Многоликият Шекспиров театър „Глобус“ през лятото на 2024 г.
За всички привлечени от театралното изкуство, посещение на Лондон през летния сезон включва и посещение на легендарната реконструкция на още по-легендарния театър „Глобус“, основан от Уилям Шекспир и неговата трупа през 1599 г. на южния бряг на река Темза.
„Комедия от грешки“ от Шекспир, режисьор Шон Холмс, театър „Глобус“, 2024, фотограф Марк Бренер
Усилията на американския актьор Сам Уонамейкър да създаде наново театъра, преминал през десетилетия на слава, преди да бъде окончателно разрушен през 1644 г., започват през 1970 г. и се увенчават с успех през 1997 г., когато е и официалното му откриване. Театърът се смята за изключително близка до реалността реплика (намираща се на метри разстояние от позицията на оригиналната конструкция) и вече почти три десетилетия е средище на всичко, свързано с Барда от Стратфорд на Ейвън– от театрални постановки до сценични четения, уъркшопи, експозиции и изследователска дейност. „Глобус“ е постоянно развиваща се културна институция, ангажирана да изпълнява първоначалния замисъл да експериментира творчески с взаимодействието между традиционния подход в рецепцията на Шекспировия текст (запазена марка са постановки в ренесансова естетика – костюми и мизансцен) и новаторски подход към сценичната реализация, без обаче тя да нарушава облика на театралното пространство. Друг важен аспект от творческата политика на театъра е осигуряването на платформа за изява на нова драматургия, често на историческа тематика, както и постановки на текстове от съвременници на Шекспир.
Основен принцип, заложен в дейността на „Глобус“, е приобщаването на нови публики. С годините се утвърждават постановки с аудио описание, жестомимичен превод, както и напоследък въведената практика на „спокоен“ спектакъл, в който чувствителните към различни стимули зрители могат да се подготвят предварително като видят сцената, проследят какво да очакват в действието, както и да имат възможността да напуснат театъра и да отидат в спокойно специално определено за целта място.
Традиция, установена от времето на първия художествен директор, актьорът Марк Райлънс, е всеки сезон да носи тематично заглавие. Тази година, от април до октомври, постановките са обединени от мотото „Почувствай се жив“. Сезонът се откри с представлението „Много шум за нищо“ (25 април – 24 август), под режисурата на асоциирания директор на театъра Шон Холмс, решено в ренесансова естетика, наситено с цветовете и емоцията на италианското средиземноморие. Още един спектакъл на Холмс, хитът от миналата година „Комедия от грешки“ може да се види отново от 21 август до 27 октомври. Той спечели публиката не само с актьорската игра и сюжетната динамика на объркани самоличности, съперничество между градове, и загубени и намерени роднини, но и с впечатляващата трансформация на сцената в шумно пристанище с кейове и корабни мачти. Друга обичана комедия – „Укротяване на опърничавата“ (6 юни – 26 октомври) е дебютът на сцената на „Глобус“ на режисьорката Джуд Крисчън, която разглежда тази ранна комедия, изпълнена с неудобно сериозни въпроси за манипулацията, сексизма и стереотипизацията на женския характер, през призмата на карнавал, смесващ усещанията за реалност и абсурд.
Мишел Тери в ролята на Ричард III в „Ричард III” от Шекспир, режисьор Ел Уайл, фотограф Марк Бренер
Равнопоставеността и достъпът на разнороден актьорски талант до изява чрез Шекспировата драма са основни етични и професионални принципи на театър „Глобус“. През годините се утвърждават изпълнители от различни етноси и раси, а чисто женски и мъжки състави (като последните са изцяло в синхрон с традиционните практики на английския ренесанс) присъстват в почти всеки сезон. Тази година обаче две постановки се открояват и напомнят колко сложни са измеренията на инклузивността и това, че тя може да е с положителен и отрицателен знак за представените общности. Една от първите постановки в сезона бе „Ричард III”, на режисьорката Ел Уайл, с Мишел Тери, художествения директор на „Глобус“, в главната роля. Казусът, който привлече общественото внимание, е че актьори, страдащи от заболяването на гръбначния стълб сколиоза, от което се смята, че вероятно е бил болен истинският крал Ричард III, настояха, че Тери, която не страда от това заболяване, не бива да „отнема“ ролята, която би следвало да се изпълни от актьори като тях. Въпреки това Тери не се отказа от спектакъла, но и заяви уважението си към засегнатите като реши да не акцентира върху физическата деформация на персонажа. Това е един красноречив пример за трудния баланс, който изкуството ще трябва тепърва да търси с все по-ярко отстояваните права на доскоро пренебрегваните общности. Защитаваната от тях позиция на буквализирането на ролите (в случая че само хора, страдащи от сколиоза следва да се превъплъщават в крал Ричард) лесно може да доведе до отрицание на фундамента на актьорската работа – преобразяването, мимезиса – като неуважение и по този начин потенциално да ограничи кръга на собствените им изяви. Другата, за радост, далеч по-добре приета постановка е „Антоний и Клеопатра“ (4 август – 29 септември) – уникално по вида си двуезично представление, в което половината актьорски състав е глух, включително и актрисата Надя Надараджа, в ролята на Клеопатра. Идеята на режисьорката Бланш Макинтайър е да обособи световете на Рим и Египет и техния културен сблъсък чрез езика – Рим е олицетворен от вербалната комуникация, а Египет от невербалната комуникация, тази на жеста. В спектакъла се използват двата езика, с помощта на субтитри. В „Глобус“ е имало изпълнения на нечуващи актьори и преди – самата Надараджа прави своя професионален дебют на същата сцена през 2012 г. с участието си в „Напразни усилия на любовта“. Включена във фестивала „Globe to Globe“ (37 пиеси представени на 37 езика), свързан с олимпиадата в Лондон, постановката е изпълнена на британски жестомимичен език на трупата „Deafinitely theatre“, състояща се от глухи изпълнители. „Антоний и Клеопатра“ обаче се отличава с това, че е мащабен двуезичен проект, в който глухи и чуващи актьори и персонажи работят равнопоставено като ансамбъл.
И накрая, но не на последно място, стои новата пиеса, специално създадена за този сезон на „Глобус“ – „Принцеса Есекс“ (13 септември – 26 октомври). Автор и изпълнител на главната роля е Ан Одеке, режисьор е Робин Белфийлд. Действието се развива през 1908 г. в Саутенд, морски град в графство Есекс в югоизточна Англия, където Динуболу, принцесата на Сенегал, решава да се включи в конкурс за красота. Създаден по невероятната истинска история на принцесата, която е първата цветнокожа жена, явила се на такъв конкурс във Великобритания, текстът обещава да предаде по забавен и позитивен начин послание към жените да вярват в себе си, независимо от цвета на кожата.
Лекции, дебати и събития за младата публика допълват богатия летен сезон, а през студената част на годината нови постановки ще радват зрителите в съществуващата от девет години камерна закрита сцена – „театър Сам Уонамейкър“ – изградена по модела на закритите театри на ренесансов Лондон и осветена от истински свещи, придаващи ѝ уникална автентичност и уют.
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’23