Премиерите през МАРТ
Пролетта разцъфтява, а заедно с нея и театралната сцена! Март ни посреща с впечатляваща селекция от нови постановки, които обещават да ни потопят в завладяващи истории.
„МУЗИКАТА НА ЛИЦЕТО“ по Иван С. Тургенев – Народен театър „Иван Вазов“
„Музиката на лицето“ черпи сила от ранните драматургични опити на Тургенево, от черновите и късната му ритмична проза, за да разкрие едно неочаквано лице на писателя – автор, който изследва граничните състояния между красиво и грозно, между истина и игра.
Светът, създаден от режисьора Стилиян Петров, не просто ни въвежда в драматургичните експерименти на Тургенев – той ни хваща за ръка и ни води в реалност, където идентичността е под въпрос, а думите не стигат. Тук няма място за тъга – само за свобода, за игра, за безкраен преход между роли, лица и маски. Кое е истинското лице и кога започва неговата музика? В театъра всичко е възможно – началото да стане край, сериозното – шега, а мълчанието – най-силната реплика.
Визуалният език на сценографа Никола Тороманов превръща пространството в жива партитура – гъвкава, променлива, където всяка светлинна сянка е нота, всяка пауза – въздишка. В този свят актрисите София Бобчева, Василена Винченцо и Валерия Василенко изграждат образи, които се движат между поезия и гротеска, между комичното и трагичното.
„БЕЗКРАЙНИТЕ СЦЕНИ“ – Променаден спектакъл, Народен театър „Иван Вазов“
В този спектакъл театърът не е просто сграда, а живо същество, изпълнено с гласове, които не спират да говорят. Монолози на Шекспир и Валери Петров се преплитат с шепота на минали и бъдещи роли, а зрителите се движат сред тях, водени от звук, стъпки и истории. Режисьорите Мартина Новакова и Мигел Валентин създават спектакъл, който не просто поставя въпроси, а ги превръща в преживяване. Актьорите не играят – те водят, подканват, нашепват. Михаил Петров, Гергана Змийчарова, Велислав Павлов, Параскева Джукелова, Павлин Петрунов, Валерия Георгиева и Антония Здравкова ни превеждат през този свят на истории, където реалното и въображаемото се размиват.
„Няма човек, когото да не можем да наречем актьор. Минувачът, който репетира походката си, зрителят, който отвръща на погледа на актьора, момиченцето, което играе, че живее нечий друг живот. От 118 години в Народния театър отекват истински и измислени гласове, които остават във въздуха. Каним публиката да преоткрие тази великолепна сграда както никога досега и заедно да си зададем въпроса каква е ролята на театъра в живота и историята ни“ (Мартина Новакова, режисьор и драматург).
„Заедно, паметта и въображението създават единствената машина на времето, която познаваме. Те са и основната материя на театъра. Първият образ, който виждаме на сцената, е човек, който си спомня. Спомняме си какво да направим, какво да кажем. Спомняме си какво са направили и казали тези преди нас. Благодарение на паметта, обогатена от въображението, можем да посетим всички пространства и времена в тази необикновена сграда, и заедно да си представим други възможни животи“ (Мигел Валентин, режисьор и драматург).
„ХОРА, МЕСТА И ВЕЩИ“ от Дънкан Макмилан – Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе
В света между зависимостта и освобождението, между контрола и хаоса, една жена се опитва да задържи равновесие. „Хора, места и вещи“ е пътуване през съзнанието ѝ – фрагментарно, динамично, хипнотично. Режисьорът Боян Иванов превръща сцената на Русенския театър в пулсиращо пространство, където реалност и илюзия се сменят с шеметна скорост, а границите между минало, настояще и въображаемо се размиват.
Дънкан Макмилан ни въвлича в свят, в който зависимостта не е само порок, а симптом на разпадаща се идентичност. Наркотици, алкохол, хазарт, социални мрежи – модерните капани на нашето време, които превръщат спасението в химера. Героинята му говори открито, болезнено, с черен хумор – сякаш разказва не само своята, но и нашата история.
Сценографията на Никол Трендафилова и видеомапингът на Тодор Тодоров създават свят, в който всичко е в постоянно движение – лица и пространства се сменят, мислите се проектират върху стените, миналото нахлува в настоящето като кошмар или спомен. Музиката на Христо Намлиев и хореографията на Александър Манджуков допълват усещането за свят, който се разпада и изгражда отново пред очите ни. Участват: Борислав Апостолов, Веселин Бърборков, Гост-Актьор, Ева Данаилова, Ивайло Драганов, Милен Димитров, Надя Банчева, Ростислав Панков, Тодор Лазаров, Ясена Господинова.
„СЛУЧАЯТ ДЖЕМ“ по романа на Вера Мутафчиева, Малък градски театър „Зад канала“
Романът проследява трагичната история на едно насилствено скиталчество на прогонения от османските земи Джем, който успява да се спаси първо в Египет, а след това на о. Родос, обиталище на военизиран християнски орден. Вера Мутафчиева ни извежда от османските потайности и ни въвежда в разкъсания и хаотичен европейски политически пейзаж от края на XV век, в който появата на Джем и неговия антураж звучат като вълшебна приказка. Печалният османски принц неволно се превръща в най-ценния затворник в целия свят, истинско вдъхновение за поети и постоянно дразнение за брат му Баязид. Писателката ни прави част от скиталчествата на Джем из Европа, като едновременно с това проследява сложните политически интриги около неговата личност. Пред Джем са се проснали години на загуби и разочарования, но и на една неочаквана красива любов, примесена с много отчаяние и болка… Автор на драматургичната версия е Юрий Дачев, а режисьор на спектакъла е Бина Харалампиева. Участват: Каталин Старейшинска, Василена Атанасова, Мартина Тодорова, Малин Кръстев, Калин Врачански, Христо Пъдев, Леонид Йовчев, Мак Маринов, Свежен Младенов, Богдан Бухалов.
ПРОГРАМА „НЕЗАБРАВА“ НОСТАЛГИЧНО ДИВЕРТИМЕНТО – спектакъл посветен на поезията на Цочо Бояджиев – Театрална работилница „СФУМАТО“
„Сред кресливото говорене и нищонеказване – поезията на Цочо Бояджиев е жива вода, в която да утоли жаждата си тревожният дух на човека. Умът да слезе в сърцето, да се довери на болката, да я приеме като своя участ, защото тъкмо тя – човешката болка, поражда „проклетите“ въпроси, разголва смисъла на съществуването. От години нашият театър търси в голямата поезия драматургиите на смисъла, създава спектакли-зони, в които сталкери са поетите, търси форма на друг живот, който събира тук-сега и там-винаги, играта и не-играта, възникването на артистичния импулс като духовен; открива начини „мисълта да се вижда“, както казва А. Арто. През поезията счупената чаша да стане отново цяла, да се усетим като „току-що сътворени“, макар да сме за малко тук; да отворим монолозите си към диалог с другия (по Сократ) и да заобичаме този друг „поне толкова, колкото обичаме себе си“ (Маргарита Младенова).
Сценична адаптация Маргарита Младенова, Сценография Ивайло Николов, музика Христо Намлиев. Участват Албена Георгиева, Антонио Димитриевски, Вяра Миланова, Димитър Крумов, Иван Николов, Лора Тенчева, Мартина Пенева, Мартин Проданов, Надежда Колева, Преслав Търпанов, Рашко Младенов, Стефани Андонова, Цветан Алексиев
„ДИВИТЕ ЛЕБЕДИ“ по Ханс Кристиан Андерсен – Младежки театър „Николай Бинев“
Любимата на малки и големи Андерсенова приказка „Дивите лебеди“ оживява на сцената на Младежки театър „Николай Бинев“. Автор на драматизацията и режисьор е Анна-Валерия Гостанян.
Принцесата Елиза поема на дълго и опасно пътешествие, за да спаси своите братя, превърнати в лебеди. Разделена с тях и прокудена от собствения си дом, тя открива, че светът е пълен както с жестокост, така и с добри сърца. Търпението и саможертвата ѝ дават сила да се изправи срещу злото, а любовта ѝ я води през най-мрачните изпитания.
Сцената се превръща в приказен свят, където магията оживява, времето се променя, а думите се превръщат в крила. Историята на Елиза е урок по вяра и преданост, по търпение и справедливост. Тя ни напомня, че дори в най-трудните моменти истината намира път, а доброто винаги побеждава. Участват: Венцеслав Димитров, Ивелин Николов, Игор Коробко, Димитър Иванов – Мич, Кънчо Кънев, София Трейман, Ярослава Павлова.
„КОГАТО РОЗИТЕ ТАНЦУВАТ“ от Валери Петров – Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Пиесата „Когато розите танцуват“ от Валери Петров. Тя е една от емблематичните пиеси в репертоара на театъра, чиято първа реализация е през 1961 година под режисурата на Гриша Островски. След 64 години режисьорът и актьор Николай Урумов се нагърбва с нелеката задача да постави текста на Валери Петров отново на сцената на Сатирата.
Представлението се състои от три новели за любовта при различните възрасти, свързани чрез двама герои – Младият и Старият. Те спорят за това колко струва любовта и достойна ли е тя за розите, които Младият иска да й поднесе. По своеобразен начин са показани две гледни точки към живота – на младите и старите. „В нашето представление има актьори от всички поколения – от 18 до 70-годишни. Това е, ако говорим в конкретика, а ако говорим в преносния смисъл, тук са актьори с опит и такива, които прохождат на сцената, но трудно би се различило кой е прохождащият. Защото всички излъчват увереност и самочувствие, с което доказват, че имат стабилното присъствие на сцената“, обобщава режисьорът. Участват: Ана Вълчанова, Боян Арсов, Димитър Баненкин, Станислав Кондов, Ивайло Калоянчев, Лана Гекова, Константин Икономов, Любомир Ковачев, Мартин Желанков, Никол Георгиева, Полин Лалова, Снежана Тачкова и Стефания Кочева.
„За мен това е най-нежната и най-красивата българска пиеса! Пиеса за любовта, за жизнения, весел порив на младостта и тъжното безверие на старостта. Пиеса, която със средствата на вълшебния и магичен театър, и изящното слово на Валери Петров, търси отговор на въпроса „Какво си, любов?. (Николай Урумов).
„КОШНИЦИ“ от Йордан Радичков – Сатиричен театър „Алеко Константинов“
В света на Йордан Радичков границата между реалност и сън е тънка, а привидно обикновените вещи – като една кошница – носят в себе си смисъл, памет и съдба.
Написана през 1977 г., „Кошници“ е драматургична притча за човека и неговото място в света. В този асоциативен, поетичен и философски театър традицията се сблъсква със съвремието, битът – с митологичното, а ежедневното – с необяснимото. Диалозите на героите, типично за Радичков, са едновременно простички и дълбоки, изпълнени с фолклорни мотиви, мъдрост и хумор. Те не просто разказват история, а създават атмосфера, в която кошниците са повече от предмети – те са символ на преходността, живота и паметта.
„Кошници“ е част от „сюрреалистичния“ Радичков, редом с пиеси като „Януари“ и „Лазарица“. През годините е поставяна на различни театрални сцени, но остава по-малко популярна в сравнение с някои от другите му творби. Въпреки това, тя носи дълбоката философия и специфичния колорит, които правят Радичков един от най-значимите български драматурзи. Това е предизвикателство за театъра – пиеса, която не дава готови отговори, а задава въпроси. Къде е домът на човека? Каква е цената на загубеното време? Какво остава, когато всичко друго си отиде? Режисьор на спектакъла е Никола Стоянов. Участват: Албена Михова, Ива Вълкова, Илияна Колева, Божидар Мицев, Георги Спасов, Кирил Бояджиев, Мартин Каров, Михаил Сървански, Николай Луканов, Светлозар Начев, Сотир Мелев.
„ДЖОН И ДЖО“ по Агота Кристоф – Драматично-куклен театър „Иван Радоев“, Плевен
„Джон и Джо“ е минималистична абсурдна пиеса от унгарско-швейцарската писателка Агота Кристоф. В нея двама герои, Джон и Джо, седят на маса в кафене и водят странен, на пръв поглед несвързан диалог, изпълнен с комични недоразумения и нелепи обрати.
С прости средства и лаконичен диалог актьорите успяват да представят крехкостта на човешките взаимоотношения и неуловимата природа на щастието. Пиесата е едновременно забавна и тъжна, поставяйки зрителя пред въпроси за приятелството, съдбата, случайността и неизбежността на житейските цикли. Режисьор на спектакъла е Цвети Пеняшки. Участват: Димитър Живков, Тигран Торосян, Мария Рушанова и Иван-Александър Дойчев.
„ШВЕЙК ПРЕЗ ТРЕТАТА СВЕТОВНА ВОЙНА“ по Ярослав Хашек – Драматичен театър „Гео Милев“, Стара Загора
Пиеса, вдъхновена от класиката на Ярослав Хашек, но пренесена в бъдещето, където войната е не само на бойното поле, а начин на живот. Това е история за „малкия човек” в сянката на големите събития и опита му да запази себе си, когато всичко се разпада. Защо ни е Швейк? Нима повече от сто години след рождението си, той продължава да ни е необходим? Този нелеп дебеланко, това „недоразумение” отново е тук, за да ни върне усмивката и да ни позабавлява, но и да ни научи, че дори и в най-тежките часове, не бива да изоставяме надеждата. Този герой, който не се бори с оръжие, а с искрената си човечност като че ли днес ни е изключително необходим. Опитвайки се да намери пътя си към спасение в репресивната военна машина, той ще открие любовта и ще я загуби, ще пада множество пъти, но и ще се изправя, ще се забавлява и шегува разкривайки безумието на войната и абсурдността на насилието.
Швейк е едно непораснало дете в света на възрастните. Един лъч светлина или съкровищница на всичко онова, което сме загубили, когато сме изоставили наивността и чистотата си. В свят, разкъсан от война и изгубил себе си, Швейк – малкият човек с голямо сърце ще се сблъска с най-големия абсурд – да открие, че машините са станали по-хуманни от самите хора.
„Приключенията на добрия войник Швейк през Третата световна война“ е история за любовта – единствената сила способна да ни спаси. За вярата, която ни води и надеждата без която не можем. Драматизация и режисура – Дамян Тенев. Участват: Красимир Ненков, Тони Тончева, Ванина Йорданова, Симона Жулиянова, Борислав Веженов, Борче Манев, Борис Върбанов, Велин Братанов, Георги Георгиев, Георги Ножделов, Иван Калошев, Цветомир Черкезов.
АНИТА АНГЕЛОВА
Екипът на СЦЕНАрт ви желае приятно гледане!
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„