Вечеслав Парапанов и неговият път в театъра
На 2 февруари ни напусна Вечеслав Парапанов-Вячо (26.04.1947-2.02.2025) – ярък и оригинален сценограф, едно от знаковите имена в българския театър през последните пет десетилетия!
Read MoreНа 2 февруари ни напусна Вечеслав Парапанов-Вячо (26.04.1947-2.02.2025) – ярък и оригинален сценограф, едно от знаковите имена в българския театър през последните пет десетилетия!
Read MoreПрез последната година и половина прави впечатление, че в афиша на Народния театър „Иван Вазов“ присъстват представления, които по-скоро могат да се определят като експериментални. Програмата „Апостол Карамитев“, организирана под формата на конкурс, без да е иновативен механизъм, е добър ход на ръководството на театъра да се опита да намери пресечните точки и баланса между една по-класическа и по-консервативна репертоарна политика и експеримента. Чрез конкурса си театърът едновременно създаде възможност за поява на нови и различни за репертоара му, като форма и вид театър, проекти и в същото време отвори сцената си за артисти на свободна практика. Първите добри резултати от подновяването на тази съществувала преди години практика не закъсняват. Новият спектакъл на Галина Борисова „Хипотетично“ е част от второто издание на програмата и без съмнение е добър атестат за нейната необходимост.
Read MoreНа 18 юни тази година беше закрито 15-то издание на Квадриналето за сценография и театрален дизайн в Прага, което се провежда без прекъсване от 1967 г. На всеки четири години в чешката столица се събират сценографи, дизайнери, артисти, театрали от целия свят, а в настоящото издание участниците бяха над 2000 от 59 страни в двете основни експозиции – на страните и регионите и студентската изложба. Тази година търсенето на личната среща между хората, между артисти и публика доминира като подход в експозициите. Това, разбира се, беше провокирано и от темата, която кураторите на 15-то издание бяха избрали, а именно RARE или „Рядък”. Те мотивират избора си с необходимостта, която възникна в дните на строгите ограничения по време на пандемията от нови възможности за създаване и преживяване на изкуството, но също така и от силната необходимост от истински контакт между хората, който преди това всички приемахме за даденост. Тъкмо стремежът към личното общуване и персоналната среща между артисти и публика присъстваше както в почти всички наградени експозиции, така и в много от останалите, сред които и в българския павилион.
Read More