„Адска комедия“: Джон Малкович гостува във Варна като сериен убиец

На 23 юли, на сцената на препълнената голяма зала във Фестивалния и конгресен център на Варна се случи вълнуваща среща. За първи път българската публика имаше възможността да преживее на живо един необикновен спектакъл, който повече от 15 години обикаляше успешно световните сцени. Създаден през 2008 г, „Адска комедия: признанията на един сериен убиец“ е хибрид между театър и опера, между концерт и представление, между документален разказ и художествена измислица. Плод на сътрудничеството на три забележителни в своята сфера творци: знаменитият холивудски актьор Джон Малкович, диригентът и ръководител на бароковия камерен оркестър „Виенска академия“ – Мартин Хазелбьок и режисьорът и драматург Михаел Щрумингер, „Адска комедия“ е вдъхновен от загадките около живота и личността на един от най-коварните трикстери от края на миналия век – виенският удушвач Йохан (Джак) Унтервегер. В своя сравнително кратък, 43 годишен живот той преминава необикновен кръг от метаморфози – от хвърлен в затвора с доживотна присъда, заради бруталното убийство на една жена, млад престъпник той се превръща в самоосъзнал се и разкаял се грешник, който открива своята литературна дарба и спечелва симпатиите на много австрийски интелектуалци, които се застъпват за неговото преждевременно освобождаване, до повторното му завръщане в обществото, вече като зрял мъж, нашумял писател и уважаван криминален журналист, който сам започва да отразява различни престъпления, сред които и няколко убийства на проститутки, за които по-късно ще се окаже, че е извършил самият той. Когато в крайна сметка повторно бива задържан в затвора в Грац по обвинения за 11 убийства, той продължава да отрича, ала алибитата му се разпадат. На 29 юни 1994 г. е произнесена неговата втора доживотна присъда и през същата нощ той избира да прекрати съдебния процес като сложи сам край на живота си. Самообесва се с шнур от панталона си и метална жица по начин, който плашещо напомня за хладнокръвната ловкост, с която е душил своите жертви със сложен възел от презрамките на техните сутиени.

Заглавието „Адска комедия“ иронично реферира както към християнската доктрина за греха и изкуплението, така и към заглавието на написаната в затвора автобиография на Унтервегер – „Чистилище“. Отвъдното присъства и в заглавието на най-популярната документална книга за Унтервегер от писателя Джон Лийк – „Влизане в Хадес“, от която всъщност Джон Малкович и Мартин Хазелбьок вземат така търсената тема, която да развият в самостоятелно сценично произведение, за което мечтаят отдавна и в което желаят да свържат по нов начин актьорското изкуство с музиката. Запознаването с Унтервегер наистина е като слизане в ада – то води надолу към онези места в човешката природа, в които мракът е гъст и лепкав, и където светлината на разума не може да пробие. Там властват първични сили, които не могат да бъдат проумени, а само усетени. До ден днешен много неща около Унтервегер остават неясни: мотивите за многото убийства; абсурдната логика, с която той сам саботира собствените си действия; силната гравитация на неговата еротична харизма, заради която няколко жени се влюбват в него дълбоко и истински.

Спектакълът на Малкович, Хазелбьок и Щрумингер не се опитва да дава отговори, нито да раздава присъди, а избира да се доближи до мистерията Унтервегер като се потопи в емоционалния водовъртеж на неговата разбъркана душевност. В такива дълбоки и тъмни води не бива да се плува без предпазни средства, затова и спектакълът е по брехтовски въоръжен с техники на отчуждение. Вместо правдоподобен разказ за живота и процесите срещу Унтервегер, който да бъде като съдебен трилър със сцени на кръстосан разпит и спиращ дъха съспенс от изравянето на нови и нови, разлагащи се трупове, публиката получава хибрид между изискан класически концерт и театрален моноспектакъл. Освен оркестърът и диригентът, на сцената излизат актьор и две певици. В бял костюм и черни очила на плейбой, с комично подчертан немски акцент Джон Малкович разиграва иронично дистанцирана версия на прочутия убиец и писател, който тази вечер се явява възкръснал в театъра, за да разкрие най-после пълната истина за себе си. Акомпаниран е от две обаятелни дами – сопраните Хен Райс и Сузане Лангбайн, чиито високо реещи се гласове променят баланса на силите в самоувереното one man шоу като добавят отсъстващата гледна точка на жената. Друг контрапункт на бруталните мотиви в разказа идва от красивите мелодии и звуци в откъсите от произведенията на Моцарт, Глук, Вивалди, Хайдн, Бетовен, Вебер и Бокерини, които изкусните инструменталисти от „Виенска академия“ изпълняват на своите старинни инструменти.

На пръв поглед изглежда като че в света на Унтервегер на жената е отредена инертната роля на слаба и пасивна жертва, върху която той безогледно упражнява своята вродена агресия и жестокост, ала спектакълът посочва и към друга по-трудна за осмисляне психична истина – сеизмичното женско поле на емоцията, в което и най-бетонираната мъжка воля може да рухне в компулсивни гърчове. На сцената Малкович се гаври със Сузане Лангбайн – докато тя пее, той разчорля дългите й руси коси, събаря я на земята и непристойно надява сутиен върху официалната й рокля, ала на финала той е онзи, който едва диша от изтощение. Тя напуска сцената обидена и осквернена, но с непокътнато достойнство. В един от най-запомнящите се мизансцени тъмнокосата Хен Рейс пее затрогваща ария на изоставената съпруга от опера на Вивалди, а до нея Малкович коленичи притихнал с облегната глава в корема й сякаш е раковина и звукът излиза оттам. Тялото му е смалено и свито като в утроба. Не е сигурно дали чака или не иска да се роди.

„Адска комедия: признанията на един сериен убиец“ бе представен от Международния театрален фестивал и Международния музикален фестивал „Варненско лято“ като част от съвместната им програма „Интермецо“ с подкрепата на Министерство на културата и на Посолството на САЩ в България.