Конференцията на ESRA 2023 – Шекспир в ерата на пост-Ковид и войната в Украйна
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Католическият университет „Петер Пазмани“ в Будапеща бе домакин на тазгодишната конференция на Европейската асоциация за изследване на Шекспир (ESRA). Предишното издание на форума, провеждан на всеки две години, бе в разгара на Ковид кризата, в Атинския национален и Каподистриев университет, изцяло онлайн (с особено усърдие успешно организиран от гръцките колеги!). За щастие, 2023 г. все пак даде шанс на научната общност да се събере присъствено в центъра на прекрасната Будапеща, на територията на „Петер Пазмани“ – институция, която взе присърце задачата да осигури стимулираща и приятна среда, в която водещи изследователи на Барда да представят най-новото в своите дисциплини. Форумът се състоя от 6-9 юли, а темата бе „Съдбата тъй е рекла”: Промяна при Шекспир“ съвсем удачна и навременна за все по-бързо променящия се свят. Редица актуални проблеми, с които се сблъсква съвременното общество, намериха отглас в изследвания на рецепцията на Шекспировото творчество, което придобива нови форми и измерения както в областта на теоретичната рецепция, така и в творческата практика – театър, визуални изкуства, кино, документалистика, музика, поп-култура. Хронологичният диапазон на конференцията бе също така обширен – от контекста на Елизабетинския театър до войната в Украйна. Огромният интерес, предизвикан от този интелектуален „рог на изобилието”, бе засвидетелстван от внушителен брой участници и разнообразна програма, включваща семинари, уъркшопи и кръгли маси, организирани тематично и разпределени в паралелни сесии, специални гост лектори (Петер Давидхази, Франческа Рейнър, Ерин Съливан), прожекции на филми и възможности за неформална дискусия.
Въпреки широката тематична рамка, ясно се откроиха две основни линии – Шекспир в пост-пандемичното време – въпрос тясно свързан с все по-разширяващото се приложение на мултимедия и виртуална реалност в изкуствата, и Шекспир в ситуации на конфликти и в авторитарни общества, неизбежно рефклектиращ върху може би най-наболялата криза в Европа – войната в Украйна. Така за пореден път се доказа релевантността на Шекспир като обитаващ културно-обществена среда, надскачаща рамката на специализираните хуманитарни и театроведски кръгове. В следващите редове ще представя повече подробности за гореспоменатите две теми.
В лекцията на Ерин Съливан, един от водещите изследователи в Шекспировия институт към Бирмингамския университет и автор на Shakespeare and Digital Performance in Practice (2022), фокус на вниманието беше еволюцията в естетическо и техническо отношение на излъчванията на театрални спектакли на живо преди и след Ковид пандемията. Разглеждайки три конкретни постановки – на британския национален театър, театър „Алмейда“ в Лондон и Кралската Шекспирова компания – тя открои „пост-пандемичните“ похвати: предлагане на запис в стрийминг платформи, а не в кина, много по-филмово заснемане, в което вече публиката не влиза в кадър (а има и случаи в които тя изобщо не присъства), липсва интродукция, в която да се разказва за постановката, използва се активно кран, стедикам и се залага на постпродукция с филтри и монтажни техники, като например разделените екрани. Очертава се неизбежна еволюция, движена от естетически, но и прагматични фактори, сред които липсата на интерес от страна на публиката към пресъздаване на събитийността, както и по-ограничените бюджети, отделяни за развитието на този специфичен хибриден формат.
Темата за пандемията бе засегната и в семинара, посветен на съвременни художествени произведения, свъзани с Шекспир, воден от Коел Чатърджи и Тимо Уотинен, фокусиращ се върху функцията на Шекспир да лекува страховете от изолацията, както и като да спомага за осъществяването на интеркултурен диалог по време на пандемията. Уотинен анализира идеологията на Просперо в „Миранда и Калибан“ на Жаклин Кари (адаптация на „Бурята”, разказана от гледната точка на едноименната двойка). Илария Диоталеви разгледа в светлината на пост-Ковид времето в което живеем анти-утопичния роман на Емили Сейнт Джон Мандел „Station Eleven”, написан няколко години преди Ковид, но разказващ за пост-пандемичен свят, върнал се към пре-технологичното време, в който пътуваща трупа представя Шекспир.
Друг аспект на връзката между Шекспир и новите технологии бе разгледан в семинар, организиран от Анета Манцевич (автор на Intermedial Shakespeares on European Stages, 2014), Ханс Мартин Рал и Елке Райнхубер. Тримата работят по общи проекти за създаване и имплементиране в образователна среда на компютърни игри, адаптиращи Шекспирови пиеси чрез виртуална реалност. Те обсъдиха различни фасети от разработката на игрите, като например проблема на изграждането на драматургична игрова конструкция, даваща възможност на участника да прави избори, но неизбежно в рамките на предопределения развой, както и предизвикателството да създадеш персонаж, който да насочва участниците, които във виртуална среда по-трудно следят линеарен наратив, а искат да изследват средата, в която се намират.
Специално внимание бе обърнато на вечния „Хамлет“, до голяма степен в контекста на темата за обществените кризи, властта и конфликтите. Състоя се прожекция на документалния филм „Хамлетовия синдром“ (2022 г.) на сценаристите и режисьори Елвира Ниевиера и Пьотр Росоловски, чиято световна премиера бе на филмовия фестивал в Краков; филмът е носител на голямата награда от фестивала в Локарно. Преди началото на войната, през пролетта на 2022 г., група украински актьори започват работа по постановка по мотиви от трагедията на датския принц, която се преплита с реалността на изпълнителите – личните им истории, травмите на едни, нанесени от бойни действия в Донбас през 2014 г. и сблъсъците на други, защитаващи каузата на феминизма и нетрадиционната сексуалност. Гледана през призмата на днешната катастрофална ситуация в региона, сюжетът и персонажите придобиват още по-плашеща въздействена сила. Филмът бе дискутиран на специална среща с режисьорите. В панела „Хамлетите днес: преоборудване на Хамлет за новия век“ бяха включени доклади на изтъкнати специалисти като Дъглас Ланиер, който представи задълбочен анализ на филма. Томас Картели разгледа спечелилата награда Пулицър за 2022 г. пиеса „Fat Ham” от Джеймс Айджеймс за чернокож куиър младеж, който се изправя пред призрака на баща си, но познавайки сюжета на пиесата, решава да се противопостави на омагьосания кръг на насилието.
Паралелно с това се проведе и семинар, озаглавен „Справедливост за Клавдий – преосмисляне на Гертруда“, разглеждащ рецепцията на кралската двойка като алюзия за политическите реалности и взаимоотношението власт-пол. Докладите на Шафрън Викърс Уолклинг и Оана-Алис Захария ни запознаха съответно с „The Al-Hamlet Summit”, адаптация на Шекспировия текст от англо-кувейтския драматург Сюлейман Ал Басам, както и най-новата продукция на „Хамлет“ в Румъния, режисирана от Габор Томпа в Клуж през 2021 г.
Темата за конфликта бе продължена в „Шекспир на фронтовата линия: криза, конфликт, промяна във възприемането на Шекспир 1900-2022“, както и „Етика на адаптирането на Шекспировите драми в тоталитарни контексти“. Уъркшоп, озаглавен „Шекспир и съпротивата“ и воден от Наталия Торкут, Николета Чинпоес и Имке Лихтерфелд, си постави за цел да се разработят начини участниците в конференцията, чрез колективно знание и опит, да съдействат на украинските колеги в опитите им да опазят и поддържат хуманитарното образование, свързано с рецепцията на Шекспировото творчество в среда, изправена пред огромни предизвикателства. Сред основните насоки на тази подкрепа са осигуряване на възможност за сътрудничество в образованието и театралната практика, преосмисляне на културните парадигми, програми за утвърждаване на украинската идентичност и други.
Приближавайки се тематично към нашия регион, проблематиката за Шекспир в Източна Европа бе разгърната в специален семинар, организиран от Бойка Соколова и Кирилка Ставрева. Целящ да разгледа позицията на Шекспировия културен капитал като щит на авторите от цензурата, но даващ и възможност за социален коментар, забавление с добавена критическа стойност, семинарът анализира адаптации на Шекспир от източноевропейски драматурзи. Ивона Миштерова представи „Шекспиромания“ (1988-1990) – смела интертекстуална трилогия от колажи и пародийни скечове на словашкия режисьор Петер Шерхауфер, Мадалина Николаеску разгледа историята на постановките по текстове на Хайнер Мюлер в Румъния; също от северната ни съседка, Дана Монах се съсредоточи върху пиесите на Андраш Виски („Жулиета“, 2002) и Матей Вишниек („Ричард Трети няма да се играе“, 2001), като въплъщения на творческите рискове и усилия, когато поставяш Шекспир във време на тоталитаризъм.
Макар и не в тази сесия, имаше още едно българско участие – в семинар на работната група „Шекспир и музиката“. В съавторство с Майкъл Ингам представихме доклад върху отражението на Шекспир в българската популярна музика на 80-те години на XX век. Знакови песни като „Хамлет“ на „Щурците“ и „Жулиета“ на „Тангра“ бяха сравнени с англоезични хитове от същото време, като например „Ромео и Жулиета“ на „Дайър Стрейтс“. Основните въпроси, засегнати в този проект касаят естеството на Шекспир като културен символ от двете страни на Желязната завеса и различното му възприемане от страна на младите хора като потенциален инструмент за заявяване на опозиция срещу статуквото. Други доклади в тази сесия бяха посветени на новата опера на американския композитор Джон Адамс „Антоний и Клеопатра“ (Матийо Дюпле), музикалния албум „Макбет“ на американската група „The Frail Ophelias“ (Лиза Куоресимо) и музиката на Прокофиев за постановката „Хамлет“ на Сергей Радлов през 1938 г. (Мишел Асай).
Гравитирането около теми, свързващи Шекспировото творчество със заобикалящите ни обществено-политически трансформации сякаш взе превес (и в настоящия обзор също) и донякъде остави в територията на по-тесните специалисти изключително интересни доклади, свързани с лингвистични анализи, история на театралните практики и печатните издания на Шекспировото творчество. Това е неизбежно – неслучайно Ян Кот провъзгласява Шекспир за наш съвременник: силата му се състои в приспособимостта към настоящето. Остава надеждата, че когато научната общност се събере на следващата конференция на ESRA през 2025 г., този път в Порто, поне някои от настоящите кризи ще бъдат преодолени. Но каквото и да преживява светът тогава, няма съмнение, че отново ще може да го осмисли през Шекспировото слово.
Пълната програма с информация за участниците и резюмета на докладите можете да видите тук:
