Светла Тодорова: Театърът и неговата публика в Стара Загора
Със Светла Тодорова, директор на ДТ „Гео Милев“, Стара Загора, за предизвикателствата пред театъра при формирането на публиката и комуникацията с нея, за развитието на трупата и за Първото издание на Международния фестивал „Нови открити сцени +“ разговаря Албена Тагарева.
“Сън в лятна нощ” по Шекспир, реж. Елена Панайотова, премира 2022г. на откритата сцена на Тракийски университет; снимка Рад Димитров
Албена Тагарева: Как изглежда културния живот в Стара Загора от твоята гледна точка, от гледната точка на човек, който се занимава с култура и който ръководи една от най-големите културни институции в града? Какви са неговите особености и предизвикателства?
Светла Тодорова: В Стара Загора имаме добре позиционирани и успешно развиващи се Куклен театър, Държавната опера, а вече и ние – Драматичния театър, можем да се приобщим към тях като места, където публиката освен класическите форми на сценични изкуства, може да види и по-експериментални и жанрово разнообразни спектакли. Благодарение на дългогодишната упорита дейност на трите културни института в града ни се създаде постоянна публика, на която се радваме не само ние, но и гостуващите в града колеги. Добавяйки експериментална линия в нашия репертоар ние продължихме посоката, която следваха артистите от Операта и Кукления театър и така затвърдихме оформянето на публика, която търси по-съвременен тип театър и съвременно изкуство. Преди години сме коментирали с хора от града, че те не посещават театъра защото не намират продукцията за провокативна, интересна и съвременна. По това време репертоарът ни беше насочен основно към учениците и по-точно към това, което харесват учителите. За мен е важно представленията ни да резонират с учениците, да ги вълнуват като теми и като режисьорски решения. В момента най-голямата трудност е те да направят първата крачка, т.е. да влязат в залата. И ние търсим различни начини за да ги провокираме. Правим инициативи, свързани с представянето на по-атрактивни части от спектаклите ни, включващи музикално изпълнение на живо, в самите училища. Болна тема ми е скъсаната връзка между образованието и изкуството, проблем, който се отразява на младите поколения, влияе на формирането им като съвременни граждани. Наложително е дискутирането и обмислянето на национално ниво за стъпките, които трябва да се направят, за да подобрим взаимодействието между образование и култура с фокус младия човек. В момента всеки културен институт е оставен да се справя сам на местно ниво и резултатът е, че всеки прави колкото и както може. Давам си реална оценка за поколенията публика, която не успяхме да възпитаме да посещава културни събития. Така наречените „изпуснати“ поколения, които вече е много трудно да ги привлечем като зрители, а и като участници в културния живот. Това, за което в момента се борим, е изграждането на добра връзка между кукления театър (а нашият в Стара Загора е много добър) и младата публика, така че децата като пораснат и станат тийнейджъри да не прекъсват връзката си с театралното изкуство.
В същото време в Стара Загора през цялата година се случват много културни събития. Много, даже мисля, че дори са повече, отколкото е необходимо. Града ни разполага с много сцени – открити и закрити.
С директора на Общински театър „Матей Вишниек“, Сучава, Румъния Анджела Зарожану, юни 2025г., снимка Амедея Витега, Румъния
Като спомена за скъсаните връзки, говорили ли сте с кукления театър и с операта например за някаква обща стратегия или пък програмация в тази посока?
Честно казано, точно за това не сме си говорили, а е добра идея. Това, зад което се обединихме – и се надявам да го развием, защото сме в начален етап, е единна билетна каса на централната улица на Стара Загора. Създадена благодарение на подкрепата на Областната управа. Идеята е много добра и идва в подходящ момент, на фона на последното изследване на социологическа агенция Алфа Рисърч, инициирано от Фабрика за идеи заедно с Обсерватория по икономика на културата, което сочи притеснителен спад в посещението на културни мероприятия, музеи, библиотеки, галерии и в четенето на книги. Създаването на подобен билетен център на достъпно място ще увеличи възможността на зрителите да закупуват билети за програмите и на трита културни института. Ще помогне и за рекламирането на продукцията ни и достигането и до повече хора. Да не говорим, че можем да помислим за общи промоционални предложения, карти и т.н.
Спомена, че ходите в училищата и представяте откъси от вашите представления, което означава, че имате и добри контакти с образователните институции в града.
По принцип да, но с някои училища просто не успяваме. В града има 35 училища, а ние работим системно само с 5 – 6 от тях. Много ни се иска в бъдеще да успеем да развием взаимоотношения си и с останалите. Мисля си, че проблемът в голямата му част не е незаинтересованост на децата, а инертност на преподавателите и директорите. И докато няма обща политика и стратегия за изграждане на целенасочени и конкретни връзки между училищата, театрите и културните институции като цяло нищо няма да се промени. Няма как да се случат нещата ако само едната страна е активна.
Да не говорим, че в голямата си част тази публика просто не знае как да се държи в театър – те имат поведение сякаш са пред екран, на кино, телефони звънят, хранят се в салона, говорят си, което показва липсата на уважение към работата на актьора на сцената.
Ако направим сравнение между тази, най-често организирана публика и тази, която идва на касата и сама прави избор какво ще гледа имаме две много различни ситуации. В първата говорим за масовост, респективно за големи приходи, а във втората за малка група от хора, които са информирани и които са предпочели точно това заглавие, но и естествено малко приходна част. Но често пъти това е най-невероятната публика, която сме имали. Предпочитам да дойдат 100 човека, да си платят билета, но да знаят какво гледат. И тези сто човека са най-благодарната публика. А когато напълниш салона на всяка цена обикновено попадат хора, които не знаят защо са тук и какво гледат, започват да шумят и да пречат на останалите и в крайна сметка никой не си тръгва удовлетворен.
Старозагорският театър на фестивала в Сучава, Румъния, май 2025г.
Успявате ли да привлечете публика от региона, от околността?
Най-големият пробив, който направихме тази година – заслугата е на моя заместник директор Димитър Митев, е полагането основите на сътрудничество с Тракийския университет. Дълго време се удряхме като в стена в опитите си да се случи. В началото многократно се опитвахме да каним студентите да гледат спектакли при нас, но понеже университетът е извън града, това не сработи. След като проведохме разговор с новото ръководство на университета се оказа, че могат да се намерят пресечни точки. От миналата година стартирахме адаптиране на някои от нашите спектакли за тяхната открита сцена и вече имаме около 3 реализирани проекта. Оформи се ново театрално пространство в периферията на града, което осигурява достъп до култура не само за студентите, но и за живущите в близките квартали. Благодарни сме на проф. Ярков, бившия ректор на Тракийския университет за сътрудничството и се надяваме неговият наследник да продължи тази добра практика. Имаме идея догодина да изнесем част от програмата на нашия новостартирал фестивал „Нови открити сцени +“ на това открито пространство, за да достигнем до повече хора.
Другото, което също мога да споделя като постижение е партньорството ни с община Чирпан. Там от дълги години няма театрална сцена. Имат културен център, който не е ремонтиран и реално се играе на една малка сцена в местното читалище, а градът е много буден. Сключихме договор с общината за 2025 г. и осигурихме периодичното гостуване на наши спектакли в Чирпан. Друга практика, която периодично осъществяваме е извозването на хора от населените места около Стара Загора, които желаят да посетят театъра, но нямат личен транспорт, а вечер пък няма и обществен транспорт. Театърът поема половината от цената за превоза, хората си доплащат другата част към билета и правим организиран превоз, за да дойдат да гледат спектаклите ни. Това понякога са два-три автобуса с хора, повечето от които възрастни. Те са толкова празнично облечени, толкова щастливи. Усещането е прекрасно! Иска ми се да продължим да правим подобни инициативи, да станат постоянна практика в дейността ни. Това, което се оказва сложно е финансовата част. Надявам се при добра комуникация с общината да се намери начин финансово да обезпечим транспорта за тези хора. Не винаги е решение театърът да гостува в малките населени места, защото в много от тях липсват зали или технически възможности. Много по-добре за хората е да дойдат в града, тук те влизат в хубавата сграда на театъра, гледат спектакъла в пълнота и без компромиси, и всичко това се превръща в малък празник за всички ни.
Спектакълът “Как погребах Сталин” от Артур Соломонов, реж. Теодор-Кристиян Попеску на Общински театър “Матей Вишниек”, Сучава, Румъния
Снимка Рад Димитров
Как стигнахте до идеята да правите фестивал? Задавам този въпрос, понеже в Стара Загора все пак има фестивали, и „Пиеро“ и „Данаил Чирпански“. Те са със специфични профили, но и с традиции, разпознаваеми са в града.
Почти 25 години вече съм в Старозагорския театър и очаквах трепетно да се създаде наш театрален фестивал през всички тези години, е, не се случи! Като студентка (дипломирах се в НБУ при проф. Възкресия Вихърова), почти всяка година ходехме на студентски фестивали (Единбург, Потсдам, Братислава, Търгу Муреш и др). Тогава видях колко е хубаво да можеш да се срещнеш с колеги от други държави, да обмениш опит с тях, да се запознаеш с нови театрални форми, различен начин на творческо мислене, да ти разкажат как се развива изкуството при тях. Тези непринудени срещи разширяват кръгозора на твореца. Когато започнах работа в театъра в Стара Загора това много ми липсваше. Международният Куклено-театрален фестивал „Пиеро“ е биенале, фестивалът на оперното и балетно изкуство „ФОБИ“, който се организира от операта също е със специален фокус – и двата форума са с големи традиции в града. Винаги съм се питала, защо ние не направим нещо подобно. Мисля, че и моите колеги актьори, както и всички в театъра също имат необходимост да споделят опит. Оказа се, че няма подходящ момент затова и просто скочихме. Много съм благодарна на Петър Денчев, с когото сме коментирали всичко това и той подкрепи идеята и помогна в нейното осъществяване. Благодарение на него миналата година ръководството ни гостува на Театралния фестивал в Сучава, Румъния, организиран от Общински театър „Матей Вишниек“, сключихме меморандум за сътрудничество и през 2025 г. реализирахме успешно първо гостуване от наша страна на техния фестивал през май месец със спектакъла „Хаос“ на реж. Петър Денчев. Съответно през юни се случи и тяхното гостуване в Стара Загора на нашето първо издание на фестивала. Те показаха два спектакъла „Как погребахме Сталин“ по Артур Соломонов, реж. Теодор–Кристиян Попеску и „Завръщане у дома“ от Матей Вишниек, реж. Ботон Наги. Да допълня, че след първото ни посещение в Сучава, аз бях много впечатлена от организацията на техния фестивал, от подбора на заглавия, от цялата програма, а и от актьорската игра. Решението беше взето, трябва да имаме фестивал и се започна едно дълго чакане за подходяща програма, по която да можем да получим финансиране, но това не се случи в рамките на запланувания период. Положителното беше, че в края на миналата година ние подадохме към общината събитието и то бе включено към Културния календар на града, което ни даде малко увереност. Започнахме да търсим спонсори, за голяма наша радост имаше фирми, които откликнаха, подкрепиха ни и с общи усилия първото издание на „Нови открити сцени +“ вече е факт. А по отношение на името, знакът плюс носи идеята за допълване, прибавяне, разрастване, развиване на нови събития, нови пространства, нови естетики, нови партньори.
Откриване на Първи театрален фестивал „Нови открити сцени +“ с трупата, юни 2025г.; снимка Рад Димитров
Поздравления, че още от първото издание брандирате фестивала като международен. Освен да бъде панорама на някои от най-добрите заглави от българския афиш, представяте и паралелни събития. Как се роди тази идея за професионалните уъркшопи? Как ги приема вашата публика? Имате ли отзиви? Какво искате да развиете с тях?
Всички са много доволни, особено актьорите, които се включиха в работните ателиета. Именно това много ни липсваше. Едно е да можеш да видиш един завършен продукт, да поговориш с хората, но съвсем различно е да влезеш в конкретна работа, от която не се очаква готова продукция. В същото време трупата ни има възможност да се включва активно във всяко едно събитие. Това дори тук на територията на България трудно може да ни се случи. И поради тази причина тези уъркшопове, според мен, са изключително важни за актьорите, за поддържане на тяхното ниво на професионализъм, на това, което те правят, зареждат ги като творци, развиват ги. Този тип събития трябва да са регулярни за актьорите. Както за някои професии е задължително непрекъснато да се повишава квалификацията, така и за актьора преминаването през различни естетики и режисьорски подходи е обогатяване и развитие. Някои от ателиетата позволяваха и включването на непрофесионалисти – на деца от школите например, както и на студенти.
Показ от уъркшопа “Всички сме Мики Маус” на режисьора Петър Денчев на фестивала „Нови открити сцени+“ 2025, Стара Загора.
Как ще продължите следващата година? Имате ли вече планове?
Следващата година ми се иска да включим още един чуждестранен театър, така че малко по малко да се разрастваме. Един от нашите постоянни зрители сподели: „Аз толкова театър не съм гледал от много отдавна“. Започваме от сега работата по следващото издание. Вярвам, че ще ни бъде и по-лесно след като сме минали веднъж през цялата организация. Вече сме по-уверени, знаем какво трябва да правим.
Въпросите зададе АЛБЕНА ТАГАРЕВА
Съвместна публикация с „Литературен вестник“, където можете да прочетете по-кратък вариант на това интервю.
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„