РЕЦЕНЗИИ

Сериозен и смел. Меланхоличен и шеговит. Балансиращ между загадка и откровеност. Така бих описала новия моноспектакъл на Христо Мутафчиев по пиесата на Теа Денолюбова, „Боже мой“ в Народния театър. Запомнящ се театрален опит да се вникне в природата на човешкото – резултатът е поезия от противоречия, преведена на разбираем език, пълна с референции за ерудита, но и увлекателна за редовия театрален зрител.

От зората на съществуването си киното е в активно взаимодействие с театъра, както в чисто философски и теоретичен аспект, така и откъм обмен на художествено съдържание, теми и изразни средства. Една от най-разпространените форми на сценична адаптация на филми е пресътворяването им в мюзикъли. Тази тенденция се развива основно в САЩ, като продукциите в повечето случаи се представят на Бродуей и след това се импортират към лондонския Уест Енд (въпреки че в единични случаи се случва и обратното), и оттам в други европейски страни и по света. Жанровият профил на заглавията, появили се на сцената през последните петнайсет години е типичен – холивудски касови хитове от близкото минало, основно комедии или семейни филми, които привличат широк кръг зрители.

„Дишай“ от Дънкан Макмилан на сцената на Театрална работилница „Сфумато“ е минималистичен, дълбоко личен и поглъщащ разказ за приемането на себе си и на другия в една любовна връзка. Целият тон на спектакъла е на ръба между сериозното и ироничното, между истината и шегата, и това е умело уловено от екипа на представлението.

На 1 ноември – Деня на народните будители, Георги Господинов и Ямболският театър създадоха истински празник за софийската публика. Тази дата трупата неслучайно беше избрала за да направи софийската премиера на най-новия си спектакъл „Всичките мои тела“ по текстове на емблематичния български писател, носител на много международни и национални награди за литература, който през май беше удостоен и с „Букър“ за романа си „Времеубежище“. Пред препълнения с театрали, студенти и зрители от всички възрасти салон на Театър „Българска армия“ ямболските актьори и режисьорът Мартин Киселов показаха едно оригинално, искрено и вълнуващо представление, изпратено с дълги аплодисменти.

Между 23-ти и 29-ти септември в Стара Загора се проведе XIII-то издание на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“. Наситената програма представи на зрителите интересни спектакли от Полша, Сърбия, Турция, Израел, Гърция, Норвегия и, разбира се, България. Акцент в извънконкурсната програма беше спектакълът „Хотел“ – режисьорски дебют на Любомир Желев. Постановката „Хотел“ на Държавен куклен театър – Стара Загора е истинска наслада за сетивата на зрителя, съчетавайки в себе си увлекателна история с добре изградени образи, умело водене на кукли и ярки актьорски изпълнения под звуците на нежна музика.

Народният театър „Иван Вазов“ откри новия театрален сезон с премиерата на пиесата „Хага“. Текст, който се реализира за първи път през месец февруари тази година в Полша, малко след това в САЩ, а сега под режисурата на Галин Стоев и в България. Автор на пиесата е украинският драматург Саша Денисова, която съумява изобретателно да слее в емоционален разказ световете на реалността и фантазията. Текстът е в жанра на политическия театър, с моменти на силно проявен хумор, сарказъм и ирония, създаден въз основа на документални и реални събития и личности. Темата му е войната в Украйна.

С премиерата на спектакъла „Хага“ на режисьора Галин Стоев и Народния театър на българската сцена се появи събитие, което вече почти не очаквахме да се случи. Появи се представление, направено в естетиката на същинския съвременен политически театър; представление с ясна позиция, поставящо един от най-острите проблеми на днешния ни живот и откровено и директно включващо се в обществения дебат върху него.

На 23 юли, на сцената на препълнената голяма зала във Фестивалния и конгресен център на Варна се случи вълнуваща среща. За първи път българската публика имаше възможността да преживее на живо един необикновен спектакъл, който повече от 15 години обикаляше успешно световните сцени. Създаден през 2008 г, „Адска комедия: признанията на един сериен убиец“ е хибрид между театър и опера, между концерт и представление, между документален разказ и художествена измислица. Продукцията е плод на сътрудничеството на три забележителни в своята сфера творци: знаменитият холивудски актьор Джон Малкович, диригентът и ръководител на бароковия камерен оркестър „Виенска академия“ – Мартин Хазелбьок и режисьорът и драматург Михаел Щрумингер.
„Адска комедия: признанията на един сериен убиец“ бе представен от Международния театрален фестивал и Международния музикален фестивал „Варненско лято“ като част от съвместната им програма „Интермецо“.

Католическият университет „Петер Пазмани“ в Будапеща бе домакин на тазгодишната конференция на Европейската асоциация за изследване на Шекспир (ESRA). Предишното издание на форума, провеждан на всеки две години, бе в разгара на Ковид кризата, в Атинския национален и Каподистриев университет, изцяло онлайн. За щастие, 2023 г. все пак даде шанс на научната общност да се събере присъствено в центъра на прекрасната Будапеща, на територията на „Петер Пазмани“ – институция, която взе присърце задачата да осигури стимулираща и приятна среда, в която водещи изследователи на Барда да представят най-новото в своите дисциплини. Форумът се състоя от 6-9 юли, а темата бе „Съдбата тъй е рекла”: Промяна при Шекспир“ съвсем удачна и навременна за все по-бързо променящия се свят. Редица актуални проблеми, с които се сблъсква съвременното общество, намериха отглас в изследвания на рецепцията на Шекспировото творчество, което придобива нови форми и измерения както в областта на теоретичната рецепция, така и в творческата практика – театър, визуални изкуства, кино, документалистика, музика, поп-култура.