RARE или PQ23. Поглед към 15-то Квадринале за сценография
RARE или PQ23. Поглед към 15-то Квадринале за сценография
АЛБЕНА ТАГАРЕВА
На 18 юни тази година беше закрито 15-то издание на Квадриналето за сценография и театрален дизайн в Прага, което се провежда без прекъсване от 1967 г. Форумът има дълга и интересна история и освен като знаков за света на театъра и сценографията, той е и важен политически инструмент, особено в годините преди падането на Берлинската стена. На всеки четири години в чешката столица се събират сценографи, дизайнери, артисти, театрали от целия свят, а в настоящото издание участниците бяха над 2000 от 59 страни в двете основни експозиции – на страните и регионите и студентската изложба. За разлика от предходното издание, настоящото се проведе в необичайна за Квадриналето локация – пазарът Холешовице (Holešovice Market), сградите на който някога са били кланици, а днес превърнати в изложбени площи, пространства за култура и т.н.
Поради ограничената площ на новата локация и предоставеното експозиционно пространство на всяка от страните за техните павилиони беше предизвикателно малко. Изложбите се събираха на не повече от 4 на 6 квадратни метра, което от една страна се приема от кураторите на отделните изложби като творческо предизвикателство, но от друга значително повлия на мащаба на експозициите, които бяха по-скоро минималистични и концептуално решени. Предизвикателства имаше и за студентската изложба, която беше подредена на открито, а това изискваше от всички проекти устойчивост на метеорологичните условия. В същото време обаче изложбата беше много по-близо до хората, жителите на града и посетителите на пазара, който продължаваше да функционира в утилитарния си режим дори и по време на събитието.
Церемонията по връчването на наградите на PQ23, снимка Якуб Храб
Пространството за дигитални технологии също беше значително ограничено и за съжаление затворено за посетители през няколко от дните. Това допълнително лиши Квадриналето от по-силен дигитален оттенък. Въпреки, че той не липсваше в националните експозиции и определено това беше една от тенденциите, която се наложи и която продължава още от предходния цикъл.
Тази година, вероятно и поради ограниченото пространство смело може да се твърди, че търсенето на личната среща между хората, между артисти и публика доминира като подход в експозициите. Това, разбира се, беше провокирано и от темата, която кураторите на 15-то издание бяха избрали, а именно RARE или „Рядък”. Те мотивират избора си с необходимостта, която възникна по време на строгите ограничения наложени поради пандемията от COVID-19 от нови възможности за създаване и преживяване на изкуството, но също така и от силната необходимост от истински контакт между хората, който преди това всички приемахме за даденост. Непосредствените срещи между хората, през тези две години на изолация, станаха редки, дори уникални. Тъкмо на това човешко, лично, просто, уязвимо, интимно ниво се ражда изкуството, според организаторите. А стремежът към личното общуване и персоналната среща между артисти и публика присъстваше както в почти всички наградени експозиции, така и в много други, сред които и българският павилион.
Българският павилион на PQ23 „Късни находки от антропосцена“, България, снимка Якуб Червенка
Той беше наречен „Късни находки от антропосцена”, като в концепцията на комисаря на българското участие Петя Боюкова бе залегнала идеята за театралния обект като носител на смисъл, както в представлението, в което е включен, така и извън него – като самостоятелно произведение на изкуството. В експозицията участваха театрални обекти и костюми на 30 сценографи, а за тяхното активно представяне пред публиката в Прага (не само изложени по стелажите), Петя Боюкова и Марий Росен създават един непретенциозен, но в същото време зареден с деликатно чувство за хумор и дори самоирония, пърформанс. Като основа за неговия сценарий (дело на Иванка Могилска) стават предварително направени интервюта с всеки един от сценографите – автори на обектите. А актьорът Александър Митрев всеки ден представя по трима от тях. Любопитният ход тук, който превръща всяко едно от изиграванията на представлението в уникално преживяване за публиката е, че след всяко дефиле на театралните артефакти, предмети от експозицията се продават на реален търг и публиката е предизвикана да им придаде ново значение.
„Живи неща“, България, студентска експозиция, снимка Адам Мрачек
Въпреки, че българският павилион не беше сред отличените, пърформансът и експозицията ни имаха истински успех сред публиката на Квадриналето, която дори и след края на представленията продължаваше да коментира повдигнатите въпроси. За всяко едно от изиграванията (по 3 на ден в рамките на 10 дни) капацитетът на пространството беше запълнен, а павилионът беше посетен от над 3 500 души.
„Зрители в града на духовете“, Кипър (голямата награда), снимка Хектор Круз
Голямата награда за национална експозиция Golden Triga или Златна колесница, която е символ на националния театър в Чехия, тази година беше присъдена на Кипър за проекта им „Зрители в града на духовете” (Spectators in a Ghost City), чиято концепция е базирана на „обърната сценография” (reverse scenography). Подход, който дизайнерът Мелита Кута и кураторът Марина Малени използват, за да трансформират и драматизират изоставения, след военен конфликт, град. Инсталацията е създадена от парчета от сградите на Фамагуста, сред които текат архивни кадри от някогашния живот в града. По този начин авторите пренасят зрителите в едно полуимагинерно пространство населено от реещите се истории от някогашния живот.
Всъщност всеки от 20-те наградени в различните категории получи частица от голямата награда, която тази година беше деструктурирана и връчена на лауреатите под формата на епруветки. Друга особеност беше и фактът, че липсваха отличията за индивидуални постижения, а категориите бяха с 6 повече от обичайно, в които акцентът беше върху възможността на изкуството да рефлектира върху съвременните обществени процеси, кризите и промените в света.
„Limbo Hardware“, Чехия, снимка Давид Мозни
Една от най-въздействащите експозиции беше на домакините от Чехия (отличени с 2 награди) и техния Limbo Hardware, чрез който изследваха усещането за пространство. Визуалният артист Давид Мозни и кураторът на чешкия павилион Певел Швек, разсъждават върху темата за смущаващо отражение на един фрагментиран свят, състоящ се от множество паралелни истини и алтернативни реалности. Всички те рефлектират върху съзнанието ни и възможността на хората за рационално мислене, но също така и върху нашето възприятие за пространство и физическо разстояние и дистанция. Инсталацията представлява педантично изградени коридори (с реални текстури, материали и осветление), които всеки от нас прекосява ежедневно: към входа на собствения си апартамент, до съседния офис, към асансьора. Те обаче са залепени един до друг и са с необичайна ширина, едва около 30-тина сантиметра, което създава едно клаустрофобично усещане. Въпреки своята свръх реалистичност (всички елементи са взети директно „от живота”), за зрителя остава на показ цялостната конструкция, като по този начин инсталацията ясно показва, че това е един фрагмент от сглобена реалност.
Не само от наградените експозиции – национални и студентски, но и от останалите без отличия, се налага изводът, че преобладаващият подход към участие в подобен форум не е под формата на групова изложба, която събира произведения на различни автори, а концептуална творба, включваща живото изкуство и всички елементи на театралното представление.