Премиерите през МАРТ

Пробуждането на пролетта носи със себе си един от най-красивите мигове, а именно съживяването на природата, началото на нов живот. Скоро дърветата отново ще зеленеят, а градините ще бъдат обсипани с цветя. В този така знаков месец се раждат и много нови театрални събития. Едно от първите поникнали цветчета, в театралния пейзаж беше премиерата на многоочакваната книга на проф. Камелия Николова „БЪЛГАРСКИЯТ ТЕАТЪР 1856-2026. Репертоарни политики. Постановъчни практики.” Книгата е посветена на 170-годишнината на българския театър и проследява неговото развитие от създаването му през 1856 г. до настоящата 2026 г. Изследването разглежда ключовите факти, личности и процеси, които оформят отделните етапи в историята на българското сценично изкуство. Подходът съчетава последователен историко-концептуален разказ с анализ на емблематични случаи (case studies), чрез които се открояват важни тенденции и повратни моменти в театралната практика. Основен фокус в изследването са два от определящите елементи на театралния процес – репертоарът и представлението, както и свързаните с тях репертоарни политики и постановъчни практики в българския театър. Чрез тях се проследява как сценичното изкуство реагира на културните, обществените и естетическите промени в различните исторически периоди. Една изключително необходима книга, която ще запази историята будна. Ето и някои от новите спектакли, които някой ден могат да станат част от продължението на големия труд на проф. Николова:

„МУХИ БЕЗ ГЛАВИ“ – Драматичен театър „Константин Величков“ – Пазарджик
Премиера: 1 март

„Мухи без глави“ е спектакъл на режисьора Теди Москов, който разказва за усилията на три семейства да избягат от скуката. Един лекар – циник им е предписал уж единственото подходящо за случая лечение, което е патентовано от него. Нарекъл го е „Сексотерапия“! Всъщност им го е предписал, за да им гледа сеира. Изневери, изневери и пак изневери… Рухват ли семейства? Дали ще се изградят отново? Как и къде всеки да си търси щастието? Отговорът се е скрил в тринадесета стая в един съмнителен хотел в едно съмнително предградие на Париж. За успокоение на зрителите всички недотам морални неща ще се случат във Франция и то в началото на миналия век. А накрая ще има и „рецепта за щастие“… Текстът е вдъхновен от пиесата „Муха в Главата“ на Жорж Фейдо.

С участието на: Мая Новоселска, Силвестър Силвестров, Богдан Казанджиев, Тодор Кайков, Димитър Терзиев, Мира Янева, Маргарита Лъчезарова, Людмила Даскалова, Виктория Христова.

„ЕВРИДИКА“ от Жан Ануи – Театър „Българска армия“
Премиера: 5 март

Една среща. Един поглед. Един миг, който променя всичко.

Жан Ануи пренася древния мит в XX век – на една обикновена гара, сред шума на влаковете и забързаните пътници. Две души се срещат. Две сърца се разпознават. Две тела замират в тишината между два влака. Един съдбовен взор е достатъчен, за да ги хвърли в безпощадната въртележка, наречена ЛЮБОВ. Тя не идва шумно. Появява се неочаквано. Прониква в сърцата им, събужда тайни, страхове и желания. Завладява ги и ги изправя пред най-големите изпитания. И всичко това се случва в един-единствен миг. Две ръце се вплитат. Две сенки поемат напред. Около тях животът тече в обичайния си ритъм с повтарящи се образи на пътници, актьори, келнери и касиерки. А отсреща стои последният влак, поредният шанс за тяхното щастие. Само ръка в ръка и шепа мечти им стигат, за да прекрачат отвъд страха и да поемат по път, от който връщане назад няма. Режисьор на спектакъла е Иван Урумов.

С участието на: Владимир Матеев, Алена Вергова, Васил Дуев-Тайг, Георги Къркеланов, Лиза Шопова, Иван Радоев, Ясен Атанасов, Лара Златарева, Александър Дойнов, Калин Иванов, Мартин Методиев, Рада Христова.

„КОМЕДИЯ НА ТЪМНО“ от Питър Шафер – Драматично-куклен театър „Сава Огнянов“ – Русе
Премиера: 11 март

„Комедия на тъмно“ една от най-популярните и забавни пиеси на XX век. Спектакълът, режисиран от Ивайло Ненов, предлага необичайна театрална игра със светлината и тъмнината, в която именно мракът се превръща в двигател на действието. Една привидно обикновена авария в електрозахранването хвърля група персонажи – млад скулптор, неговата годеница, бивша любовница, ексцентрични гости и неочаквани посетители – в поредица от комични недоразумения. Ситуациите се заплитат все повече, а въпросът какво прави човек, когато е убеден, че никой не го вижда, се превръща в източник на непрекъснат смях и абсурдни обрати.

С участието на: Георги Алексиев, Ростислав Панков, Соня Пилатова, Кадри Хабил, Петя Венелинова, Любомир Кънев / Крум Берков, Виктория Владова, Йовко Кънев.

„ЛЮБОВ И ДРУГИ АВАРИИ“ от Александра Славова и Любомира Видева  – Театър „София“
Премиера: 12 март

Пиесата „Любов и други аварии“ от Александра Славова и Любомира Видева (наградена на Осмия конкурс на Театър „София“ за съвременна българска пиеса) разказва за опитите да започнеш отначало, за всички тези срещи и откази, за забавните и понякога болезнени куриози на съвременния дейтинг. Но най-вече ни напомня, че най-важната среща е с нас самите – с новите версии на себе си, които постепенно се превръщат в нашия собствен бряг. Премиерата на спектакъла отбеляза и откриването на камерната сцена на Театър „София“. След дългогодишен ремонт, театърът за първи път от близо 6 години, представи спектакъл в позната на всички сграда. Надяваме се много скоро спектаклите на Театър „София“ да се върнат обратно в своя дом и той да отвори отново врати.

„Вяра е млада жена, която след дълга и болезнена връзка губи вярата си в любовта. Разочарована и уморена от компромиси, тя се впуска в хаотичния свят на съвременния дейтинг – приложения, случайни срещи и повърхностни разговори, които вместо близост ѝ носят още по-голяма празнота. В момент на осъзнаване, Вяра взема смело решение – да спре да търси любовта и да остане сама. Да се обърне към себе си и да изгради отново вътрешната си цялост. Именно тогава, когато най-накрая не очаква нищо, се появява Той. Как ще се развие тази среща – никой не знае. Дали е ново начало или просто огледало на научените уроци? Едно е сигурно: Вяра вече е открила най-важното – вярата в себе си. А когато тя е жива, всичко останало е възможно.“ – Ованес Торосян (режисьор)

„Живееш в блаженството на любовта. Всеки ден благодариш, че с този човек сте се срещнали. Но един ден всичко се променя – връзката се разпада и се оказваш сам в свят, който не познаваш. Светът на срещите се оказва странен, дигитален, пълен с абсурдни ситуации и непредвидими правила. Всеки опит да намериш близост те изправя пред странности и недомлъвки, които са забавни за другите, но за теб са като самотно плаване в открито море, където брегът изглежда недостижим. „Любов и други аварии“ разказва за опитите да започнеш отначало, за всички тези срещи и откази, за забавните и понякога болезнени куриози на съвременния дейтинг. Но най-вече постановката ни напомня, че най-важната среща е с нас самите – с новите версии на себе си, които постепенно се превръщат в нашия собствен бряг. В света на „Любов и други аварии“ абсурдът и хуморът вървят ръка за ръка с тъгата и разочарованието. А в края на пътуването, точно когато мислим, че сме изгубени, откриваме неочаквано светлина: способността да сме самите себе си, да се обичаме и да продължаваме напред, дори когато всичко изглежда невъзможно.“  – Александра Славова и Любомира Видева (автори)

С участието на: Ангела Канева, Владимир Солаков, Гринго-Богдан Григоров, Даниел Кукушев, Димитър Стойнов, Николай Димитров, Ованес Торосян, Петя Силянова, Пламен Манасиев, Юлиян Малинов и Юлиян Рачков.

„ТРЕЙНСПОТИНГ“ по Ървин Уелш – Малък градски театър „Зад канала“
Премиера: 12 март

„Избери живота. Избери работата. Избери кариерата…“ Емблематичният монолог от „Трейнспотинг“ отеква с нова сила в постановката на МГТ „Зад канала“. Базиран на романа на Ървин Уелш, спектакълът е суров, динамичен и безкомпромисен поглед към живота в ъндърграунда, към зависимостите и бягството от реалността. Режисьорът Елица Йовчева пренася грубата енергия на текста на сцената, без да я умилостивява. Героите Рентън, Спъд, Сик Бой и Бегби са въплъщение на бунта, отчаянието и търсенето на смисъл в свят, който предлага само фалшиви ценности. Спектакълът е високооктаново пътешествие през мрака и светлината, което оставя зрителя без дъх.

С участието на: Богдан Бухалов, Христо Пъдев, Леонид Йовчев, Георги Кацарски, Александър Карасански, Александър Кендеров, Владимир Димитров, Христина Джурова, Цветина Петрова, Мартина Тодорова.

„РАЗЛИЧНИЯТ“ от Алексей Слаповски – Народен театър „Иван Вазов“
Премиера: 12 март

Заклет ерген преглежда обявите за женитба, защото преди 12 години е обещал на майка си да се ожени. Изведнъж попада на нещо изключително интригуващо: „Млада, красива, заможна и обезпечена жена търси грозен и беден мъж, за да го направи щастлив“. Така той решава да се запознае с нея – може би именно защото смята, че има съвсем малък шанс за успех. Скоро става ясно, че някой е посъветвал красивата жена, която дотогава е живяла единствено за собственото си удоволствие, да направи поне едно добро дело – да направи друг човек щастлив.

Така започва историята за превръщането на един мъж, останал в тила на „фронта на любовта“, в победител. Красавицата се влюбва в чудовище, а то – вместо да се превърне в принц – постепенно се превръща в още по-голямо чудовище: нагло, придирчиво и взискателно. Защото щастието, както разбира героят (а и зрителите), може да се окаже тежко изпитание за един слаб човек.

Пиесата „Различният“, определена от автора като „комитрагедия“, е поставена под режисурата на Стефан Спасов. Алексей Слаповски е съвременен руски писател и драматург, известен с пиесите си, които съчетават хумор, социална сатира и психологическа дълбочина, изследвайки човешките слабости и абсурдите на ежедневието.

С участието на: Любомир Нейков, Вяра Табакова, Гергана Змийчарова/Илиана Коджабашева, Антония Кундакова.

„ОКО“ е спектакъл без думи от Деян Георгиев и Бианка Ан Браунесбергер – РЦСИ „Топлоцентрал
Премиера: 17 март

„OKO“ е пърформанс, който издига публиката в пространство на ново начало, където границите между фантазия и реалност се размиват. Чрез движение, повторение и променящи се състояния спектакълът изследва как възприемаме вътрешното и външното пространство и как обикновеното действие може да се превърне в ритуал на трансформация.

Сцената се превръща в поле на взаимовръзка между изпълнители и публика, където атмосферата – подобна на жива мъгла – непрекъснато променя начина, по който виждаме и усещаме случващото се. В тази среда личните импулси се превръщат в колективен резонанс, а движението разкрива нови възможности за свързване със собственото тяло и с другите.

Заглавието „OKO“ насочва към идеята за виждането като активен акт – не просто възприятие, а начин да преосмислим позицията си в света. Пърформансът кани зрителите да навлязат в пространство на освобождаване и промяна на перспективите, където индивидуалното преживяване се превръща в споделен ритуал.

„ПИАНИСИМО“ –  РЦСИ „Топлоцентрала“
Премиера: 19 март

„ПИАНИСИМО” (pianissiomo: много тихо) представя драматургичен колаж на романа „Пианистката“ от Елфриде Елинек от Мария Касимова-Моасе. Познат от легендарния филм на режисьора Михаел Ханеке и забележителната игра на Изабел Юпер, романът проследява живота на  преподавателка по пиано във Виена, която живее под силния контрол на властната си майка. Историята разглежда нейния вътрешен свят, изпълнен с потиснати желания, самота и психологическо напрежение. Когато в живота ѝ се появява младият студент Валтер, отношенията между тях разкриват болезнени теми като власт, сексуалност, зависимост и разрушителни човешки отношения.

На сцената на Топлоцентрала режисьорът Възкресия Вихърова ни потопява в един съвсем различен свят. Използвайки формата phonopticform (форма на изкуство, в която звукът и образът са неразделно свързани и изграждат обща сценична или визуално-звукова структура. Често се използва в експериментален театър, пърформанс арт, мултимедийни инсталации и съвременен танц, където звукът, движението, светлината и визуалните елементи работят като една система), актьорите Яница Атанасова, Ася Иванова, Цветомир Лазаров, Антоанета Петрова представят безмилостна ирония на до болка познатите фигури на Властта (семейството, пола, социалната роля) и нейното сублимиране в агресивни еротични представи и сексуално насилие, превърнати в обсебващо преживяване и панорама на цялото общество, спектакълът се опитва да смъкне маските от лицето на обществото, разобличавайки го.

„ВЛЮБЕНИТЕ“ – Народен театър „Иван Вазов“
Премиера: 24 март

Спектакълът „ВЛЮБЕНИТЕ“ е всеобемен и многоказващ, защото избира да си служи с изразните средства на няколко изкуства: танц, музика, слово.

Замислен е като „общуване“ между любовните писма, разменяни в различни времена и епохи от знаменити писатели, художници и музиканти. Писма, изпълнени с болезнена страст, романтично преклонение, с душевна красота и ранимост, с чувственост и… смях. Думите на писмата са така разтърсващи, че предизвикват танца на телата, сиянието на бароковата музика и пеене, дори звученето на оригиналните езици, на които са написани: италиански, френски, немски и английски. Защото как иначе да изразим необята на любовта, ако не с многоликостта на всички изкуства и възможностите, които ни дават. В цялата неописуемо пъстра и многожанрова картина на това велико чувство – любовта – всичко е от значение. Особено когато е назовано с думите на Виктор Юго, Гьоте, Жорж Санд, Фрида Кало, Джеймс Джойс, Робърт Бърнс, Анаис Нин, Хенри Милър… Затова и текстът на писмата се изрича, пее, танцува от две двойки любовници, които обобщават извънвременния смисъл на епистоларната любов в динамично променяща се констелация.

Идеята, режисурата и хореографията на спектакъла „Влюбените“ е на Мила Искренова. Музикалната концепция е на Йосиф Герджиков. Сценографията и костюмите са на Елица Георгиева. Музика на спинет – Елица Стефанова. Участват актьорите Биляна Петринска, Елена Иванова, Жаклин Даскалова, Георги Златарев и Калоян Трифонов.

„ПУКНАТИНИ“ от Оля Стоянова – Драматичен театър „Иван Радоев“ – Плевен
Премиера: 31 март

Режисьорът Надя Панчева пренася на сцена за първи път пиесата на Оля Стоянова. „Пукнатини“ е изследване на насилието и справедливостта чрез образите на четири жени, в които има всичко – и бунт, и смирение, и гняв, и осъзнаване на вината, но и нещо от лудостта и дързостта на античните героини.

Техните престъпления не са просто разказ за това как едни жени преминават през личните си трагедии, а симптом на обществото, в което живеем. Защото тези трагедии засягат много повече хора, отколкото изглежда на пръв поглед. Никой не живее в изолиран свят – ехото на чуждата болка неизбежно достига до всички и разкрива пукнатините в общия ни морален и социален ред.

С участието на: Надя Дердерян, Милена Торосян, Диана Ханджиева, Мария Рушанова.

„ДРЕДНОУТИ. ПИЕСА ЗА ЖЕНСКА ПУБЛИКА“ от Евгений Гришковец – Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

„Дреднаути?

Какво е дреднаути? И защо за женска публика?

Защото… Когато човек иска да говори за най-важното, за най-съкровеното изпитва големи трудности. И казва дреднаути или нещо друго, пак толкова неразбираемо. А иска да изрече любовни думи, иска да нарисува красива картина, иска хоризонт, иска море… Е, добре – дреднаутите са кораби, огромни военни кораби. И в тях се побира и неизказаната любов, и мъката, че не може да бъде изказана, и геройството в тази загубена битка на морския, т.е. на любовния фронт. Защо геройство? Защото човек все пак е готов да даде всичко от себе си, макар понякога да не изглежда, че е така и всичко, с което наистина разполага, да е само хартиена лодка.

В нашия случай един мъж кани женска публика, с която да си поговори така, както не успява със собствената си жена. Не се оплаква, не търси мъжка подкрепа, надява се на женско разбиране. Ако пък на разговора присъстват и мъже, сигурно ще се почувстват съпричастни, ще им е приятно, че някой споделя проблемите им. Надяваме се на жените също да им е приятно. Ще се смеят и ще се развълнуват от срещата с този мъж. И дано после предадат на жена му неговото послание и като някой ден той й заговори за “дреднаути”, тя да чува „обичам те“. Зрителите това ще чуят.“

Режисьор: Стоян Радев. Моноспектакъл на Красимир Василев

АНИТА АНГЕЛОВА

Екипът на СЦЕНАрт ви пожелава приятно гледане!

---

Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„