Театър „Българска армия“
Премиера: 3 октомври
Включете се в най-абсурдната вечер, в която телевизорът става трети член на семейството, а реалността и илюзията се сблъскват със сила, от която пружините на канапето ще скърцат много дълго време.
Това е трагически фарс, в който смехът избухва там, където най-малко очаквате, а истината е толкова нелепа, че звучи като измислица. Думи летят като шамари, любовта се дави в реклами, а звездите умират по телевизията – но винаги с голяма доза блясък.
„Частна прожекция“ е спектакъл, който не ви оставя да дремете на дивана, а ви сграбчва и ви хвърля право в окото на бурята. Там, където дистанционното е оръжие, сърцето е мишена, а хаосът диктува правилата. Именно тук смехът и сълзите се преплитат като в безумен танц, където нежността се сблъсква челно с истерията, а любовта изглежда едновременно безумно смешна и страшно трагична. Режисьор е Боил Банов. С участието на Георги Къркеланов, Гергана Плетньова, Стефка Янорова.
„ДРАКУЛА“ по Брам Стокър – Драматичен театър „Никола Вапцаров“, Благоевград
Премиера: 6 октомври
Легендата оживява за първи път на българска сцена, но не като познатата готическа приказка, а като съвременен сблъсък между мрака и светлината в човешката душа. „Дракула“ е спектакъл за властта на желанието, за изкушението да подчиниш и да бъдеш подчинен, за тънката граница между любов и обсебване.
На сцената се разгръща тайнствена и едновременно чувствена вселена, в която всяка среща е двубой, всяка целувка е опасност, а всяка тайна може да се превърне в оръжие. „Дракула“ показва не чудовище, а архетип, в който се оглеждат нашите страхове и копнежи – магнетичен, противоречив, едновременно хищник и жертва.
Спектакълът на режисьора Стайко Мурджев не повтаря познатите клишета, а преосмисля мита през темата за обсебването. Представя го като сблъсък между желанието и разума, между страха и изкушението. Зрителят е въвлечен в непрестанно напрежение – между красотата и ужаса, между привличането и отблъскването. Сцената се превръща в лабиринт от светлина и сенки, в който нищо не е такова, каквото изглежда. В познатите роли влизат Койна Русева, Ненчо Костов, Недиляна Павлик, Мина Каукова, Теодор Каракачанов, Катя Иванова, Матей Мичев, Александър Кендеров, Жанет Керанова, Пепа Манева, Александра Златева, Лора Христова, Ванина Йорданова.
КАИН от Джордж Байрон – Театър „Възраждане“
Премиера: 10 октомври
„И това било живот! Сляп труд!…Защо? Кой не е имал повод да си каже тези думи и да очаква отчаяно нещо в живота му да се промени. Този въпрос си задава и Каин и не разбира защо неговите близки с охота и благодарност приемат монотонния живот. Но Каин неочаквано получава шанс (или пък не) да срещне Луцифер и всичко около него стихийно се променя. Луцифер отвежда Каин на шеметно приключение и открехва портите на познанието. Показва му безкрая и величието на вселената. Разкрива му повтарящите се цикли на времето. Стигат до тайните на „загадъчната смърт“.
Достатъчно ли е, обаче, да знаеш, за да можеш да приемеш?
Достатъчни ли са отговорите, които дава Луцифер за Каин и за неговото потомство, тоест за НАС?“ –Десислава Боева, режисьор
Участват: Йордан Ръсин, Силвана Пишимарова, Ива Кънева, Милена Илиева, Кристина Мирчева, Никола Мутафов, Кънчо Кънев.
„ПАК ПЛАЧЕ, НО ТОЗИ ПЪТ ОТ ЩАСТИЕ“ от Новица Савич – Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Премиера: 10 октомври
„Една малка гара на балканския полуостров събира петима души.
Гара, на която вместо влакове пристигат истини, разочарования и неочаквани проблясъци на мъдрост и щастие.
Пиесата на Новица Савич е истинска сатира, пропита с хумор, абсурд и доброта, която в същото време умело разказва за вечните човешки копнежи – любов, разбиране, прошка, пореден шанс.
Смехът, тъгата и искреността се преплитат в този текст, който казва много с малко – неусетно превърнал се в огледало н суровите ни балкански нрави.“ – Явор Борисов, режисьор
Участват: Полин Лалова, Божидар Мицев, Теодор Елмазов, Лана Гекова, Ивайло Калоянчев.
„ВИРХОВА ПРИКАЗКА“ театрална акция по поезията на Мария Вирхов – Театрална работилница „Сфумато“
Премиера: 13 октомври
Как бихме могли да определим Мария Вирхов? Много читатели вероятно биха казали, че това е най-култовата българска ъндърграунд поетеса през последните трийсет години, а може би и изобщо. Вирхов наистина е уникално явление – разкъсвана между влиянията от българската и руската поезия, но и това на пънка. Водеща живота на аутсайдер, някои биха казали почти клошарско съществуване, но и превеждаща поезия от чужди езици. Консумираща в еднакви количества книги и алкохол, филми и наркотици. Намерена мъртва в Перловската река.
Пътешествието през нейната поезия е дело на един млад и талантлив екип – Надежда Колева, Лора Тенчева, Ивана Керанова воден от режисьора Ростислав Георгиев. Техният поглед в творчеството на Вирхов ще помогне на зрителите да надникнат в ъндърграунд пространствата на вирховата душа, но и ще помогнат на запознатите с нейната поетика читатели да я видят по нов начин.
„Вирхов си играе с езика подобно на дете като разрушава мъртвите му конструкции, в които сме свикнали да мислим, за да го открие и сътвори наново – жив и изпълнен със смисъл. Поезията ѝ е провокация – към въображението ни, към това, което знаем и смятаме за неизменно, към клишетата и шаблоните, с които сме пропити и в които ежедневно се ограничаваме. Нейните словесни акции ни отърсват от съображенията – в същината си страхове, парализиращи мисълта и изричат това, което завоалираният под булото на приличието конформизъм удобно премълчава.“– Ростислав Георгиев
„ГНЕВЪТ НА АХИЛ“ по Илиада от Омир – Драматичен театър „Стефан Киров“, Сливен
Премиера: 16 октомври
Дълго преди песните, съставили Омировата „Илиада“, да бъдат записани, те са живели чрез гласа на древногръцките аеди и рапсоди – певци и разказвачи, които предавали епическите истории устно, от поколение на поколение. Самият Омир създава своята поема именно така – за да бъде изричана, а не четена.
Моноспектакълът на Димитър Марков търси да възкреси този първообразен дух – да върне „Илиада“ към живото ѝ звучене, към онзи момент, когато думите оживяват пред слушателя. Това е едно своеобразно пътуване назад във времето – от днешния свят към един от величайшите текстове на античността, към темата за „гибелния гняв“, който „праща в подземното царство душите на много герои“.
Но и днес този гняв не е изчезнал – той живее в съвременния човек, когато той се гневи, отмъщава, руши или отчаяно се бори да наложи своето его, своята воля, своята истина. Така спектакълът не само оживява древната поема, но и задава вечния въпрос: къде отива душата ни, когато позволим гневът да ни води?
„ПОСЛЕДНИЯТ ЕТАЖ“ от Хосе Варлета – Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе
Премиера: 20 октомври
Режисьорът Николай Младенов ни пренася пред портите на небето, където четири объркани души, напуснали земния свят по най-мистериозни начини, се срещат в очакване на своето небесно „назначение“. Вместо покой обаче ги очакват комични недоразумения, остроумни диалози и бурни емоции.
Младенов умело вплита философските теми за греха, прошката и любовта в едно динамично и забавно действие, където смехът се редува с размисъл, а човешките слабости придобиват небесен привкус. „Последният етаж“ е елегантна иронична комедия — едновременно земна и възвишена, леко пикантна, искрена и сърдечна. Тя ни напомня, че дори отвъд живота остава място за хумор, надежда и втори шанс. Участват: Албена Михова, Даниел Пеев, Георги Алексиев, Тодор Лазаров, Ясена Господинова.
„ФЕЙК“ от Лиза Шопова – Театър „Българска армия“
Премиера: 24 октомври
В един свят, в който реалността се измерва в последователи и лайкове, където истинските емоции се заменят с филтри и хаштагове, на сцената се ражда „Фейк“ – новият спектакъл на актрисата Лиза Шопова, която влиза в ролята на режисьор и автор на текста.
„Фейк“ е пиеса за хората, които живеят в интернет пространството и се хранят от вниманието на другите. За инфлуенсърите, за влогърите, за всички нас – непрекъснато забити в телефоните си, убедени, че животът ни има смисъл само когато бъде видян, харесан и споделен.
Но идва момент, в който токът спира. Няма интернет. Няма екрани. Няма публика.
И тогава героите започват да се разголват душевно. Постепенно се откриват един пред друг и пред самите себе си, показвайки крехкост, страх, самота и жажда за истинска близост… до мига, в който отново се появява интернетът.
„Фейк“ е болезнено актуален спектакъл за това колко чужди сме станали едни към други, как запълваме празнотата си с лайкове и безсмислени видеа, как обичаме през социалните мрежи, но в реалния живот сме неспособни да обичаме истински. С участието на Алена Вергова, Васил Дуев-Тайг, Владимир Матеев, Ели Колева, Лара Златарева, Лиза Шопова, Луизабел Николова, Моню Монев, Симеон Дамянов, Тигран Торосян, Ясен Атанасов.
„НОВИТЕ ДРЕХИ НА КРАЛЯ“ от Евгений Шварц, по приказки на Ханс Кристиан Андерсен – Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Премиера: 26 октомври
В пиесата „Новите дрехи на краля“ Евгений Шварц вдъхва нов живот на класическите приказки на Ханс Кристиан Андерсен, превръщайки ги в остроумна и актуална сатира за властта, страха и лицемерието. Под режисурата на Бисерка Колевска, тази история за суетния крал, измамниците-тъкачи и детето, което единствено осмелява да каже истината, звучи едновременно забавно и проницателно. С присъщия на Шварц хумор и тънко чувство за ирония, спектакълът разкрива вечната тема за човешката слепота пред очевидното и за смелостта да видиш света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто искаш да бъде. Участват Анджелика Джамбазова, Боян Арсов, Антъни Пенев, Асен Мутафчиев, Ирина Първанова, Константин Икономов, Любомир Ковачев, Мартин Желанков, Стефания Кочева, Симеон Гълъбов.
„HAPPY TOGETHER – UNHAPPY TOGETHER“ по идея на Теодора Попова – РЦСИ „Топлоцентрала“
Премиера: 29 октомври
Не знаем какво ни готви съдбата, но знаем, че в спектакъла „Happy Together – Unhappy Together“ три жени са се събрали да готвят. Буквално. И каквото сготвят – ще го дадат на зрителите. Буквално.
А могат ли трите жени да готвят, кои са те, та ще готвят? Те са звезди на танца – класическия и съвременния. Ами защо тогава готвят, а не танцуват? Момент – никой не е казал, че няма да танцуват, докато готвят. Казваме само, че накрая ще има сготвено – не знаем дали ще ви хареса спектакълът или не, не знаем дали ще сте Happy или Unhappy, но със сигурност няма да си тръгнете с празни ръце. Сценарий, режисура и хореография на Теодора Попова. С участието на Мила Искренова, Марта Петкова, Теодора Попова.
„ТЕАТЪР“ по едноименния роман на Съмърсет Моъм – Народен театър „Иван Вазов“
Премиера: 30 октомври
Актрисата и режисьор Бойка Велкова се залавя с нелеката задача да драматизира романа на Съмърсет Моъм и да му вдъхне сценичен живот. В него Уилям Съмърсет Моъм описва свят, който е не само негово художествено творение, но и огледало на собствените му преживявания и наблюдения. Известен не само като романист и майстор на късия разказ, Моъм е и успешен драматург. В началото на XX век неговите пиеси са сред най-поставяните на лондонската сцена. Именно този личен опит в театралния свят му позволява да създаде толкова автентичен и проницателен портрет на хората зад кулисите, на тяхната суета, амбиции, съперничества и скрити страсти.
Заглавието „Театър“ е многозначно. То обозначава не само сценичното изкуство, но и самия живот като игра на роли – социален театър, в който всеки човек носи своя маска. Главната героиня, Джулия Ламбърт, е некоронованата кралица на лондонската сцена – актриса с безспорен талант и харизма. Тя живее, за да играе, и играе, за да живее. За нея сцената и реалността са почти неразличими. В духа на шекспировото „Целият свят е сцена“, Джулия винаги изпълнява роля – както под прожекторите, така и в личния си живот. Едва когато синът ѝ Роджър я пита дали изобщо съществува „истинската“ Джулия, тя започва да се изправя срещу собственото си отражение – и срещу границата между изкуството и истината.
С изящния си, ироничен стил и психологическа дълбочина Моъм превръща „Театър“ в едно от най-завладяващите си произведения. Неговият разказ е едновременно остроумен и съзерцателен, изпълнен с наблюдения за човешката природа, суетата и нуждата от признание. Както и в другите си романи – „Бремето на страстите човешки“, „Луната и шестте пари“ – Моъм тук демонстрира блестящо умение да съчетава интелектуалност, емоция и ирония. В спектакъла участват Бойка Велкова, Ириней Константинов, Даниел Върбанов, Вяра Табакова, Мартин Димитров, Кире Гьоревски, Александра Свиленова, Владислава Николова, Надя Керанова, Анета Иванова, Стефан Къшев.
АНИТА АНГЕЛОВА
Екипът на СЦЕНАрт ви пожелава приятно гледане!
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„