XIV Международен куклено-театрален фестивал за възрастни ПИЕРО’2025.
Между приказката и екзистенцията
В рамките на седем дни – от 23 до 29 септември – Стара Загора се превърна в сцена, която представи разнообразие от куклени спектакли за възрастни и посрещна трупи от Италия, Испания, Словакия, Сърбия, Казахстан и България. 14-ият Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „ПИЕРО“ предложи богата палитра от участници – театри, режисьори, сценографи и артисти от България, Европа и Азия, които представиха иновативни сценични форми в комбинация с кукли, актьорска игра, музика, танц и мултимедия. С разнообразната си програма фестивалът е едно от най-дългоочакваните събития в града, което предоставя изява и на местни творци в различни области. Това, което отличава фестивала, е стремежът във всяко издание да предлага на своята публика и на професионалната аудитория спектакли, които представят най-новите тенденции в сферата на кукленото изкуство за възрастни.
Освен конкурсната програма, паралелно гостите, участниците и жителите на града имаха възможността да посетят изложби, концерти и анимационни филми с основен фокус – кукленото изкуство.
Момент от откриването на XIV Международен куклено-театрален фестивал за възрастни ПИЕРО’2025.
Тазгодишното издание на фестивала постави акцент върху сценографията за куклен театър чрез организирането и провеждането на сценографски пленер, воден от Мариета Голомехова, с млади и дебютиращи сценографи на тема „Невидимо за очите“, както и чрез сценографски изложби и теоретична дискусия, която очерта основните проблеми, стоящи пред съвременната куклена сценография. С избора на сценографията като основен компонент на кукленото изкуство фестивалът се откри с изложба на утвърдения творчески тандем Ива Гикова и Ивайло Николов, които представиха пред аудиторията свои творби от куклени спектакли, както и авторски рисунки.
Чуждестранната селекция представи спектакли с иновативен подход и с тематичен фокус върху проблемите на личността в съвременния свят – свят, който все по-настойчиво налага ограничения и чертае граници, поставящи човека в ситуация на подчинение и философска резигнация. Най-впечатляващи и силно резониращи с тази линия на изграждане на действието бяха спектаклите „Механика на душата“ на Zero en Conducta (Испания), „Червената шапчица“ на италианската трупа Zaches Teatro и сценичната интерпретация на шекспировата трагедия „Макбет“ на Казахстанския държавен куклен театър от Алмати.
„Механика на душата“ на Zero en Conducta, Испания
Zero en Conducta е театрална и куклено-движенческа компания от Испания, фокусирана върху комбинацията от физически театър, мимика, танц и куклен театър. „Механика на душата („Eh-mah-hé“) е ключов спектакъл, в който комбинират използването на различни изразни средства, базирани на движението. „Механика на душата“ се впуска в изследване на феноменът дали куклата може да диша сама или и трябва разрешение. За достигане на силно въздействие, актьорският екип работи със средства от физическия театър, куклената анимация и силна лицева експресия. Изпълнителите умело превеждат публиката през своето изследване заедно с куклата Нолан, пред която стои основният въпрос – а може ли да диша самостоятелно без своите кукловоди? Спектакълът естествено в хода на действието поставя важните въпроси чрез куклата – че дишането не е просто поемане на въздух и издишане и че тя не е по-различна от човека в своето съществуване и възприятие на света. Силното послание на „Механика на душата“ е към съвременния човек, който съществува в свят на ограничения, очертаване на граници и поставяне на нови правила. Нолан е кукла, и неговият живот изцяло зависи от водачите му – артистите, но вдъхвайки му „живот“ той започва да си задава въпросите: „Коя е моята воля?“, „Емоциите ми реални ли са?“, „Как мога да дишам сам?“. Спектакълът е ярък пример за това как кукленият и физическият театър могат да отидат отвъд разказа, да се впуснат в движението, да се отдадат на емоцията и да въздействат на сетивата. Действието се изгражда чрез светлината, звука и движението и постига силен визуален ефект. Темата за куклата, която се събужда и си задава въпроси за своето съществуване достига до зрителя чрез основното послание: какво значи да си жив?
„Червената шапчица“ на трупа Zaches Teatro, Италия
Италианската танцова и театрална компания Zaches Teatro, носител на националната награда Hystrio Corpo A Corpo за експериментиране и обогатяване на артистичните езици, представи необичайна и визуално завладяваща версия на класическата приказка „Червената шапчица“. Спектакълът е част от трилогия, изследваща различни аспекти от притчата до добре познатата история. Първата част, „Малката Червена Шапчица в гората“, се играе в несценични пространства – паркове, градини и манастири. Втората част, с която компанията участва във фестивала, съчетава съвременен танц, куклен театър, маски и театър на сенките. Резултатът е силно визуално представление, в което връзката между пластичното движение и музиката/звука създава свят с интензивно сетивно въздействие и търси емоционална връзка със зрителя. Екипът преработва класическата приказка, преминавайки през първоначалната притча и преобразявайки гората в символ на вътрешния свят на човека – място на страхове, изкушения и откровения. Вниманието е насочено към по-стари версии на приказката (на Шарл Перо и Братя Грим), като се акцентира на архетипите. Според Юнг гората е територията на духовните изпитания и в спектакъла тя е мистериозното място, предизвикващо трансформация; детето, освободено от ограниченията на майката/авторитета, попада в неизвестното, където опасността нараства. Спектакълът демонстрира различни възможности за интерпретация, показвайки как една позната класическа приказка може да бъде пресъздадена чрез мултидисциплинарен театрален подход – не просто като разказ, а като лично емоционално преживяване. „Червената шапчица“ проследява израстването на личността – детето, което се изправя пред своите демони и страхове, които могат да бъдат победени единствено при сблъсък с тях.
Казахстанският Държавен куклен театър Алмати представи въздействаща сценична интерпретация на шекспировата трагедия „Макбет“, озаглавена „Макбет. Илюзията“. Спектакълът е изграден чрез средствата на драматичния и куклен театър, танца и философската символика. На сцената се поставят важните въпроси за истината и съня, за амбицията и силата, за вината и съжалението. Макбет изпада в „криза на илюзорното съзнание“ в стремежа си за придобиване на наследник. Отдавайки се на своята непримирима амбиция той започва да извършва ужасни действия, които водят до натрупването на слоеве кръв по ръцете му. Внезапно действието се премества в куклено пространство, където персонажите са кукли, което допълва визуалната метафора на класическия сюжет. Вниманието е концентрирано върху вътрешния срив на човека, който в стремежа си към власт неусетно губи душата си. Историята разглежда илюзорното съзнание, виновността и амбицията, които превръщат благородния човек в роб на собствените му желания. „Макбет. Илюзията“ е създаден с мощен визуален код, в който куклите се трансформират в архетипи на човешките страсти. Хореографията и сценичното движение изграждат усещане за сън и кошмар, където реалността и въображението се сливат. Спектакълът е ярък пример за съвременен куклен театър, изцяло ориентиран към възрастни, и представя комплексна визуална интерпретация, която подчертава, че кукленият театър може да бъде инструмент за сериозна артистична и философска рефлексия.
Спектаклите от българската селекция представиха теми, резониращи със съвременния човек и неговото място в света. Те се откроиха с това, че бяха адресирани към семейната аудитория, а не само към възрастните, което разшири диапазона на публики.
Кукленият театър – Пловдив представи съвременна интерпретация на класическата история от Оскар Уайлд „Кентървилският призрак“ на режисьора Елица Петкова. Спектакълът представя срещата между рационалния човек и духовете на миналото, насочвайки вниманието върху важни въпроси, свързани с човешките взаимоотношения, толерантността, възприемането и солидарността с различията на другите.
Столичният куклен театър взе участие с „И ние играем Ромео и Жулиета“, написан от Камен Асенов и Стоян Радев по мотиви от Уилям Шекспир. Този съвременен поглед към Шекспир представя сблъсъка между драма и кукли. Историята за вечно враждуващите семейства Капулети и Монтеки, които обричат съвършената и възвишена любов на младите Ромео и Жулиета, е представена чрез конфликтите между две театрални трупи – куклената и драматичната. Сюжетът на класическата трагедия се разгръща пред подрастващите зрители на разбираем и достъпен език, в стила на Шекспировите приказки, поднесен с много чувство за хумор. Посланието е ясно – любовта изисква дълготърпение.
Най-дългоочакваното събитие от местната публика, част от паралелната програма беше копродукцията на Куклен театър – Стара Загора и Драматичен театър – Габрово „Невидимо дете“ с режисьор Веселка Кунчева. Спектакълът е философска притча за порастването и изгубената невинност, посветена на българския музикант, композитор, певец и актьор Димо Стоянов, вокал и фронтмен на група P.I.F. Изграден в жанра на мюзикъла, съчетава различни изразни средства от драматичния и кукления театър, клоунадата, танца и 3D мапинга. Силен интерес предизвика изпълнението на живо от група P.I.F. (Иван Велков, Мартин Профиров и Христо Михалков), композитор Милен Апостолов със специалното участие на Владимир Михайлов. Мащабна продукция, която създава поетичен свят, изпълнен с картини от спомени, отражение на надеждата, любовта и свободата на личността.
Основната програма на фестивала представи богата палитра от спектакли, разглеждащи сериозни теми, свързани със съвременния човек и проблемите, пред които е изправен в днешния свят. Съпътстващата програма включваше улични атракции, изложби, концерти, представяне на книги и майсторски класове, насочени към различни възрастови групи. Тези събития привлякоха нови публики и разшириха обхвата на фестивала извън неговата основна насоченост. Едно от най-вълнуващите събития, което впечатли малки и големи, бе участието на Театър „Арт Ленд“ с театъра в кутия „Театроскоп“. Миниатюрните представления „Тук съм“, „Топката“, „Еволюция“ и „Живот“ предложиха кратки сюжети, които емоционално въздействаха на зрителите, пресъздавайки ситуации, свързани със самотата, новото начало, хубавия спомен и съкровените желания.
Уличен спектакъл-шествие на театър Fireter „Драгониус“ привлече вниманието на гражданите на Стара Загора с впечатляващ атракцион. Полу-хора и полу-машини обикаляха по улиците, търсейки нов ресурс. Със странни превозни средства и огнени лампи те преминаваха през града, събирайки тълпата, която постепенно ги обгради, за да наблюдава кулминацията на шоуто. Тяхното участие съвпадна с нощта на музеите, което обогати приказната атмосфера на града.
Закриването на фестивала се състоя със спектакъла „Сън“ на Куклен театър Стара Загора – поетична и безсловесна история, която преминава границата между реалност и съновидение. Поредица от картини пресъздава съня на едно момиче, което се изправя пред своите страхове и копнежи, за една неочаквана среща пресъздадени чрез техниките на кукления театър и танца.
Наситените със събития фестивални дни приключиха с официална церемония по връчването на наградите. Статуетката на Пиеро, символ на духа „Танцуващият Пиеро“, отличава най-добрите спектакли. „Червената шапчица“ на Zaches Teatro (Италия) спечели наградите за най-добър спектакъл GRAND PRIX, режисура и музика. Наградата за актьорско майсторство и на младата театрална критика отиде при трупата на театър Zero en Conducta (Испания) за спектакъла „Механика на душата“. Държавен куклен театър Алмати (Казахстан) си тръгна с наградата за експериментални и нови форми за „Макбет. Илюзията“, а отличието за сценография бе присъдена на Ива Гикова и Ивайло Николов за спектакъла „Кентървилският призрак“ на Държавен куклен театър – Пловдив. Наградата за цялостен принос в развитието на кукленото изкуство бе връчена на проф. Майя Петрова.
Международният куклено-театрален фестивал за възрастни „ПИЕРО“ 2025 успешно изпълни своята мисия да представи най-новите тенденции в съвременния куклен театър, визуалния и мултимедийния театър, както и иновативни и интердисциплинарни сценични форми чрез български и международни продукции.
ТИНКА НИКОЛОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„