За някои прояви на изкуствения интелект като драматург
В началото на месец май тази година на сцената на Кралската опера във Версай бе представена една необичайна премиера – постановка на пиесата „Астрологът, или лъжливите поличби“ (L’Astrologue ou les Faux Présages). Действието се развива през XVII в. във Франция, а сюжетът може да Ви се стори някак странно познат… Под въздействието на шарлатанин астролог, наивният баща Жеронт е готов да омъжи дъщеря си Люсил за възрастен и изпаднал в дългове майстор перукер. Любимият на Люсил, Клеонт, ще трябва да разобличи схемите на астролога, за да могат накрая младите да се „вземат“. Всеки, който поне малко се е докоснал до творчеството на Молиер, ще разпознае нещо от неговите текстове в тази история. Постановката се играе не къде да е, а във Версай, място емблематично за кариерата на френския класик, темата за астрологията също присъства в творчеството му, а костюмите и сценографията са в духа на епохата. Това обаче не е комедия от Молиер, а комедия а ла Молиер, защото нищо от текста на „Астрологът“ не е създадено от знаменития драматург. „Виновникът“ за тази постановка e френски изкуствен интелект, който, с помощта на екип изследователи от Сорбоната, е създал текст и визуални решения за костюми и сценография, изцяло издържани в стила на Молиер. Спектакълът е реализиран от Учебния театър на Сорбоната (наречен не как да е, а „Молиер“). Създаден през 2017 г., неговата дейност се концентрира върху пресъздаване на специфичните техники на декламация и актьорска игра от XVII в. в експериментална среда, отворена за всички студенти на учебното заведение, в която се работи основно с пиеси на френските класици Молиер, Корней и Расин. За проекта „Астрологът“ екипът на театъра си сътрудничи с арт колектива „Obvious“, също базиран в Сорбоната. „Obvious“ са трима мултидисциплинарни артисти, разработващи алгоритми за изкуствен интелект и прилагащи ги в творчеството си в търсене на пресечните точки между академичните изследвания и изкуството. Сред техните постижения е първото произведение, създадено чрез изкуствен интелект, продадено на търг от аукционната къща Кристис през 2018 г. („Портрет на Едмон дьо Белами“, с цена надвишаваща 400 000 щатски долара).
„Астрологът, или лъжливите поличби“ (L’Astrologue ou les Faux Présages), Кралска опера, Версай, Париж, 2026; снимка Sylvie Garat
Проектът, чието творение е „Астрологът“, се нарича „Молиер Ex Machina“. В продължение на две години и половина историци, литератори и лингвисти работят с чатбота Mistral AI Le Chat, като му задават задачи и след това редактират материала, генериран от него, и го обучават старателно в изказа, естетиката и реалиите на XVII век. Сюжетът, както и заглавието на пиесата, са създадени от Le Chat. Започва се с едва осем страници, които дори и режисьорът на постановката, Микаел Буфар, директор на театър „Молиер“, признава, че не са били особено впечатляващи. Но това е само началото. Изкуственият интелект разполага с всички произведения на Молиер, плюс всичко налично, до което френският класик би имал достъп – огромна база данни, която няма как да се обработи от човек. Неслучайно някои от коментарите за спектакъла са, че той се усеща по-скоро като колаж от различни пиеси на Молиер, нещо, което теоретично може да се напише и от човек. И все пак, текстът не е компилация, а оригинално произведение. Дали Le Chat в случая може да се нарече „автор“ е, разбира се, един от най-наболелите въпроси, произтичащи от приложението на изкуствения интелект в творчеството, които вероятно ще стават все по-належащи за решаване с увеличаване на автономността на алгоритмите. Не бива да се забравя обаче, че „Астрологът“ е създаден от колектив, в който преобладават хора, и който е нанесъл хиляди корекции върху „писанията“ на изкуствения интелект преди те да достигнат сцената. Факт е, че произведението получава противоречиви оценки, но сякаш преобладава любопитството, а не донякъде очакваното директно отхвърляне като поругаване на гения на Молиер. Една от причините за по-позитивното и благосклонно приемане на пиесата е фактът, че тя е създадена в академична среда. Въпреки че се планират още представления, „Астрологът“ остава в полето на експеримента и сякаш (все още) не застрашава първенството на човека драматург в театъра.
„Изкуствен интелект: когато робот пише пиеса“ по „R.U.R.” на Карел Чапек, режисьор Даниел Хрбек, театър „Шванда“, Прага, Чехия, 2021, снимка Алена Хрбкова
Тук е моментът да споменем, че експериментите с изкуствен интелект в театъра не са нещо ново и дори може да се каже, че вече имат своята история. Следващите два примера красноречиво показват разнородното приложение на езиковите модели в съвременната драматургия.
През 2021 г. в чешкия театър „Шванда“ в Прага се състоя премиерата на пиесата „Изкуствен интелект: когато робот пише пиеса“, под режисурата на Даниел Хрбек. Тя е част от проект THEaiTRE, иницииран по повод стогодишнината от премиерата на пиесата „R.U.R.” от Карел Чапек. Драматургът Давид Коштак подава на езиковия модел GPT-2 няколко изречения за всяка сцена като отправна точка, а алгоритъмът създава текст върху тази основа. Въпреки че материалът добива окончателния си вид след подробна редакция, все пак е отчетено, че 90 % от текста е автоматично генериран. Пиесата има английска и чешка версия и първоначално, по време на Ковид пандемията, е представена онлайн, но след това се играе пред публика на живо. Сюжетът е иронична саморефлексия: в последните си мигове господарят на един робот му дава уроци за любовта, живота и смъртта; в следващите седем сцени роботът се среща с различни човешки същества и се запознава с техния живот, опитва се да съпреживява случващото се с тях и да научи повече за хората. Сред персонажите, с които роботът се среща, са проститутка, инженер, мъж, който иска да бъде убит от робот, психолог и актриса в костюм на робот, в която главния герой се влюбва от пръв поглед. Постановката се играе две години, до 2023 г., като през това време събира разнообразни и поляризиращи мнения и рецензии. Експерименталният ѝ характер е подчертан от отворените дискусии с участие на публиката, които се състоят след спектаклите (с продължителност малко по-малко от час). Наречен от самите автори „футуристичен „Малък принц“ на постпандемичната епоха“, проектът се възприема като своеобразна „автобиографична“ творба на изкуствения интелект. Тази нейна характеристика я откроява не само като търсеща баланса между постхуманизма в изкуството и традиционната драматургична рамка, а и като резонираща с въпросите за взаимоотношенията между човек и робот, разработени в класически творби на научната фантастика, започващи именно с героите на Чапек.
Проект „THEaiTRE“, снимка Rudolf Rosa
Друго приложение на изкуствения интелект е налице в пиесата „Така нареченото човечество в лудост“, последната творба на известния полски драматург, философ и художник Станислав Виткевич (с псевдоним Виткаци). Той започва работа върху текста през 1938 г., но избухването на Втората световна война и инвазията на съветските войски в Полша го довежда до самоубийство. Творбата му остава фрагментирана и незавършена до 2024 г. докато от театър „Юлиус Словачки“ в Краков не решават да я допишат с помощта на изкуствен интелект. Проектът, който е копродукция с германския театър за виртуална реалност CyberRauber и украинския театър в Ивано-Франковск включва актьори и дигитални аватари. Посрещнат е критично, най-вече по етични причини – за разлика от „Астрологът“, за който стана дума по-горе, тук налице са съществуващи части от произведение на вече починал автор и преобразяването и допълването им чрез изкуствен интелект би могло да преиначи оригиналния им смисъл. От друга страна, режисьорът Кшищоф Гарбачевски подчертава (в интервю за вестник „Wyborcza“), че реалният драматург на постановката е Ребека Пиеро, която „захранва“ изкуствения интелект с масивите информация за творчеството на Виткаци, неговите персонажи и темите, заложени в ексцентричния автор, смятан от някои за предшественик на абсурдизма.
И в трите постановки се наблюдава акцентиране върху решаващата роля на човека, който не само пресява какво и как да се поднесе на езиковите модели, но и дава крайната оценка за работата им. Подчертава се и експерименталното им естество, което ги поставя автоматично по-скоро в периферията на театралния живот. Стремежът да се придаде човешки облик на текстове, които са промотирани като създадени от изкуствен интелект, изпраща леко противоречиви сигнали към публиката, които може би са знак за неувереност – от една страна, доколко подобни творби биха се приели като стойностни драматургични произведения, а от друга, може би все пак издават вътрешен стремеж да се утвърди човешката креативност. Автор или инструмент ще бъде основната функция на изкуствения интелект в драматургията – това ще покаже само бъдещето.
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„