Отново за любовта
Романтичната комедия „Както в най-добрите дни“, написана от младия италиански драматург Диего Плеутери получи своята първа премиера у нас в самия край на миналия театрален сезон и се вписа успешно в разнообразния репертоар на Театър 199. Постановката е трета сполучлива работа на тази сцена на режисьора Марий Росен след „Хаос“ от финландеца Мика Миляхо и „Морето след теб“ от Яна Борисова. Централният тематичен фокус тук отново е насочен към съвременния градски човек и объркания микрокосмос на неговото съзнание и чувствителност, но този път през историята за двама млади мъже, които се запознават случайно и се влюбват един в друг.
„Както в най-добрите дни“ от Диего Плеутери, режисьор Марий Росен, Театър 199, 2026, фотограф Павел Червенков
Пиесата на Плеутери определно е случила на късмет в България, защото крайният резултат е увлекателно и изпипано като форма представление с находчиви режисьорски решения, които позволяват на текста да оживее и с лекота да се свърже с публиката. Както пиесата, така и постановката елегантно успяват да се дистанцират от някои доминиращи тенденции в театъра при представянето на сюжети с хомоеротични мотиви.
На първо място, макар всичко да се върти около една хомосексуална история в пиесата и в представлението се набляга на моментите, които засилват универсалното й звучене, а не на онези, които обслужват модерните „политики на идентичност“. Това е преди всичко история за турбуленциите и адреналина на влюбването, за красотата и невинността на младостта, за автентичния хаос от чувства и неповторими преживявания, в които може да се разпознае всеки, независимо от сексуалността и пола. Най-добрите дни от заглавието са дните, когато човек е влюбен. Те са препратка към вечната тема за любовта като изгубен рай; за любовта като екзистенциален опит, чрез който човек възстановява своята накърнена цялост; за любовта като съкровена същност на битието. Затова, макар да клони към развлекателните жанрове, по-развити в киното и телевизията, отколкото в театъра, където „ЛГБТ“ днес е самостоятелна рубрика, „Както в най-добрите дни“ често излиза от нишата си и преминава в по-задълбочена метафизична медитация върху човешкото въобще. Като конкретна история за двама конкретни мъжки характера, за които ще стане дума малко по-надолу, тук сякаш много неща остават умишлено абстрактни и неопределени, за да може зрителят да ги запълни със своя собствен емоционален опит. Двамата герои нямат имена (по пиеса се казват А и Б, на около 30 години), и в хода на действието научаваме малко за тяхната индивидуална биография. Бялата, овална сценография на Борис Далчев, напомняща за празна галерия, допълнително подчертава театралната условност, а двамата актьори, които макар и да изграждат психологически точни образи, често в брехтов маниер на отчуждение и социален коментар се обръщат към публиката директно.
Севар Иванов в ролята на А в „Както в най-добрите дни“ от Диего Плеутери, режисьор Марий Росен, Театър 199, 2026, фотограф Павел Червенков
На второ място „Като в най-добрите дни“ се отдалечава и от обичайните гей клишета в драматургията, където в регистъра на комичното доминират ексцентричните и пъстри типажи (например „Клетка за сестрички“ от Жан Поаре), а в регистъра на драматичното преобладават травматичните истории за невъзможна или отблъсната любов, за потиснати и объркани идентичности, за сексуално насилие и хомофобия (пиесите на Тенеси Уилямс; „Ангели в Америка“ на Тони Кушнър, „Пазаруване и секс“ на Марк Рейвънхил и др). При Диего Плеутери хомосексуалните взаимоотношения са показани като гладко вписани в ежедневието на съвременното, неолиберално общество, без излишна екстравагантност или напрежения, което им придава по-голяма психологическа дълбочина. Същинските проблеми на неговите двама напълно обикновени герои, не идват отвън поради неразбиране или липса на толерантност, а отвътре, от самата сложност на това да бъдеш с друг човек. Травматичното в сюжета е сведено до тривиалностите на живота в големия град, където човек често се усеща изолиран и сам, и до естествената болка на самото съществуване, където остаряването и смъртта на близките са реалност, с която всеки се среща. Колкото до темата за различието, тук тя преминава с лекота и обезоръжаващо чувство за хумор. Представлението преобръща една от най-баналните сцени в пиесата, където двойката влюбени е на семейна вечеря у родителите на единия, в ярък комедиен скеч, в който неочаквано двамата актьори остават чисто голи и прикриват свенливо със сплетени ръце половите си органи като при медицински преглед, докато се мъчат да водят непринуден светски разговор.
Теодор Кисьов в ролята на Б в „Както в най-добрите дни“ от Диего Плеутери, режисьор Марий Росен, Театър 199, 2026, фотограф Павел Червенков
Безспорно най-силният коз на спектакъла са именно двамата талантливи актьори Севар Иванов и Теодор Кисьов, които получават ролите след кастинг, в който се състезават с над сто свои колеги. Режисьорът Марий Росен е уцелил с избора си върху тях. И двамата убедително пасват на двата наедро, но точно щрихирани от автора типажа и си партнират перфектно в играта. А на Севар Иванов е атлетичен, нарцистичен красавец, чиято показна самоувереност успешно маскира вътрешна несигурност и пристъпи на паника. Той работи на рецепция в хотел, но мечтае за кариера на модел. Комуникативен и светски, със светоглед, оформен от масмедиите, той разбира живота като да е филм или сериал. Обратно, Б на Теодор Кисьов, е интровертен и социално несръчен, срамежлив и непохватен, но тъкмо той се оказва по-зрелият и емоционално стабилен от двамата. Работи като разпоредител в музей, а амбициите му за разлика от А, не са фиксирани в успех и кариера, а в мечти за спокоен семеен живот и деца. Умозрителен и интелектуален, неговите референции към класическото изкуство остават комично неразбираеми за А, който при споменаването на Толстой чува „Toy Story“. Тук също важи правилото за привличане на противоположностите. А помага на Б да се отвори и пробуди за живота и света наоколо, а Б помага на А да открие своя собствен център. Голямото предизвикателство пред тях е предизвикателството на всяка връзка – да останат заедно.
АСЕН ТЕРЗИЕВ
„Както в най-добрите дни“
от Диего Плеутери,
Превод Нева Мичева
Режисьор Марий Росен,
Сценография Борис Далчев, Кая Иванова; костюми Борис Далчев
Участват: Севар Иванов, Теодор Кисьов
Премиера на 29 и 30 юни, Театър 199, 2026.
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„