Исландското театрално явление „Вестурпорт“

През 2026 г. исландският арт колектив „Вестурпорт“ отбелязва 25-тата си годишнина. Макар и не твърде известни у нас, тези създадели на над 30 театрални постановки, филми и телевизионни сериали отдавна са получили международно признание и продължават да са водещи в културния живот на магическата страна от огън и лед. Визитната им картичка е иновативно преразказване на класически драматични произведения чрез използването на похватите на физическия театър и цирка. Трупата е създадена през 2001 г. от Гисли Ърн Гартарсон, Олафур Дари Олафсон (познат на българската публика от главната му роля в криминалния сериал „В капан“), Ингвар Сигуртсон, Нина Филипусдотир и други. Нека погледнем към някои от най-знаковите им проекти, с които придобиват известност по света и към най-новите им начинания, реализирани през тази година.

„Метаморфозата“ по едноименната повест на Франц Кафка, Театрален колектив „Вестурпорт“, Исландия, 2006; фотограф Лукино Росети.

През 2003 г. спектакълът „Ромео и Жулиета“ по едноименната Шекспирова пиеса изстрелва младите исландски артисти в европейската театрална орбита. След успешен сезон в Рейкявик, трупата е поканена да представи постановката в лондонския театър „Йънг Вик“. Акробатични номера, майсторски превъртания на трапец и висящи във въздуха обръчи се превръщат от познати циркови похвати в израз на емоционалните турбуленции на Шекспировите герои. Телесното и движенческото доминира над текста, който, съвсем очаквано, е съкратен и „дестилиран“ до най-базисните му сюжетни компоненти. Въпреки този подход към Шекспировото слово, критиците на Острова като цяло са благосклонни към спектакъла. И все пак, Марк Шентън коментира акцента на артистите, както и това, че визуалната форма отнема от дълбочината на текста; Хедър Нийл пък намира за особено въздействаща тишината, в която двамата влюбени умират, особено след шеговития тон на постановката, в която цирковите елементи се докосват и до клоунадата. Именно комедията, според Майкъл Билингтън от „Гардиън“, е ахилесовата пета на продукцията, пресилена и не винаги на място (включително отец Лоренцо, който, под въздействието на цигара с марихуана, вижда как икона на Иисус оживява).

„Ромео и Жулиета“ от Шекспир, Театрален колектив „Вестурпорт“, Исландия, 2003; снимка: Архив Вестурпорт.

Представянето на вечната история на двамата влюбени чрез впечатляващи и дори рискови циркови номера с елементи на бурлеска – Меркуцио изпълнява въздушни акробатични номера с воали, Капулети бълват огън – печели любовта на публиката и превръщат постановката в комерсиален хит. Година по-късно, „Ромео и Жулиета“ се пренася на лондонския Уест Енд. Заслужени са адмирациите за актьорите, чиято изключителна физическа подготовка се дължи на половин година обучение в циркови техники, като към тях се присъединява и режисьорът (и в ролята на Ромео) Гисли Ърн Гартарсон, независимо от професионалния си опит като гимнастик. Като допълнителна атракция за публиката във версията за Уест Енд, редица прочути британски актьори саза поканени да произнесат епилога – сред тях са Дерек Джейкъби, Тимъти Далтън и Ванеса Редгрейв. Следват турнета в Германия, Полша, Норвегия, Финландия и другаде, изяви, които утвърждават талантливите исландци на международната сцена.

Следващата продукция на „Вестурпорт“ е „Войцек“ от Георг Бюхнер (2005–2008 г.). С нея започва и сътрудничеството на трупата с култовия австралийски музикант Ник Кейв, който композира музиката към спектакъла заедно с Уорън Елис. Режисьорът Гисли Гартарсон отново залага на цирковата естетика и сценография, която този път освен въздушните елементи включва и хореография във водна среда, изпълнявана в голям аквариум на сцената. Филип Фишер от British Theatre Guide отбелязва, че за разлика от „Ромео и Жулиета“, в която, според него, сюжетът почти остава като фон за акробатичното майсторство, „Войцек“ балансира добре в умението да предлага зрелище, но и да предава смисъла на наратива. Емблематичната недовършена пиеса на Бюхнер, който умира едва на 23 години, не само е смятана за предшественик на германския експресионизъм, но и е ярка критика на социалната несправедливост, а фрагментираните сцени особено въздействащо обрисуват разпадащия се емоционален свят на главния герой. В постановката на „Вестурпорт“, Войцек не е в армията, а се бори с житейските несгоди като работник във фабрика. Когато любимата му Мари се увлича по тамбурмажора на военния оркестър, настъпва неизбежната трагедия. Физически, спектакълът е поредното сериозно изпитание за актьорите – освен въздушната хореография, много важни сцени се случват в аквариума: над и под водата Войцек е обект на зловещите научни експерименти на Доктора, споделя интимни моменти с Мари и накрая е мястото, където Войцек я удавя (за разлика от оригинала, в който той ѝ посяга с нож). Постановката се играе на сцената на „Барбикан“ в Лондон, в Амстердам и Ню Йорк. 

„Метаморфозата“ по едноименната повест на Франц Кафка, Театрален колектив „Вестурпорт“, Исландия, 2006; фотограф Лукино Росети.

„Метаморфозата“ (2006 г.), по едноименното произведение на Франц Кафка, е сред най-успешните постановки на „Вестурпорт“. Музиката отново е на Ник Кейв, а режисурата е на Гисли Гартарсон (който е и в ролята на Грегор ЗамзаСамса), този път в колаборация с британския сценарист и режисьор Дейвид Фар. Тук вече дори и критикът на в-к „Гардиън“ Майкъл Билингтън, който подхожда скептично към предишните две постановки пише, че триумфът на спектакъла се дължи на умението на трупата да предаде трагизма на Замза Самса  именно чрез хореографията и акробатичното майсторство. Постановката е копродукция на исландската трупа и театър „Лирик Хамърсмит“ в Лондон. Зашеметяващата сценография, наподобяваща дезориентиращите перспективи на Ешер, е изпълнена с оптически илюзии и разделя сценичното пространство на две нива – кошмарната сюрреалистична стая, в която ЗамзаСамса е затворен и, под него, нормалният, добре подреден хол на фамилната къща. Сложните акробатични движения и статични позиции на актьора на невероятни места – виси от тавана, преминава през пролуки и скача от мебел на мебел – правят трансформацията му в насекомо плашещо убедителна. В продължение на почти десет години спектакълът гастролира по света и е включен в програмата на много фестивали.

„Фауст“ а ла „Вестурпорт“ по едноименното произведение на Гьоте, Театрален колектив „Вестурпорт“, Исландия, 2010; фотограф Лукино Росети.

През 2010 г. се появява и „Фауст“ а ла „Вестурпорт“. Вдъхновен от произведението на Гьоте, спектакълът разказва в проза и стих историята на възрастен актьор, който живее в старчески дом, обгрижван от красивата медицинска сестра Грета. Точно в навечерието на Коледа, когато е изпълнен с най-много съжаление за пропуснатите шансове в живота си, на сцената пред него се появява Мефисто. Фауст отдава душата си на демона, а невинната Грета, обожавана от Фауст, се оказва в средата на битката между доброто и злото. Отново резултат на творческия тандем Гисли Гартарсон и Ник Кейв/Уорън Елис, продукцията е пропита с мрачна, на моменти дори на моменти гротескна атмосфера, а философската дълбочина и екзистенциалните съждения върху спасението на душата сякаш намират по-скоро своя контрапункт, отколкото физическо изражение, в типичните за исландците акробатична виртуозност. Този път тя включва и предпазна мрежа над главите на зрителите, която демоните използват за трамплин, като така ефектно изобразяват натрапчивото присъствие на силите на мрака във Фаустовия свят.

В последното десетилетие, дейността на „Вестурпорт“ е изключително разнообразна – от  мюзикълите „Иисус Христос Суперзвезда“ и „Замръзналото кралство“ през документален филм за отпадъците, които се генерират от модната и хранителната индустрия, до успешни телевизионни сериали. Най-новия им сценичен проект е мюзикълът „Ormstunga“ („Сага за Гунлауг Змийския език“), чиято премиера се състоя в Националния театър на Исландия през февруари тази година. Режисьорът Гисли Гартарсон предлага нова интерпретация на едноименната средновековна сага за двама млади поети – съперници в изкуството, и в любовта. Осъвременен за младата публика, сюжетът е поднесен чрез изразните средства на модерния танц под звуците на рап, хип-хоп и джаз. Хореографията е на британеца Лиъм Стийл. Доказателство за успеха на постановката са многото номинации и награди, които тя завоюва в родината си.

През 2025 г. „Вестурпорт“ обявиха включването си в разработването на нов културен център в околностите на Рейкявик – обширна бивша индустриална зона, която се превръща в дом за творческите индустрии. Колективът, който преди четвърт век започва дейността си  в една барака в стария център на града, ще се сдобие с нова база, достойна за размаха и авторитета му. 

МИРЯНА ДИМИТРОВА