Идеологът на „театъра на катастрофата“ Хауърд Баркър на 80
През юни тази година британският драматург Хауърд Баркър посрещна осемдесетия си рожден ден. Събитието обаче сякаш няма да бъде отбелязано от широката театрална общественост на Острова и това вероятно не би го учудило. В последните години международно признатият емблематичен драматург, режисьор, художник и сценограф, чиято кариера обхваща над пет десетилетия, е в състояние на културна изолация. Остракирането на Баркър се дължи основно на анти-конформисткия му творчески натюрел, който се противи на идеята за политически и социални послания, налагани от преобладаващо либералните възгледи в съвременния британски театър. И въпреки това (или може би именно поради това?) драматургът продължава да въздейства и да вдъхновява в родината си и по света – доказателство за това е, че преди малко повече от месец у нас се състоя премиерата на постановката на Стайко Мурджев на пиесата „Картини от една екзекуция“ в театър „Иван Радоев“ в Плевен, с участието на Радина Кърджилова. Взимаме повод от това събитие, за да разкажем в следващите редове малко повече за този все още неутвърдил се у нас драматург, петнайсет години след като проф. Камелия Николова посвети статия на творчеството на Баркър по повод 65-тата му годишнина (в бр.17/2011 на „Литературен вестник“).
„Картини от една екзекуция“ от Хауърд Баркър, режисьор Стайко Мурджев, Драматичен театър „Иван Радоев, Плевен, 2026; фотограф Иван Дончев
Хауърд Баркър е роден нa 28 юни 1946 г. в Лондон. Автор е на десетки драми – пиеси, радио пиеси, текстове за телевизионен театър, също така поезия и теоретични разработки. Създава концепцията за „театъра на катастрофата“, кристализирала в книгите Arguments for a Theatre (1993) и Death, The One, and the Art of Theatre (2004). През годините редица театроведи са изследвали еволюцията на неговите творчески принципи, а за практическото им приложение Баркър основава трупата „The Wrestling School“ („Училището по борба“) през 1988 г. В нея се включват актьори от Кралската Шекспирова компания и театър „Роял Корт“. Трупата няма своя сцена и номадският ѝ характер я води към различни лондонски театри извън Уест Енд, включително емблематичните „Ривърсайд Студиос“ и „Аркола“.
В основата си „театърът на катастрофата“ отправя предизвикателство към реализма, поставяйки персонажите в гранични ситуации, в които те са принудени или да изоставят моралните си принципи, или да загинат. Преживяванията им са винаги твърде словесни, тестващи способностите на езика да дава значение на сурови неподправени емоции, които съпътстват човешките стремежи и инстинкти към война, насилие и борба за власт. Убеден, че текстът е неизменен компонент в театралното случване, Баркър има характерен интелектуален изказ и много често драмите му са ситуирани или в познат и важен исторически момент в миналото или пък са дръзки алтернативни преразказвания на известни литературни произведения. Някои от най-познатите му пиеси са примери за този негов творчески подход. Действието на „Картини от една екзекуция“ се развива след победата на Свещената лига над Османската империя в сражението при Лепанто през 1571 г., когато прекалено натуралистичният подход, изобразяващ реалността на войната на една художничка, наета да нарисува картина, прославяща битката, се оказват в противоречие с пропагандните цели на католическата църква. Текстът, създаден през 1984 г. като радио пиеса за BBC, а за първи път поставен на сцена през 1990 г. в театър „Алмейда“, е сред най-известните творби на Баркър в Европа – както отбелязахме, вече и у нас. Друга знакова негова пиеса е „Европейците“, също създадена през 1984 г. по поръчка на Кралската Шекспирова компания и впоследствие отхвърлена от нея. Действието ѝ се развива във Виена през XVII в. след успешното отблъскване на османското нашествие и отново разглежда идеята за архетипния конфликт между Изтока и Запада и въпроса какво конструира европейската идентичност, когато тя е неразривно свързана с война и насилие.
Добър пример за стремежа на Баркър да влезе в диалог с канонични произведения е „Гертруда – Викът“. През 2002 г. Баркър режисира своя текст, който е своеобразно огледало, в което се отразява сексуалната природа на майката на Шекспировия Хамлет. Нейният вик – едновременно на страдание и удоволствие – става метафора за потиснатите импулси и политическите и еротични обсесии. Продукцията с участието на британски актьорски ансамбъл, воден от актьора Том Бърк, е поставена в историческия замък Елсинор в Дания и е включена в програмата на ежегодния Хамлетов фестивал там. След това спектакълът се играе на различни сцени във Великобритания и предизвиква интерес и в други държави. Една от най-новите постановки на пиесата е тази на режисьорката Дениса Халънгау в Националния театър „Марин Сореску“ в Крайова, Румъния, през 2024 г. Сред по-ранните текстове на Баркър, ангажирани с известни драматургични произведения, е неговата версия на Чеховата драма „Вуйчо Ваньо“ (1991 г.).
Въпреки многобройните признания през годините обаче, творческият път на театралната трупа на Баркър у дома е твърде неравен. Две десетилетия след създаването ѝ, през 2007 г., финансовите трудности, пред които се изправя „The Wrestling School“ почти успяват да сложат края ѝ. Трупата разчита на държавна субсидия от Arts Council England, но необходимата сума за поставянето на 24-тата им нова постановка, озаглавена „Четирийсетте“ (The Forty) не е отпусната. Намира се спонсор, с чиято помощ колективът успява да продължи дейността си още няколко години. През 2009 г. се състои събитието „21 for 21“, с което се отбелязват 21 години от основаването на „The Wrestling School“. В 18 държави на четири континента, 39 театрални трупи играят постановки по текстове на Баркър. Едно от събитията е в театър „Одеон“ в Париж, където режисьорът Кристиан Есне представя „Картини от една екзекуция“ и „Европейците“.
В периода 2010 – 2012 г. Хауърд Баркър реализира изследователски проект в университета в Ексетър, озаглавен „Plethora/Bare Sufficiency project“, който търси пресечните точки на двете прекалености – на изобилието и на минималната необходимост. В сайта на проекта авторът представя тези крайности като свързани с драматургичния текст – излишеството е много думи, изказвани от много гласове, които дори и ако говорят без да казват нищо, провокират емоции у публиката. В другата крайност е пестеливостта – една фраза, един образ или банална концепция. Резултатът е текст, озаглавен „BLOK/EKO“, мащабна драма за смисъла и измеренията на смъртта, в която авторитарният управник Еко решава да забрани лекарската професия, за да лекува поданиците си с песни. Цената на този експеримент е, че най-прославеният поет е подложен на всевъзможни мъки, защото Еко знае, че истинското изкуство се ражда от изстрадалата душа на автора. Тази и още една нова творба, „Чарлз V“, се играят в академичния контекст на проекта и записи от представленията, уъркшоповете и четенията са достъпни в архива на университета в Ексетър.
„В дълбините на мъртвата любов“ от Хауърд Баркър, театър „Коронет“, Лондон, 2017; фотограф Hugo Glendinning
През 2015 г. „The Wrestling School“ представя постановка по пиесата „Смърт от куче в Македония“ (Dogdeath in Macedonia), посветена на мита, според който древногръцкият драматург Еврипид е бил разкъсан от кучета. Играе се в рамките на фестивала на Кралската академия за драматично изкуство (RADA), а режисьор е Хана Бериган. През 2017 г. в театър „Коронет“ в популярния лондонски квартал „Нотинг Хил“ се играе пиесата „В дълбините на мъртвата любов“ (In the Depths of Dead Love), която не получава особено положителни рецензии, като основно критиците се занимават с политически некоректния избор на бели европейски актьори в пиеса, чието действие се развива в доста абстрактен Древен Китай. Отговорът на Баркър, в интервю с журналиста Марк Лоусън е лаконичен: „Човек трябва да разбира метафорите. Театърът не е място за буквализъм“.
Може би Лин Гарднър от в.„Гардиън“ в рецензията си за постановка на „Европейците“ през 2002 г. наистина е права, че съдбата на Баркър е да съществува в сенките „защото ни казва неща, които не желаем да чуваме по начини, които са трудни за преглъщане“. И въпреки това, именно Гарднър е сред тези, които през 2017 г. разкритикуват „белия“ кастинг на актьорите във „В дълбините на мъртвата любов“.
През 2023 г. Баркър разговоря с Елизабет Сакелариду от Солунския университет, която е дългогодишна изследователка на неговото творчество. Относно затихналата дейност на „The Wrestling School“, драматургът споделя „Ние бяхме слух. Идвахме и си отивахме. И въпреки това ни смятаха за опасни. Трябваше да ни елиминират, преди нещата да се влошат“. Баркър е на мнение, че има целенасочена политика от страна на британската театрална критика да не бъде отразявана неговата работа, което е довело до спиране на финансирането на трупата. Но той настоява, че не цели да се превръща в мъченик и е убеден, че качеството на неговата творчество е признато и от най-големите му врагове, твърдение, което почитателите му по света със сигурност ще подкрепят.
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„