Алтернативни театрални пространства в Берлин
Берлин е културно средище и театрална столица, която едва ли има нужда от представяне. В сърцето на Европа, където преди три десетилетия буквално се вдигна Желязната завеса, днес творческите търсения вече не са съсредоточени върху срещата на Изтока със Запада, но върху далеч по-мултикултурната и мултимедийна реалност, в която всички ние живеем. Първите спирки в обичайното театрално пътешествие несъмнено (и заслужено) са легендарни сцени като Шаубюне, Берлинер Ансамбъл и Дойчес театър, но ако човек реши да се отклони от традиционните и респектиращи театри и да потърси по-непринудените и интимни пространства, ще попадне на цял калейдоскоп от преживявания.
Започваме с Балхаус Ост (Ballhaus Ost), един от фаворитите на независимата берлинска сцена. Намира се в квартал Пренцлауер Берг и както повечето от тези пространства има любопитна история. Основан е през 2006 г. от режисьорите Уве Мориц Фишер, Филип Ройтер и Ан Тисмер, и се помещава в салона на Берлинската свободна църковна общност в сграда, построена през 1907 г. През годините помещението е използвано за зала за билярд и дискотека, а днес в него се провеждат повече от 100 събития всяка година – Балхаус Ост дава платформа на вече изявени професионалисти (например кукления театър „Дас Хелми“), но и на прохождащи творци, визуални артисти, лектори, на куиър общността… Усещането за дългата история на пространството нарочно се подхранва от естетически овехтелите детайли – лющеща се боя и изтъркан дъсчен под. Разбира се, в техническо отношение залата е снабдена със съвременно оборудване и често спектаклите включват мултимедия.
„Жените от улица Революция“, режисьор Аят Наджафи, Баухаус Ост, Берлин, 2023, фотограф Behrouz_Badruj.
В актуалния афиш намират място хибридни проекти като видео пърформанс и пърформанс лекции с продължителност от 45 до 60 минути, базирани на лични преживявания. „Pools“ на Марлене Хелинг, артист с интерес към проблемите на околната среда, се фокусира върху три минни района, два в Германия и Мъртво море, които са се превърнали в туристически обекти, но добивът на суровини застрашава крехкото екологичното равновесие. Претворявайки впечатленията си чрез думи и движения, илюстрирайки ги с панорамна прожекция, Хелинг разказва за влиянието на човешката дейност върху природата и как тези специфични райони се възприемат в пост-индустриалната епоха, в която живеем. В „Структури и хора – дневникът на една стажантка 2.0“ (Strukturen und Menschen – Tagebuch einer Hospitantin 2.0) Хана Хелбиг запознава публиката с подчертано автобиографичен поглед към работата на асистент-режисьора в голям театър – „Берлинер ансамбъл“. Чрез тази пърформанс лекция, изградена върху бележки от личния ѝ дневник, тя разказва за преживяванията си в контекста на йерархичните структури на традиционния театър. Хелбиг се стреми да повдигне въпроси, свързани с професионалната етика и авторитарното поведение, позволено на режисьорите, които разпростират творческата си „власт“ вместо да толерират еманципацията и плурализма.
През 2022 г. иранският режисьор Аят Наджафи, известен със силно социално и политически ангажираните си документални филми, но и редица театрални постановки, провежда ъндърграунд уъркшопи в Техеран по времето на протестите в защита на свободите на жените. Тези срещи водят до създаването на международна творческа група, вече в Берлин, през 2023 г. Спектакълът „Жените от улица Революция“ разказва за реално съществуваща улица, наречена на ислямската революция през 1979 г., която обаче се превръща в символ на една друга борба, тази на жените, отстояващи правата си. Историята на протеста на Вида Мовахед от 2017 г. се преплита с тази на женската съпротива срещу революцията през 1979 г. и предвещава смъртта на Махса Амини през 2022 г.
„Aria da capo“ от Една Сейнт Винсент Милей,режисьор Анемоне Поланд, Театрален форум Кройцберг (ТФК), Берлин, фотограф Vanessa_Nicette
Театрален форум Кройцберг (ТФК) е основан от студенти през 1985 г. като пространство за експерименти с неконвенционални похвати и гледни точки. Интересно е, че и тази инициатива се развива в една бивша бална зала – „Кьопеникер Хоф“ в колоритния западногермански (тогава) квартал Кройцберг, разположен точно на границата с Източен Берлин. Затова когато Берлинската стена е разрушена, той е сред първите места, посетени от гражданите на ГДР и става място на своеобразен културен обмен и преоткриване. По-късно младите артисти основават фондация, която и до днес управлява дейността на ТФК. На сцената му се изявяват и много гастролиращи трупи – местни и международни, самодейци и професионалисти – чрез които се поддържа голямо разнообразие от спектакли и събития. Няколко са основните направления на дейността на ТФК. Едно от тях са актьорските техники, разработени от Михаил Чехов. През 1992 г. ТФК организират първия международен уъркшоп, базиран на разработките на племенника на именития руски драматург, във време когато тогава те все още не са толкова добре познати в Германия. Днес похватите на автора на „За техниката на актьора“ намират широко приложение. Също така, художественият директор на театъра Анемоне Поланд си поставя за цел връщането на сцена на забравени творби на модернисти и в репертоара на ТФК намират място постановки по текстове на Жан Тардю, Роже Витрак, Мишел де Гелдерод и много други. Някои от тези произведения се появяват за пръв път на германска сцена именно там – такава е миналогодишната продукция на Анемоне Поланд по „трагическия фарс“ „Aria da capo“ от Една Сейнт Винсент Милей, американска поетеса и драматург, носител на награда „Пулицър“ и борец за правата на жените. Шареният афиш на ТФК включва и класически пиеси – през 2023 г. Поланд адаптира и режисира нова версия на „Плутос“ (Богатство) от Аристофан. В програмата за този сезон са включени и много гостуващи спектакли на школи по актьорско майсторство, както екзистенциалната мрачна комедия на известния френски драматург и филмов режисьор Матийо Делапорт „1 час и 22 минути преди края“ (1h22 avant la fin), която може да се види през март.
Пренасяме се в ХАУ (HAU Hebbel am Ufer), недалеч от легендарния „Чекпойнт Чарли“ в центъра на Берлин. Всъщност това са три сгради като ХАУ1 e театър „Хебел“, построен в началото на миналия век и единственият театър в Берлин, останал непокътнат след Втората световна война, а ХАУ2 и ХАУ3 са по-малки съвременни пространства в същия район. ХАУ4 е дигитална платформа, създадена по време на Ковид пандемията. В нея се представят проекти, експериментиращи с нови естетически параметри и създаване на изкуство в условията на непрекъснато дигитализиращия се свят. Търси се позитивно отношение към новите дигитални перформативни форми чрез връзки с аналоговото. В ХАУ 1-3 може да се види богата селекция от театрални и музикални събития, визуално изкуство и дебати. Популярни са инициативите Houseclub, в който студенти се срещат и творят заедно с професионални артисти, и международният танцов фестивал „Танц през август“.
Сред акцентите тази пролет са европейската премиера на „Изчакайте, за да бъдете настанени“ (Wait to be seated) на феминистките театрални колективи She She Pop (Берлин) и Sandbox Collective (Бангалор, Индия). Двете трупи противопоставят моделите на гостоприемство в Индия и Германия, като търсят пресечната точка и общочовешкото в споделянето на едно пространство отвъд ограниченията, наложени от расата, пола и колониалните предразсъдъци. Интересен е и проектът „Playmode.exe“, в който берлински артисти, обединени под името „Fantasia Malware“, потапят публиката в игрова реалност чрез техни авторски видеоигри, които се играят под формата на кратки пърформанси. Събитието е съпътствано от инсталация и дебат, посветен на гейминг културата и социалните ѝ и културни измерения.
Характерно и за трите пространства е органичното им вписване в градската културна среда, предлагането на широк спектър социално и политически ангажирани събития, включващи театрални постановки, дебати, инсталации и пърформанси. Прави впечатление сходството в основните теми, които намират израз на тези сцени – грижата за околната среда, проблемите на ЛГБТ и куиър общностите и човешкото страдание в конфликтни зони като Украйна и Близкия изток. Това е Берлин – град прогресивен, либерален и с нестихващ творчески заряд.
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„