Градините на Майк Бартлет в Младежкия театър „Николай Бинев“
В Младежкия театър календарната 2026 г. започна с премиера по пиесата на Майк Бартлет „Албион“. Изключително провокативно и трудно заглавие на съвременния британски драматург, с което се заема режисьорът Зафир Раджаб. Това е петото заглавие на Зафир като театрален режисьор след „Стая за гости“ (2022 г.) и „Отмяна“ (2023 г.) в Театър „Възраждане“, „Пате, пате, гъсок“ (2023 г.) в Театър НАТФИЗ и „Племе“ (2024 г.) в Театър „Българска армия“. Подобно на изброените досега и „Албион“ е находка за софийския театрален афиш. Пиесата има своята първа премиера през 2017 г. в Лондон, Великобритания.
„Албион“ от Майк Бартлет, сценична адаптация и режисура Зафир Раджаб, сценография Елис Вели, Младежки театър „Николай Бинев“, 2026, фотограф Иван Дончев
Като съвременен драматург Бартлет се отличава с няколко специфични характерности. Преди всичко той е сложен за дирижиране автор, което до голяма степен изяснява и причината, поради която присъствието му на сцените у нас да е сведено до нищожно. Диалогът му е остър, агресивен и построен в точно премерено темпо. Сюжетите му са социално ангажирани и под междуличностните конфликти на персонажите му се крият мащабни и наболели социални проблеми. Въпреки сериозните теми и дълбочината на човешката трагичност, в която се впуска, Бартлет по прецизно внимателен начин запазва и прокарва в текстовете си типичното английско чувство за хумор. Майсторски извежда нелепо-смешното, което звънва в ситуацията, на фона на чуждата болка, самота или нуждата от разбиране. Създава човешки отношения изградени в напрежение от противоположности, допълващи се в несъвършенството помежду им.
Британската театрална критика определя „Албион“ като пиеса за състоянието на нацията, отражение на нарастващия социален проблем за отношението към миналото, историята и националната идентичност. Сюжетът се фокусира върху стара английска къща в провинцията, в близост до Лондон. Наследничката на къщата (Одри) е влюбена в градината ѝ и със самото пристигане започва нейното обстойно и поетапно възстановяване. Заедно с Одри в къщата пристига и семейството ѝ. В напредъка на работата по градината Бартлет опияняващо засилва нуждата на Одри от това пространство, за разлика от съпруга ѝ Пол и тоталната противоположност на дъщеря ѝ Зара, която копнее за големия град. Одри се превръща във фанатично олицетворение на носталгията, особено когато става ясно, че именно градината е мястото, в което е посипала праха на покойния си син. В хода на действието Бартлет навлиза по-дълбоко в различията на отношенията в тази семейно приятелска общност. Все по-категорично демонстрира как най-дълбокият отпечатък оставят именно най-близките хора. Подложени са на обстоен анализ темите за приятелството, за отношенията между родителите и децата, настроенията между новото и старото и вечният спор за съхранението или безкрайното преследване на бъдещето.
Сцена от спектакъла, фотограф Иван Дончев
Находчив е начинът, по който е пресъздадено пространството от драматургията в представлението на Зафир Раджаб. Сценографията на Елис Вели изгражда физическа метафора за градината. На сцената е поставен масивен куб с плексигласови стени. Създава се акцент, усещане за уединение, за нещо специално. Представлението започва със смъртта на Джеймс, синът на Одри, изпълняван от актьора Мартин Емануилов. Облечен във военна униформа, той ляга в градината и тя го поема в обятията си. Тялото му потъва в земята и кубът се завърта. Начало. Всяко следващо завъртане на куба отразява промяна в драматургичното действие и отминаване на времето.
В ролята на Одри е актрисата Койна Русева – изпълнение бръснач. Нейната Одри е импулсивна, със силен характер, същевременно много нежна и крехка. Диалогът ѝ с останалите персонажи е като игра на пинг-понг, а поведението ѝ наподобява излияние на мисловен процес, чийто край на мисълта винаги услужливо завършва с въпрос или куртоазно търсене на съгласие в лицето на човека отсреща. Напълно овладяна е онази игрива английска интонация, с която в диалога се постига чувство за вежливост. Койна Русева изгражда типичния Бартлетов персонаж – изключително трудна личност с множество отделни пластове на характера. Наблюдаваме Койна Русева в съвсем друга светлина, далече от образа на властна и безпардонна, в „Албион“ актрисата изгражда много силен образ, чиято водеща характерност е уязвимостта и самотата.
В ролята на най-добрата приятелка на Одри – Катрин, е актрисата Станка Калчева. Пълната противоположност на Одри. В изпълнението на Станка Калчева е кодирана категоричността на характера, който персонажът ѝ притежава. Обрана в емоциите си и категорична в думите си. Премерени, сякаш стратегически са движенията ѝ по сцената, спокоен тон на гласа и фиксирана интонация. Тяхното разминаване най-ясно проличава в сцената, когато Катрин признава на Одри взаимните чувства между нея и Зара. Момент, в който изпълнението на Койна Русева се превръща в синоним на уязвимост. Манипулативната дама, добре контролираща както персонала, така и съпруга си остава без думи. Актьорско партниране, което се наблюдава с удовлетворение.
Зафир много умело овладява баланса между драмата и комедията. В изпълненията на Станка Калчева и Кирил Недков, в ролята на Пол, най-ярко е кодирано тънко заложеното английско чувство за хумор. Тя го изгражда с поглед и интонацията на отговорите си, а той – с доброто обиграване на това, че персонажът му може да спаси всяка една ситуация. И изпълненията на Ангелина Славова, в ролята на Шерил, Кънчо Кънев, в ролята на Матю, Моника Иванова, в ролята на Кристина и Божидар Йорданов, в ролята на Гейбриъл допринасят за онзи нюанс на комедийното. Те заковават моментите на неудобната смешка, подхвърлената неразбрана шега, те създават контрапункта на личната мъка, съсредоточена в персонажа на Койна Русева, разсейвайки я с нещо по-леко, забавно или с техен проблем, който бързо опитват да скрият с усмивка.
Емблематична е сцената, в която Ана, изпълнявана от актрисата Рая Пеева, среща покойния Джеймс. Кубът се завърта в противоположната посока, салонът пулсира в светлина и до Ана се появява Джеймс. Като в сън, двамата имат онези няколко секунди вечност, нарушени от следващият светлинен импулс, след който Ана отново остава сама в градината. Това е първият момент, в който градината създава усещане за теснота. Сюрреалистична сцена, в която са кодирани цялостно логиката и темите на текста, създадена по много елегантен начин.
Представлението завършва със смъртта на Одри и последващото ново начало. Готови да потеглят за Лондон Одри решава, че се отказва от всичко друго, но не и от спомените си. Койна Русева остава сама в куба на миналото, сякаш тежестта на изминалото време я притиска към градината и подобно на началото, градината я обгръща и тя потъва в нея. Кубът се завърта и цял един свят изчезва. Появяват се новите млади собственици, които олицетворяват идеята за заличаването, а от идеята на Одри остава само споменът. Пиесата на Бартлет е вдъхновена от Чеховата „Вишнева градина“, а Одри е онзи съвременен прототип на Любов Андреевна, който изпада в крайността на собствената си емоционалност, предпочитайки миналото пред бъдещето.
„Албион“ на Зафир Раджаб е представление, изпълнено с поетична жестокост, което подлага на дисекция човешката чувствителност. Впечатляващо актьорско присъствие, вълнуващо изпълнение и категорично сценично решение. Определено Зафир Раджаб е от режисьорите, които със самочувствие имат капацитета да дирижират драматурзи като Майк Бартлет. И без никакво съмнение, въпреки ранния етап от годината, определям представлението му „Албион“ като едно от театралните събития на 2026 г.
МИХАИЛ ТАЗЕВ
„Албион“
от Майк Бартлет
Превод Сава Драгунчев, режисьор Зафир Раджаб, сценична адаптация Зафир Раджаб, сценография и костюми Елис Вели, композитор Ян Руменин, фотограф Гергана Дамянова.
Участват: Койна Русева, Кирил Недков, Елеонора Иванова, Рая Пеева, Станка Калчева, Георги Гоцин, Моника Иванова, Ангелина Славова, Божидар Йорданов, Мартин Емануилов.
Премиера 25 и 27 януари 2026 г., Младежки театър „Николай Бинев“.
Съвместна публикация с Литературен вестник
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„