Гжегож Яжина поставя Олга Токарчук в Младежкия театър в София
Тази година новият театрален сезон в София започна много силно. Преди седмица с първата си премиера за сезона „Е.Е.“ по едноименния роман на Олга Токарчук Младежкият театър постави началото като срещна за първи път българската публика с емблематичния полски режисьор и едно от знаковите имена в съвременния европейски театър Гжегож Яжина. Само няколко дни по-късно в Античния театър в Пловдив се състоя българската премиера на „Вакханки“ от Еврипид на Явор Гърдев, копродукция на Народния театър, Фестивала „Атина – Епидавър“ и Националния театър на Северна Гърция в Солун, а в Топлоцентрала беше показан създаденият от испански и български изпълнители фламенко-театрален спектакъл „История на една страст“ по романа „Дон Кихот“ на Сервантес с режисьор Елена Панайотова. До края на месеца предстоят и премиерите на „Физика на тъгата“ по романа на Георги Господинов в постановка на големия словенски режисьор Йерней Лоренци отново в Народния театър и на „Гняв“ по романа на Стивън Кинг в адаптация на българо-американската писателка и режисьорка Елизабет Динкова с режисьор Стефан Спасов.
„Е.Е.“ по едноименния роман на Олга Токарчук, режисьор Гжегож Яжина, Младежки театър, София, 2026, снимка: Младежки театър
Появата на спектакъла на Младежкия театър „Е.Е.“ респектиращо запълни отдавна задълбочаваща се празнина на днешната българска сцена – липсата на непосредствени срещи на театралната общност и на публиката у нас със съвременния полски театър, наложил се като една от най-ярките и креативни театрални култури в Европа след 1989 г. (продължавайки и надграждайки традициите на полското театрално изкуство в тази посока от предходните десетилетия). Премиерната продукция „Е.Е.“, с която театърът откри новия сезон на своята Голяма сцена не само срещна за първи път софийската публика с Гжегож Яжина, но и направи това чрез неговия режисьорски прочит на текст на друго емблематично име на съвременната полска култура – на Нобеловия лауреат за литература за 2018 г. Олга Токарчук, вече добре позната на българската читателска аудитория чрез преводите на няколко от най-значимите й романи, разкази и новели. Впечатляващият със своята сериозност проект за представяне на днешния полски театър в България е допълнен и от факта че за подготовката на представлението Гжегож Яжина довежда в София целия си полски постановъчен екип. Когато към всичко това добавим и специално инициирания от ръководството на Младежкия театър (в лицето на неговия директор Михаил Байков) превод на български на ранния роман на Олга Токарчук „Е.Е.“ (1995) и дискусията за него на другия ден след премиерата като съпътстващо я събитие, както и вещото сътрудничество и финансова подкрепа на Полския институт в София виждаме че става въпрос за една наистина много добре замислена и високо професионално осъществена инициатива за творческо партньорство и културен обмен.
Гжегож Яжина, 2026
Гжегож Яжина създава с актьорската трупа на Младежкия театър дълбок и въздействащ спектакъл по сложния и многопосочен текст на Олга Токарчук. Включено в софийския театрален афиш представлението веднага се откроява с артистичното самочувствие на своя режисьор, с ерудицията, спокойствието и лекотата, с които той се впуска в изследването на нееднозначни философски теми и исторически личности като Карл Густав Юнг и Зигмунд Фройд, както и с майсторството и режисьорския замах при работата с актьорите и изграждането на визуалния образ на спектакъла като основни средства за реализиране на постановъчния замисъл.
Ясно разпознаваемият начин на писане на Олга Токарчук, се характеризира с енциклопедична всеобхватност, страст към философския дебат и повествователна изобретателност като умело съчетава митология, история и психология. В ранния й роман „Е.Е.“, създаден през 1995 г. и повлиян от дисертационния труд на Юнг „Върху психологията и патологията на така наречените окултни феномени“ (публикувана през 1903 г.), той намира едно от най-категоричните си проявления, доколкото самата авторка е дипломиран клиничен психолог и за известно време работи като психотерапевт (1986-1989) и като преподавател по психотерапия (1989-1996). Действието на романа се развива в началото на ХХ в. във Вроцлав и проследява историята на младото момиче Ерна Елцнер, което расте със сестрите си близначки в заможно германско-полско семейство. Преминавайки през физическите трансформации и неясните вълнения на пубертета у нея се проявяват паранормални способности, започва да вижда духове, да чува шумове и гласове. Това дава основание на майка й – неосъществена актриса, която иска да бъде в центъра на вниманието на приятелския си кръг, да я обяви за медиум и да започне да организира в дома им спиритически сеанси. Началото на ХХ в. е времето когато интересът към човешката психология, към отклоненията от „нормалното“ и опитите те да бъдат рационално обяснени и лекувани е в апогея си, а споровете между мистиката, окултизма, новопоявилата се психоанализа на Фройд и нейните последователи и критици е в разгара си. Така Ерна Елцнер се превръша в казуса „Е.Е.“ доколкото е заобиколена от учени с различни разбирания, които искат да разгадаят нейния „случай“, да проучат процесите в нейния (човешкия) мозък. Ситуацията става все по-сложна за младата жена и настойчиво поставя въпроса за отношението психиатър – пациент, за моралните граници на изследването на личността като научен обект. Романът заявява умерения когнитивен скептицизъм на Олга Токарчук – човешката психика може в значителна степен да бъде рационално обяснена, но винаги някаква част от нея остава недостъпна за науката.
Както е обичайно за Гжегож Яжина той сам, в сътрудничество с Роман Павловски-Фелберг, прави сценичната адаптация на романа за представлението си. В нея режисьорът следва основните сюжетни линии, поставените философски и морални казуси и цялостното разбиране на Олга Токарчук за границите на познанието и за онова, което му се изплъзва. В своя прочит той обаче изостря и се фокусира върху постоянното напрежение между рационалното и ирационалното, между видимия живот и тайнственото и необяснимото в човешката личност и нейното съществуване. Показването на това напрежение, балансирането върху него на всеки човек и във всяко време е целта на спектакъла. За постигането й Гжегож Яжина залага на цялостния визуален образ на представлението и на актьорското изпълнение.
През последните три десетилетия Гжегож Яржина се налага като един от емблематичните реформатори[1] на съвременния полски и европейски театър със своя едновременно толерантен и неочаквано личен и актуален прочит на традиционни и модерни класически текстове, както и на съвременни пиеси и знаменити филмови сценарии и романи. Той изгражда ясно различим театрален език, който смесва театър, кино, музика, мултимедия и попарт. „Е.Е.“ на сцената на Младежкия театър не само впечатляващо представя пред софийската публика неговата театрална естетика, но и, убедено бих казала, се нарежда сред най-ярките й постижения в работата на режисьора напоследък.
Заедно с впечатляващия си екип от перфектни професионалисти – AAFGJAP (сценография), Анна Аксер-Фиялковска (костюми и грим), Александър Провалински (дизайн на осветлението), Збигнев Бзимек (видео дизайн), Марта Судман (видеоарт) и Карол Непелски (музика и звуков дизайн) Гжегож Яжина изгражда силно въздействаща пространствено-визуална среда. Тя едновременно създава алюзии за тънката граница между видимия ежедневен живот и лабиринтите на човешката психика, на сънищата и несъзнаваното, на която хората съществуват и постоянно преминават, както е и удобна реална територия за актьорите и сценичното действие. Същата стратегия, още по-радикално изразена, е използвана и при създаването на костюмите (чудесна работа на Анна Аксер-Фиялковска), както и при изграждането на жестовата, движенческата и звуковата партитура на образите на отделните персонажи. Всички костюми са от началото на ХХ в., но изцяло решени в черно и бяло, с десени на остри геометрични фигури (квадрати, райета, триъгълници) и въздействат ту като обичайни дрехи от епохата, ту като странни, карнавално деформирани облекла от сънищата и въобразеното. Тази двупосочна стратегия на присъствие на дрехите и цветовете много точно и изобретателно е допълнена и продължена от трансформациите и постоянните преходи в мимиката, жестовете и движенията на актьорските тела, което създава цялостния едновременно ежедневен и сюрреалистичен, съноподобен облик на фигурите и взаимоотношенията им на сцената.
Част от екипа на спектакъла и ръководството на Младежкия театър, 25.09.2026
И накрая, но всъщност на първо място, когато коментираме „Е.Е.“ на Гжегож Яжина в Младежкия театър в София – за постигането на този ярък, хармоничен и мощно въздействащ цялостен образ на спектакъла изключително важна роля има работата на актьорите и много продуктивното сътрудничество между тях и режисьора. Рядко виждаме на нашата сцена толкова хомогенен, креативен, функциониращ през цялото време като единен, добре оркестриран музикален механизъм, актьорски ансамбъл, в който всяко изпълнение – на Искра Донова, Светослав Добрев, Моника Иванова, Ангелина Славова, Теодор Ненов, Кирил Недков, Стефан Додуров – само по себе си е отделно художествено постижение.
Една отдавна очаквана среща със съвременния полски театър на българска сцена, която се случи по най-добрия начин!
КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
„Е.Е.“
по едноименния роман на Олга Токарчук
Режисьор Гжегож Яжина
Сценична адаптация Гжегож Яжина и Роман Павловски-Фелберг; превод Крум Крумов;
Сценография AAFGJAP, костюми и грим Анна Аксер-Фиялковска, музика и звуков дизайн Карол Непелски, дизайн на осветлението Александър Провалински, видео дизайн Збигнев Бзимек, видеоарт Марта Судман; сценично движение Деян Георгиев, консултант сценично движение проф. Цонка Великова, плакат Гжегож Лашук.
Участват: Теодор Ненов (Артур Шацман), Моника Иванова (Ерна Елцнер, Е.Е.), Искра Донова (Г-жа Елцнер), Кирил Недков (Валтер Фромер), Светослав Добрев (Д-р Льове), Стефан Додуров (Проф. Фогел и Зигмунд Фройд), Гергана Христова (Г-жа Шацман), Емили Тремоил (Катарине), Ралица Туджаро (Кристине), Ангелина Славова (Грета), Кънчо Кънев (Г-н Елцнер).
Премиера 25 и 26 септември 2026 г., Младежки театър „Николай Бинев“ (Голяма сцена).
Съвместна публикация с „Литературен вестник“
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„
[1] Виж по подробно: Гжегож Яжина – В: Николова, Камелия. Режисьорите в европейския театър. София: Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките, 2021, 342–350, както и Monika Mokrzycka-Pokora. Grzegorz Jarzyna – In: Culture.PL.