„Хотел“ – една сюрреалистична картина в извън конкурсната програма на XIII-то издание на фестивала „Пиеро“
ЖАКЛИН ДОБРЕВА
В дните между 23-ти и 29-ти септември в Стара Загора се проведе XIII-то издание на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“. Наситената програма представи на зрителите интересни и любопитни спектакли от Полша, Сърбия, Турция, Израел, Гърция, Норвегия и, разбира се, България. Акцент в извънконкурсната програма бе спектакълът „Хотел“ с режисьорски дебют на Любомир Желев. Постановката „Хотел“ на Държавен куклен театър – Стара Загора е истинска наслада за сетивата на зрителя, съчетавайки в себе си увлекателна история с добре изградени образи, умело водене на кукли и ярки актьорски изпълнения под звуците на нежна музика. Когато излязох от салона на кукления театър, имах усещането, че в продължение на час гледах картини от художниците сюрреалисти Пол Делво и Салвадор Дали.
Още с влизането в залата на сцената се забелязва фигура на мъж, който държи куфар в ръцете си. Макар и с черен костюм, скрил очите си под бомбето, той се отличава на фона на мрачното и неприветливо сценично пространство зад него. Последва романтична мелодия, под чиито звуци преминава жена, в красива рокля от пера на паун. Лицето ѝ е скрито зад разперен чадър. Тази сцена ни пренася по-скоро в атмосферата на някой будоар от времето преди Втората световна война. Това противопоставяне на неприветливото пространство пред зрителя и настроението, и асоциациите, които носи музиката, до голяма степен са олицетворение на онзи напрягащ действието елемент, който предизвиква персонажите да се лутат в своите емоции. Между това, което са и това, което си представят или искат да им се случи. Подобни чувства могат да последват дори само от един случаен поглед, докато крачиш към хотела си. Или всичко това може би е просто сън?
Историята в „Хотел“ ни представя три персонажа – Мъжът, Жената и Пиколото, изиграни от актьорите Любомир Желев, Биляна Райнова и Анна-Валерия Гостанян. Сюжетът до тук е доста познат – Мъжът се влюбва в Жената от пръв поглед, но, разбира се, има трети персонаж, който се явява антагонист, търсещ всевъзможни начини да ги раздели. След като Мъжът се настанява в хотела си за престой, внезапно започват да се случват необясними случки. Следва поредица от сюрреалистични сцени, които си играят както с въображението на главния персонаж, така и с това на зрителите – Мъжът вижда в отражението на огледалото Жената, но след като изчезва нейният образ изниква огромна жаба; в мивката се натъква на главата на Пиколото; от прозорците се вижда риба с големи размери, която преминава отвън.
Сцена от спектакъла
Сценографията на спектакъла, дело на Наталия Гочева, ни пренася в хотелската стая с контрастни цветове от златисто, червено и зелено. По стените висят рамки в класически стил, а картините в тях се образуват от съновиденията на главния персонаж. Всяка от тях променя облика си за секунди, обърквайки и нас зрителите, и Мъжът дали всичко това е реалност или сън.
Любопитно е присъствието на кукленото изкуство в този спектакъл, тъй като по-голямата част от действията се разиграват от самите актьорите. Куклите тук се появяват за кратко, но с цел да създадат още по-внушителент момент на приказност и нереалност. Провокиращ елемент от професионална гледна точка е, че ако сме свикнали актьорът да е зад куклата и да озвучава и движи нейния сценичен живот или пък да създава независим, но коментиращ куклата сценичен образ, то в това представление образът на куклата и кукловода взаимодействат по различен начин – техните реакции и поведение са видими и в синхрон. В създадената сценична ситуация се получава един образ с две визии.
Искам да обърна специално внимание на изграждането на персонажите. В спектакъла не се произнася нито една дума, а актьорите общуват помежду си чрез езика на тялото, проявен като танц, жест или физическо действие и взаимодействат със сценичния реквизит като продължение на самите тях. Диалогът между актьорите може да се „прочете“, дори и само на физическо ниво, през положенията на телата и движенията им. Изпълненията на тримата актьори са толкова ярки сами по себе си, но и в същото време сякаш са завързани един за друг с ластик. Те са изградили собствена система, по която стремглаво се блъскат импулсите, предизвикани от опъването на ластика от едната или другата страна в срещите помежду им.
Екипът на спектакъла „Хотел“ успява да пресъздаде професионално и със замах идеите за една неособено позната и развита форма на куклен театър у нас. Сигурна съм, че „Хотел“ ще продължава да радва и впечатлява зрителите си, и, надявам се, да бъде вдъхновение за все повече артисти да експериментират.
„Хотел“
Автор и режисьор – Любомир Желев
Сценограф – Наталия Гочева
Композитор – Тодор Василев
Хореография – Анна-Валерия Гостанян
Участват: Анна-Валерия Гостанян, Биляна Райнова, Любомир Желев
Държавен куклен театър – Стара Загора, 2023