Майка и син в антиутопията на егоизма
МИХАИЛ ТАЗЕВ
„Кралицата майка“ от Манлио Сантанели
Режисьор Стефан Спасов, превод Аве Иванова, сценография и костюми Нина Пашова, музика Дони – Добрин Векилов
Участват Мария Стефанова и Георги Къркеланов
Театър „Българска армия“, премиера на 16 и 17 март 2023 г.
Повече от десет години след постановката на „Кралицата майка“ в Театър 199 „Валентин Стойчев“ режисьорът Стефан Спасов отново посяга към текста, за да предложи негов нов сценичен прочит. Автор на пиесата е съвременният италиански драматург и философ Манлио Сантанели, удостоен с две награди за драматургичното си творчество. Произведенията му са силно повлияни от драматургията на абсурда и черната комедия, а „Кралицата майка“ е неговият шедьовър.
Сюжетът на пиесата представя проблема за отношенията между майка и син и тяхното развитие през годините. Алфредо посещава майка си Реджина за няколко месеца по препоръка на нейния лекар, загрижен за здравословното ѝ състояние. Тези няколко месеца се оказват своеобразно пътешествие в тяхната съвместна житейска история – от най-ранната детска възраст на Алфредо до 50-я му рожден ден. Манлио Сантанели разкрива парадокса на техните взаимоотношения, затваряйки ги заедно в едно пространство. Така авторът ударно извежда темата на пиесата – необяснимата Едипова любов на майката и сина, болезнено смесена с невинна омраза и жажда за надмощие и контрол.
В ролята на Реджина е голямата актриса Мария Стефанова, която с присъщото си майсторство и прецизност (недокоснати от годините) изгражда великолепен образ на майката. Поведението ѝ е двуизмерно – от едната страна е майката и безусловната ѝ любов, жената, която е готова да даде живота си за своя син, а от другата е индивидуалният човек, отделната личност, избираща първо себе си и спомените и обсесиите си преди всичко друго. Това преминаване през социалните роли и безпогрешното им обиграване конструира комедийните нюанси в драматичната история. Изгражда се умел преход между сълзи от радост и сълзи от тъга и поразяваща болка като по този начин се достига същността на драматургичния текст. Мария Стефанова си партнира с Георги Къркеланов, който е в не по-малко трудната ролята на Алфредо – двигателят на парадоксалното в отношенията им. Раздвоен между себе си и своята майка често ситуацията го провокира да послуша егото си, което отдаван е надделяло над наивно детската обич. Георги Къркеланов изгражда образа на Алфредо детайлно и безкомпромисно и заедно с Мария Стефанова сложно и задълбочено разказват трагикомичната история.
Действието се развива в приятно обзаведения, уютен апартамент на Реджина. Сценографията, дело на Нина Пашова, създава усещането за комфорт. Пространството изобразява неголям хол, в чието дъно се намира преддверието. Мебелите са направени от масивно дърво, а абажурите в помещението създават усещане за интимна атмосфера. Тъмно-наситените цветове на стените и старинният часовник с махало напомнят за уседнал живот. Работата на Нина Пашова е изпипана с изключително внимание към детайла и се доближава до сценичната среда от пиесите на модернизма. Присъствието на стъклени и дървени елементи в интериора създава усещане за крехкост в един уж по-стабилен свят, което много наподобява отношението между двамата персонажи и мястото им в протичащия живот.
Режисьорът Стефан Спасов заедно с екипа създава играта на котка и мишка между майката и сина, така че да изтъни до крайност крехките им отношения. Спазването на добрия тон и благоприличието както и търпимостта изчезват още в началото на съвместното им съжителство. Постепенно преградите падат, майчината грижа избутва стените на възрастния човек, какъвто е Алфредо, и навлиза в личното му пространство. От друга страна е синът, който, въпреки че има усещането че общува с дете е длъжен да помогне на майка си. В такива моменти се проявява сложната конструкция на техните отношения. Кой ще си изиграе по-добре картите, кой ще успее да досади повече на другия, кой е по-добрият и по-грижовният и кой ще направи първата крачка към прошката? Все въпроси свързани преди всичко с егото на личността и отдадеността му към другия. Именно това е парадоксът на тяхната история. Още по-сложна става ситуацията когато се отброяват минутите до края на единия от двамата. В представлението на Стефан Спасов черната комедия намира своя път, пропивайки се във всяка следваща случка, всеки следващ спор, всеки момент на сдобряване и миг веселие. Дори в моментите на яростна кавга, които са изразени чрез досадното епилептично премигване на прожекторите, се усеща тази тягостна усмивка в помещението. Най-ярки са двете истории, които по типичен за възрастта си начин двамата разказват един на друг. Реджина и нейната история за запознанството ѝ с бащата на Алфредо, която актрисата Мария Стефанова разказва като своя – чувствено и откровено, и историята за катастрофалната случка между Алфредо и съпругата му в ледовитата зима, която Георги Къркеланов разказва с ярост. Игра на надлъгване, игра за надмощие, която може да се разрази само в силната любов между майка и син.
Представлението „Кралицата майка“ в Театър „Българска армия“ разказва за необикновеността на обикновените неща във взаимоотношенията на хората. Пиесата е от онези специфични драматургични текстове, която изискват професионализъм и отношение към партньора, логичен поглед и философска нагласа към света, постигнати безкомпромисно в прочита на режисьора Стефан Спасов и актьорите Мария Стефанова и Георги Къркеланов.
Съвместна публикация с Литературен вестник, 2023, бр. 11, 8
