На крачка от съня.
Сцената в камерната зала на ,,Сфумато” е малка, уютна, аскетично обзаведена някъде в пространството. Единствен ориентир е времето – 30 октомври 2026 г., 19:00 ч., премиера. Тъмнината е обгърнала леглото, масата, телевизора, очертанията им са призрачно обозрими благодарение на мека светлина, но не напълно достатъчна, за да разкрие дълбочината на сцената. Ние, зрителите, на педя разстояние от героя безцеремонно гледаме неговото лутане, той е никой някъде, без име, без история, без бъдеще, човек в стая в малките часове на денонощието, изнервен сред вещите си. През целия ден чуждите истории, тайни и съдби притежават особена притегателна почти хипнотизираща сила, обсебват ни и когато потърсим успокоението и изолацията в тъмнината на нощта отново ни смущават и не позволяват да заспим. Телевизорът и книгата ще ни върнат сред тях, затова не посягаме, хапчето е бързо и лесно решение, но не и добро. Чувството е подсилено от музиката на композитора Дамян Михайлов, която сякаш ни приспива с леко ориенталски ритми, допълва изпълнението, тласкайки ни в състояние на хипнагогия, преходността между будност и сън.
За момент сме отпуснати, отърсваме се от непрестанната нервност в реалността, в която сме свидетели на чуждите съдби и взаимоотношения, но все по-рядко се потапяме истински в собственото си съществуване. Безсънието ни изважда от равновесието на денонощието, изтръгва ни насилствено от установеният ритъм. Безсънието е белег на днешния свят – нежелано, но незаобиколимо.
Около 45 минути сме в позицията на воайори в стаята на момче, страдащо от безсъние. За 45 минути сме напълно защитени от уязвимостта, която идва с директният контакт и на безопасно разстояние гледаме как човекът без име се разкрива пред нас. Неговите терзания, разсъждения, чувства се изливат в словесен поток, който и през нас е минал, но в друга нощ. Сънят винаги е там, на няколко крачки от него, толкова близо, но и толкова далеч, вечно бягащ от нощите. Невъзможността да му се отдаде напълно е и може би свързана с дистанцията между него и реалността. Човек без име в безименен свят, никой в нищото.
Александър Притуп в „Инсомния“, режисьор Рафаел Бижев, ТР „Сфумато“, Камерна зала, 2026; фотограф Златина Точкова
Изведнъж неговият глас, сякаш става наш, темите, които го тормозят са общочовешки притеснения, които връхлитат всеки, но оставайки насаме със себе си идва и желанието да избяга от неканените мисли, които безмилостно нападат. Патерицата да избягаме от тях е телевизорът, но дали това е реално бягство или заблуда? Психологът, до който се е допитал, разрешил ли е конфликта и изпитваната вина за всемирните проблеми?
Страдайки от безсъние героят неизбежно се изправя пред един интересен въпрос: ако има възможност да премахне страданието си, приемайки медикамент, защо да не го направи? Защо някой доброволно ще удължи болезненото си състояние, когато облекчението е тук? Това е вечна човешка дилема, която във философията на Виктор Франкъл е пряко засегната. Според него страданието не е само изпитание, което трябва да бъде понесено, а обстоятелство, пред което човек разкрива собствената си вътрешна свобода. Когато не сме в състояние да променим случващото се, все пак запазваме възможността да изберем как да се отнесем към него. Именно в това се проявява човешкото достойнство – не в способността да избягваме болката на всяка цена, а да не позволяваме тя да отнеме смисъла на съществуването ни. В спектакъла героят стига до това прозрение, но не лесно.
Валерия Върбанова и Александър Притуп в „Инсомния“, режисьор Рафаел Бижев, ТР „Сфумато“, Камерна зала, 2026; фотограф Златина Точкова
Актьорът Александър Притуп приковава вниманието още в първите минути, езикът на тялото му е в разрез с пленителната музика, движенията му са резки, изнервени, присъщи на герой, който не е спал с дни, но е и достатъчно изморен, за да не наелектризира пространството около себе си. Образът на съня, изигран от Валерия Върбанова, се появява и изчезва като мираж, обляна в синя светлина, приканвайки го като морска сирена да я последва и потъне в безвремието. Обсебен от мисли, вещи и хора, които го задържат в будно състояние той не се поддава на сънната съблазън, а анализира, претегля, размишлява.
Премиерният спектакъл ,,Инсомния” на Рафаел Бижев за първи път е показан в работна версия по време на фестивала ,,Малък сезон 2026” на театър Сфумато. Авторският текст е изграден в течение на целият репетиционния процес чрез импровизации върху теми, засягащи съвремието и безсънието, породено от тревожност. Това не е постановка по чужд материал, а преживяване на екипа. Много актуална, рядко обсъждана на сцена тема, изиграна с финес, деликатност и емпатия, лаконична и достъпна реч, разположена във времеви отрязък, който не натежава. Смислено и лично представление, което докосва всеки.
РАДИНА СИМЕОНОВА
Ноември, 2026
„Инсомния“
Режисьор: Рафаел Бижев
Композитор: Дамян Михайлов
Участват: Александър Притуп, Валерия Върбанова.
ТР „Сфумато“, Камерна сцена, премиера 30 октомври, 2026 г.