ГЕРГАНА ДИМИТРОВА: Текстът трябва да задвижи в мен активни емоции и мисли
КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
Нашият разговор с български режисьори, трайно и последователно доказали интереса си към новото драматургично писане, продължаваме с Гергана Димитрова, която не само е създател, заедно със своята компания „36 маймуни“, на много запомнящи се спектакли и пърформанси по съвременни пиеси, но е и автор на нови текстове, организатор на Платформата за нова драматургия ProTex и президент на международната мрежа за нова драма EURODRAM.
Какво място заема драматичният текст във Вашата театрална естетика? Какво представлява за Вас драматичнияат текст от гледна точка на бъдещото представление?
За драматичния театър текстът е обикновено базата, на която се гради едно представление. Именно затова този тип театър на немски, например, се нарича текстови театър. Ако се започва работа върху готова пиеса, което е, да го наречем така, „традиционният“ подход, то обикновено начинът, по който ми влияе пиесата, структурата ѝ, темата ѝ и онова, което за мен е най-важното в нея, определят подхода ми към изграждането на представлението, средствата, които ще използвам, хората, с които искам да работя и мястото, на което смятам, че е най-добре да се представи. Добрият, въздействащият, важният в момента драматичен текст често е достатъчен импулс за създаване на представление. Но за мен много често импулсът идва не от драматичен текст, а от самия живот, от онова, което се случва около мен и което ме вълнува. Тогава усещам нуждата от написването на текст за това. И започвам с писането, а после и с продуцирането на представлението. Този процес на раждането на театър от зрънца живот и реалност, е едновременно изтощителен и зареждащ, а с добра компания може да бъде и доволно забавен. Когато го правя имам усещането за доближаване до чистия съзидателен акт. Нещо такова си мисля, че имаше предвид моя професор в НАТФИЗ Красимир Спасов, когато ни казваше, че режисьорът е създател на светове. И понеже театърът е колективно изкуство, аз много ценя доброто партньорство на всеки един етап от работния процес. (За проучването и писането веднага се вижда, че обичам да работя със Здрава Каменова).
Дали може да се каже, че имам собствена театрална естетика не знам, защото всеки път ми е интересно да изпробвам нещо ново. Но със сигурност може да се проследи някаква линия на последователно развитие, както в областта драматургичната ми работа, така и в чисто режисьорската.
Гергана Димитрова по време на репетиции на „Дом за овце и сънища“, автор и изпълнител Здрава Каменова, режисьор и драматург Гергана Димитрова. Личен архив
Вие сте режисьор, който често работи с нови драматични текстове. Как избирате тези текстове? Какво трябва да притежава един съвременен драматичен текст за да Ви провокира?
Почти не съм работила по други, освен по съвременни текстове, или мои драматизации на несценични произведения. Работила съм и с импровизиран диалог по зададена структура, както и с научни текстове. Всеки път изборът зависи от това, доколко текстът може да задвижи у мен активни емоции и мисли, любопитство. Т.е. някак трябва да мога в текста да проектирам себе си в този конкретен момент и да имам ясно отношение към текста, той да изразява категорично някаква част от мен. Само така мога да стана негов съавтор, изграждайки сценичния му образ.
Кое от последните си представления по съвременен драматичен текст цените най-много? Как избрахте текста за него? Какво Ви даде той? Пред какви трудности Ви изправи?
В последните години съм съавтор на текстовете, по които работя и, естествено, най-много ценя най-новите си продукции. В „37 клечки кибрит“ съм съавтор (отново заедно със Здрава Каменова) и драматург на продукцията (в немския смисъл на тази професия, защото става въпрос за немско-българска копродукция. Там драматургът в продукцията заема мястото до режисьора и придружава творчески целия процес, подкрепяйки екипа в анализа на текста, проучванията и търсенето на верния сценичен израз). Когато завършихме текста веднага го преведохме за режисьора на немски и аз очаквах с нетърпение неговата реакция, защото за мен се получи много странна пиеса, която сякаш постоянно се разхожда между жанровете, преследвайки с настървение основния си фокус. Това е сериозно режисьорско и актьорско предизвикателство. За щастие режисьорът хареса текста и за мен беше много интересно да гледам как авторските фантазии се пречупват през фантазията на всеки един от екипа и се получава вълнуващо и забавно представление по една иначе сякаш леко депресираща тема, каквато е смъртта, старостта и унижението, такива, каквито ги възприемаме ние днес.
„37 клечки кибрит“ от Здрава Каменова и Гергана Димитрова, режисьор Бернхард Ойстершулте, копродукция на Организация „36 маймуни“ с TARTproduktion (Щутгарт), Fitz! (Щутгарт), ТNL (Люксембург), 2023, фотограф Васил Къркеланов
Другата последна моя продукция е „Мъртви души“. Там единственият текст, който прозвучава е реално писмо от 1944 г. на български войник до младата му съпруга и едногодишния му син, което той пише докато над София падат бомби и не е ясно, дали ще може отново някога да види най-любимите си хора. Писмото е писано от дядото на мой любим приятел и е най-вълнуващото обяснение в любов, което съм чела. В това представление съвременният драматичен текст е случващото се в момента в Украйна, а отправна точка е романът на Гогол. Опитахме се да портретираме съвременните хора и онова, което става с тях и душата им по време на война, при срещата им с толкова много смърт.
Мога да кажа, че и в двата случая водещото за режисьора са били темата и проблема, който той иска да изследва. И в двата случая става въпрос за проблем, който го засяга по някакъв начин лично. Ако пиесата или драматургичната основа, която се развива по време на проучването на темата и завършва във формата на текст или друг вид изпълнителска партитура, успява да изрази по верен и категоричен начин нещо, което режисьорът иска да сподели с публиката, то това е текст, който този режисьор ще иска да реализира.
„Мъртви души“, авторски спектакъл на Гергана Димитрова, вдъхновен от едноименния роман на Николай Гогол и нашето съвремие, 2023, фотограф Васил Танев
Коя е писата, която сте чели/ гледали напоследък, която Ви е направила много силно впечатление и с какво?
Чета доста съвременни пиеси, от една страна, защото превеждам пиеси от немски, от друга, защото с Организация „36 маймуни“ от 2007 година реализираме платформата за нова драматургия ProText, която досега е представила за първи път пред българска публика над 30 съвременни български и европейски пиеси. Освен това съм координатор на българския комитет на международната мрежа EURODRAM и всяка година провеждаме селекции на български или преводни съвременни пиеси. А тази година за втори път бях избрана и за президент на мрежата. Така че мога да заявя, че имам поглед върху случващото се в сферата на драматургията в Европа. Един от любимите ми автори е германецът Волфрам Лоц, който по невероятно забавен и неочакван начин формулира важни проблеми на съвремието. Миналата година преведох пиесата „И всички животни крещят“ от австриеца Томас Кьок. Там чуваме гласовете на стотици изчезнали видове животни. Според мен това също е много любопитна пиеса, развиваща се на музикален принцип. По инициатива на Минка Параскевова от българския комитет на EURODRAM направихме четене на пиесата „Коте за спомен от мрака“ от украинската авторка Неда Неждана. Суров и вълнуващ монолог за събитията в Донбас през 2014 г. е. Друга пиеса, която бих препоръчала, е „Свободно падане“ от Екатерина Георгиева. И трите изброени последно пиеси бяха част от фестивала за нова драматургия New Stages Southeast, в чиито рамки в последните три години реализирахме платформата ProText в партньорство с Гьоте-институт България.
Кой, според Вас, „въвежда“ днес нови текстове за театър в българското театрално пространство? Как се достига до нови текстове? Какви са проблемите в тази сфера?
Честно казано, доколкото знам, платформата ПроТекст и селекциите на EURODRAM са единствените регулярно случващи се събития, които имат за цел да захранват полето с подбрани нови европейски и български текстове. От друга страна съществуват и конкурсите за българска драматургия към някои театри и отделни проекти. Така че достъпът до нова драматургия, особено световна, за театралите не е много лесен, особено ако не четат чужди езици и нямат контакти с агенции. Тук идва важната роля на преводачите, но трябва да кажа, че тяхната дейност не е насърчавана от българската културна политика по никакъв начин. Нито на преводачите на пиеси на български, а още по-малко на преводачите от български. Много трудно се намери преводач на финландски за една от пиесите ни със Здрава, която представяха на фестивала там миналата година, а преди няколко години се наложи да ни превеждат от английски, тъй като един от фестивалите в Швеция не намери преводач от български. Време е да се осъзнае, че това пречи на интеграцията ни с европейската и световната културна сцена и ни държи в изолация.
Друг голям проблем в тази посока е липсата на библиотека за драматургия. В момента разполагаме само с библиотеката на НАТФИЗ, доколкото на мен ми е известно. Мечтая си за богата онлайн библиотека за драматургия на български език. Не само за съвременна, а и за класическа, която постоянно да актуализира заглавията си. Но зад тази идея трябва да застане стабилна институция, която има разбиране за проблема и воля за устойчивото му решение във времето.
Какво мислите за съвременната драма? Реагира ли тя (и трябва ли да реагира) на актуалните хуманитарни, политически, социални и т.н. въпроси? Какво не й достига?
В световен план, именно това окачествява една драматургия като съвременна. Ако тя не се занимава с актуалните хуманитарни, политически, социални и т.н. въпроси, то тогава какво ѝ е съвременното?