В съперничество за мястото на Скъперника

06/06/2026 МИХАИЛ ТАЗЕВ 4 Views 5 min read

В края на театралния сезон, в Народния театър „Иван Вазов“ се реализира многолюден творчески проект по пиесата на Молиер „Скъперникът“, ръководен от режисьора Слободан Унковски. Това е дебют на българска сцена за северно-македонския театрален режисьор. В предварителен разговор Унковски споделя, че интересът му към пиесата е породен от възможността, която му позволява текстът, да експериментира с актьорското изпълнение и възможности[1]. Това е третият път, в който заглавието се поставя на сцената на Народния театър.

„Скъперникът“ по Жан-Батист Поклен – Молиер,режисьор Слободан Унковски, Народен театър „Иван Вазов“, 2026, фотограф Петко Мавродиев

Главен персонаж в сюжета е заможният лихвар Арпагон, вманиачен до лудост в богатството си, което не се чувства длъжен да споделя дори с най-близките си. Най-големият порок на Арпагон е продиктуван от маниакалността му по златните монети – всяко негово решение е подчинено на изгодното състояние и съхранение на богатството му. Молиер създава силен комедиен персонаж, ярък образ, поставен в конфликт с разбирането за човешката добродетел на споделянето. Проблемът в характера на персонажа се задълбочава още повече когато става ясно, че Арпагон не е способен да позволи на децата си Елиза и Клеант да изберат брачните си партньори без това да е в негова полза и сметка. Въпреки техните чувства към Валер и Мариана, безкомпромисността на Арпагон е категорична, а намерението му самият той да се ожени за младата Мариана само демонстрира нагледно неговата самозабрава. Така създаденият конфликт разглежда теми и проблеми като крайностите, до които могат да доведат егоцентричните действия, скъперничеството, разликата между поколенията, отдадеността в любов и други. Молиер успешно задвижва двигателя на пиесата с категоричния сблъсък между силните комедийни характери на персонажите си и искрените им намерения, и само така, както господарят на комедията може – с нарастването на проблема нараства и поводът за по-мащабен и сладък комедиен ефект. „Скъперникът“ е класическа комедия, която се отличава с типизирани персонажи, динамичен диалог, сюжет осмиваш пороците и поучителен характер. Структурата и универсалността на темите, които разглежда позволяват широк спектър от режисьорски интерпретации и опити за осъвременяване, без това да дава повод за подценяване на пиесата.

В интерпретация си Слободан Унковски намира любопитно решение, върху което е построен целият му сценичен прочит. Режисьорът удвоява изпълнителите на сцената като ги разделя на два състава и ги определя – от една страна е класическият състав, с висок стил на игра, а от друга – съставът на пътуващата трупа. Те играят едновременно на сцената. Получава се игриво комедийният ефект на съперничество, надиграване, превъзходство между изпълнителите. Ефект, който особено в началото е любопитен, интересен, но постепенно на места недоизведен и недомислен. Подходът е най-силно заложен в изпълнението на актьорите Валентин Ганев и Георги Мамалев в ролята на Арпагон. Между изпълнението на двамата има отчетливи разлики, които по естествен път създават комичното съперничество между персонажите за светлината на прожекторите. Също толкова ярко това се усеща и при изпълнението на актьорите Ненчо Костов и Иван Николов в ролята на Клеант. Безспорно различието в начина на изиграване между двете трупи създава желания ефект, но така колеблив на моменти подходът не успява да се лиши от усещането, че не е системно изведен и логически проведен докрай. Усещат се различията в интензитета на местата, на които пиесата позволява и не позволява подобно режисьорско решение.

И ако ходът за удвояването на персонажите работи в посока подсилване на комедийния ефект, то решението за сближаване на сюжета с близка до нашата съвременност тотално размазва картината. Представлението започва със съобщение от ръководителката на трупата на първия състав, в изпълнение на актрисата Ева Тепавичарова. Ход, който позволява персонажите занапред в действието да бъдат заразени с клишета, смешки на жаргон, паразитни изрази и цветущо просташки фрази от реалността – подход, който все по-често се намира за изключително съвременен и актуален, а не е. Представлението завършва с трета вълна артисти, представители на още по-близко съвремие. Над дома на Арпагон прелита бутафорен макет на самолет, който сякаш се разбива. От него изкача нова вълна, заможно облечени и властимащи, колективно олицетворение на персонажа на заможния благородник Анселим, които заявяват, че вехтата сцена на Народния театър се закрива и централно над сцената се спуска надпис „Казино Молиер“ (сценограф Миодраг Табачки). За съжаление тази композиционна рамка отдалечава представлението от наистина интригуващите теми и проблеми, които поставя и разглежда текста на Молиер. В противоречие е и с режисьорската концепция за двойния състав изпълнители. Комедийното, нелепо смешното, което се носи в намеренията и характерите на персонажите от пиесата потъва и бива заменено от опит за съвременна пародия и осмиване. В подхода си към пиесата режисьорът Слободан Унковски съзнателно експериментира в опит да оттласне и надгради тематиката на „Скъперникът“. Да пришие сюжета към днешния ден, така че персонажите да са още по-близо до съвременната публика, но резултатът не достига така изведените намерения.

„Скъперникът“ на Слободан Унковски е представление, в което е намерен много интригуващ ход на удвояването. Решението спомага за подсилването на комедийния ефект, създава нелепата борба, изразена в това, кой ще бъде по-добрия Скъперник. Въпреки това централата тема успява да се изплъзне, да намали мащаба си в множествеността от изразни средства и концептуални решения. Ясната схема на класическата комедия е заменена от изведени шаблонни действия в поведението на персонажите, уеднаквени и някои от тях принизени до нагона. А темата за любовта, с която Молиер умее не просто да жонглира е употребена само като мотив за провеждане на конфликта и преминаване през сюжета. Изключително трудна комедия, която доказва, че Молиер може да бъде главорез при неправилен подход в режисьорската концепция.

МИХАИЛ ТАЗЕВ

„Скъперникът“
по Жан-Батист Поклен – Молиер

Режисьор Слободан Унковски, драматург Диана Колоини, сценограф Миодраг Табачки, костюмограф Александар Ношпал, композитор Ирена Попович Драгович, хореограф Антигона Гира.
Участват: Валентин Ганев, Георги Мамалев, Михаил Петров, Параскева Джукелова, Ева Тепавичарова, Христо Чешмеджиев, Ненчо Костов, Мартин Димитров, Александра Свиленова, Кремена Славчева, Ирина Митева, Христо Терзиев, Явор Вълканов, София Бобчева, Дарин Ангелов, Гергана Змийчарова, Владислава Николова, Дарина Радева, Мартина Пенева, Иван Николов, Александър Тонев, Александър Кънев, Антония Кундакова, Димитър Крумов, Стефан Саръиванов, Марин Рангелов, Слав Бистрев, Жорж Паликарски, Николай Казаков, Ивайло Флоров.

Премиера 28 и 29 май 2026, Народен театър „Иван Вазов“.

Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„

[1] https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/skpernikt – последно посетен на 1 юни 2026, 9:44.