ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТЕАТРАЛНИ ПРЕМИЕРИ през 2022: избрано
МИРЯНА ДИМИТРОВА
След стреса от пандемията в последните няколко години, на пръв поглед 2022 г. изглеждаше по-ведра и наситена с доза оптимизъм. За съжаление обаче светът продължава да е разтърсван от политическа и социална турболенция. Театърът, разбира се, никога не е оставал настрана от обществените процеси и неслучайно сред премиерите на някои от по-големите европейски сцени лесно се вижда отражението на съвременния zeitgeist. Преоткриване на класики, нова драматургия и адаптации на обичани произведения са сред фаворитите на публиката и на критиците.
„Салемските вещици“ от Артър Милър, реж. Линдзи Търнър, Национален театър, Лондон, 2022
Отминалата година беше особено плодотворна за британската режисьорка Линдзи Търнър. Премиерата на нейния спектакъл по „Салемските вещици“ на Артър Милър в Националния театър в Лондон се състоя през септември 2022 г., след което беше и излъчена чрез платформата NT Live. Считана за съвременна класика, пиесата е написана през 1953 г. и е неизбежно свързвана с ерата на Макартизма и политическия лов на вещици. Може би затова наглед традиционната трактовка кара доста критици да се обединят в желанието си да видят по-подчертана релевантност на действието, развиващо се през 17-ти век, спрямо наболелите въпроси на съвременното общество. И все пак, няколкото номинации за престижните награди „Оливие“ говорят, че Търнър е намерила удачни изразни средства за да покаже, че темите за страха, властта и фундаментализма не са ограничени само до студената война и продължават да резонират с пълна сила и днес. За нейния успех красноречиво говори и трансфера в театър „Гилгуд“ в лондонския Уест Енд през лятото на 2023 г.
„A number“ от Керъл Чърчил, реж. Линдзи Търнър, Театър „Олд Вик“, Лондон, 2022
В началото на годината се състоя още една премиера на Линдзи Търнър, този път в театър „Олд Вик“ – спектакълът по пиесата на Керъл Чърчил „A number“. Творбата е поставена за пръв път преди две десетилетия, но историята на един баща с трима сина, които са клонинги на починалото му дете далеч не е загубила актуалността си. Освен архетипния конфликт баща и син, Търнър разглежда моралните аспекти на намесата на технологиите в биологичните процеси и търси човешкото в ерата на трансхуманизма като остава вярна на заложената от Чърчил изчистеност на визуалния и сюжетния изказ.
Сред новите продукции, представени на сцената на театър „Роял Корт“, се откроява пърформанса на Райън Кале Камерън, млад, но вече получил признание лондонски актьор и драматург. Неговата постановка „За чернокожи момчета, които са обмисляли самоубийство когато нюансите станат твърде наситени“, първоначално създадена за студийното пространство New Diorama theatre, е поканена в „Роял Корт“ през пролетта на 2022 г. Камерън развива произведението си чрез уъркшопове с млади чернокожи мъже, като изследва техните емоционални проблеми. Резултатът – шест персонажа преминават през сеанси на групова терапия, която е комбинация от поетичен текст, диалог, музика и движение. Те разкриват преживяванията, които са ги довели до необходимостта от тази среща – душевна болка, объркване, гняв, страст… Трудната, наболяла, но и потенциално противоречива тема за расовите предсразсъдъци, полицейско насилие и вътрешно-общностни противоречия е разгледана не толкова дидактично колкото забавно, а дълбочината на материята е достигната с позитивна нагласа за младите хора, които търсят и откриват себе си. Постановката е номинирана за наградите „Оливие“ в категория „най-добра нова пиеса“.
Редно е и да отбележим победителя в същата категория, а именно „Prima Facie“ от британо-австралийската авторка Сузи Милър, която представя историята на една жена – адвокат, която защитава насилници, но преживява личностна криза когато самата тя става жертва на насилие. Текстът придобива още по-проникновена истинност от факта, че Милър е юрист специалист по защита на човешките права, но заменя практиката си в Австралия за да работи като драматург в Лондон. Награденият моноспектакъл е представен в театър „Харолд Пинтър“ през април 2022 г. под режисурата на Джъстин Мартин.
„Крал Лир“ от Шекспир, реж. Томас Остермайер „Комеди Франсез“, 2022
През септември, от другата страна на Ламанша се състоя една отдавна чакана премиера. След постановката си по Шекспировата „Дванайсета нощ“ през 2018 г. Томас Остермайер отново се изявява в „Комеди Франсез“, този път с „Крал Лир“, текст, който досега липсваше в творческата биография на режисьора. Шекспировата трагедия е в нов превод от Оливие Кадио, а Остермайер подхожда в типичния си експресивен стил като канализира трагичната енергия на старостта, лудостта и превратностите на съдбата чрез сценографска алегория, превръщайки сцената в тресавище. Майсторски комбинираното сценично действие с музика на живо дава органична плътност на драматичната ситуация и персонажите, които претърпяват и някои трансформации, най-ярката сред които е, че Лир все пак не умира.
„To take arms against a sea of troubles“, реж. Стас Жирков, Шаубюне, Берлин, 2022
В театъра, чиито художествен директор е самият Остермайер, берлинският „Шаубюне“, като израз на творческа съпротива срещу войната в Украйна се откроява представлението „To take arms against a sea of troubles“. Руската инвазия накара много украинци да напуснат страната си, но има също толкова много, които се завръщат или са останали там – сред тях са и много артисти. Украинският режисьор Стас Жирков, директор на театър в Киев, драматургът Павло Арие и двама украински и един немски актьор създават пърформанс на документална основа, вникващ в емоционалните преживявания на творците, които решават да оставят перото, образно казано, и да станат войници за да защитават себе си и близките си. Жирков интерпретира цитата от емблматичния монолог на Хамлет, който служи за заглавие, като буквалната дилема на човек, който не само се двоуми дали да вземе оръжие или не, но и за сблъсъка на възприятия на твореца, който създава фикция, но се изправя срещу физическата реалност на конфликта и унищожението. Не е изненадващо, че спектакълът се радва на интерес и е поканен да гастролира в други германски градове през 2023 г.
Още една германска премиера, този път на френски режисьор, се състоя през юни 2022 г. във „Фолксбюне“. „Sturm und Drang“ е първата от серия продукции на ЖулиенГослен, обхващащи историята на германската литература, която драматизира исторически събития и художествени произведения на Гьоте и Томас Ман. Гослен комбинира сценичното действие с видеопрожекции, за да представи влиятелното литературно течение от културната гледна точка на съвременността.
Обзорът завършва с един свеж контрапункт на наситения с политко-обществени препратки театрален афиш. Един от категоричните победители в тазгодишните британски театрални награди „Оливие“ е „Моят съсед Тоторо“, който спечели в шест категории, включително за най-добра комедия и за режисурата на Фелим Макдърмът. Адаптацията на Том Мортън Смит за Кралската Шекспирова компания по едноименния анимационен филм на Хияо Миязаки, основател на култовото японско студио „Гибли“, се оказа магнит за публиката, отбелязвайки рекорден брой предварително продадени билети. Премиерата се състоя през октомври 2022 г. в
„Барбикан“, където се очаква да се завърне отново на сцената тази есен. Актьори и кукли представят историята на две сестри, които се преместват с баща си в провинцията за да бъдат до майка си, която е в местна болница. По-близо до природата, те се срещат с чудновати магически създания и древния защитник на гората Тоторо. Цветен полет на въображението и приключения сред забравени селения на духове и природни чудеса насищат с магия един разказ за порастването, но и за важното умение да преоткриваме детското в себе си.