„90“ минути или всичко – Джоана Мъри-Смит в Младежкия театър
В началото на месец ноември на изминалата 2025 г. Младежкият театър представи премиерното си заглавие „Деветдесет“ от австралийския драматург Джоана Мъри-Смит. Представление, което успява да съсредоточи в себе си начинa, по който Мъри-Смит разбира идеята за идеален драматургичен конфликт – в най-малките пространства се развихрят най-сложните и мащабни конфликти. Премиерата даде повод на ръководството на театъра да покани Мъри-Смит като официален гост в България и да издаде за първи път, в сборник на български език, том с шест нейни пиеси – театрално събитие, което искрено вярвам, може да се превърне в традиция. Пиесите на австралийския драматург започват все по-често да намират сцена на територията на страната като към момента присъстват единствено в столичните театрални афиши.
„Деветдесет“ от Джоана Мъри-Смит, превод Златна Костова, режисьор Ивайло Христов, Младежки театър „Николай Бинев“, 2025.
Джоана Мъри-Смит разглежда проблема за човека поставен до друг човек, за личността във взаимоотношенията между хората. Подобно на останалите заглавия на драматурга и „Деветдесет“ се отличава с динамичен и ангажиращ диалог, изразено напрежение във взаимоотношенията между персонажите и типично за съвременната драматургия пиесата разчита повече на диалога и езика от колкото на действието. Сюжетът се занимава с отношенията между Изабел, изпълнявана от актрисата Кристина Янева и Уилям, изпълняван от актьора Владимир Карамазов. Отношения на пръв поглед случили се по нелепо стечение на обстоятелства, успешно развили се в нещо искрено и истинско. Всичко започва като невинна забежка, игра, удоволствие от компанията на човека отсреща, но прераства в нещо много повече. Двамата създават модел на искрената любов. Забежката прераства в моменти, спомени, пътувания, сватба, дете. Абсолютен синхрон на щастието, представено и разисквано като основна тема в текста – отношението между двама души. Но загубата на детето на Изабел и Уилям е повод Мъри-Смит генерално да смени посоката на наратива. Добре изграденият свят, наподобяващ нереална приказка, претърпява катастрофа, от която следва само раздалечаване в отношенията помежду им.
Пиесата започва с тяхната последна среща. Преди Уилям да се ожени отново, пристига за последните деветдесет минути, които е обещал на Изабел. В апартамента ѝ Мъри-Смит завърта пумпала от „Генезис“[1] – сюжетът придобива сюрреалистично измерение, в което персонажите започват да пътуват назад във времето. Двамата преодоляват разстоянието помежду си и преминават заедно през съвместния си живот, сближавайки се отново. Мъри-Смит започва с края на сюжета и в хода на действието обръща посоката на движение така, сякаш персонажите се запознават и преживяват всичко в сегашно време. Краят на пиесата е малко след лекото разклащане на пумпала, точно там където Изабел и Уилям веднъж вече са сложили точка на отношенията им, но драматургът остава финала отворен, без да подсказва как ще продължи животът им в деветдесет и първата минута.
Владимир Карамазов и Кристина Янева в „Деветдесет“ от Джоана Мъри-Смит, превод Златна Костова, режисьор Ивайло Христов, Младежки театър „Николай Бинев“, 2025.
Представлението на Ивайло Христов можем да определим като продължение на партньорския тандем между Кристина Янева и Владимир Карамазов. През 2023 г., отново под режисурата на Ивайло Христов, двамата си партнират в поставения за първи път на българска сцена текст на Джоана Мъри-Смит „Чест“, в Театър 199 „Валентин Стойчев“. И тогава, и сега екипът успява успешно да задълбочи работата си в посока на това да представя с лекота необикновените неща в обикновените ситуации. Ивайло Христов съсредоточава работата си в това да изследва междучовешките отношения, да анализира поведението и мотивацията на Изабел и Уилям, така че актьорското изпълнение на сцена да е като запечатан кадър от една среща, ситуация разгърнала се в интимен момент. Коварното на текста е изискването му още от самото началото нивото на напрежение между персонажите да бъде високо. Със самото влизане на Уилям мачът започва и най-голямото постижение в случая е, че Кристина Янева и Владимир Карамазов съумяват да изградят това ниво на ритмичност и да го запазят, и развият в действието на пиесата, без да позволяват темпото да се разклати или нивото му да падне. Добре изведена мотивация в прецизно актьорско изпълнение.
Играта на думи и спомени се случва в апартамента на Изабел, която като реставратор и художник опитва да намери истината и първоначалния замисъл в отдавна завършена картина. Ивайло Христов припознава така зададената от драматурга характерност на персонажа – да е в свой води когато изследва слоевете на миналото, и го употребява като основен мотив в изпълнението и сценичното поведение на Кристина Янева. Така пространството, в което се развива действието придобива онази специфична важност, често характерна за съвременната драматургия – съставя се образ, който освен физически да онагледява и съхранява в себе си действието, създава символистична метафора за конкретната ситуацията на персонажите или подчертава техните характери. Сценографията на представлението е дело на Мария Янева. Добре подреден хаос на творец, огромен прозорец към външния свят, употребен и за спомените на персонажите, в който е кодирана и асоциация в художествена рамка. В подкрепа на основния проблем в пиесата е използвана картината „Портрет на семейство Арнолфини“[2], върху която Изабел работи. Тя изследва онзи запечатан от художника момент, в който двамата нарисувани са имали възможността да изпитат щастието, което Изабел и Уилям добре познават. Освен голямото пано в дъното, в пространството се виждат по-малки платна, части от цялото, които създават акценти в работата на Изабел. Така изведено сценографското решение поражда усещането, че дълго преди срещата си с Уилям Изабел е подготвяла този специален за нея момент.
„Деветдесет“ на Ивайло Христов съчетава лекотата на ситуация, в която са попаднали персонажите, сложността на споделеното им минало и категоричността на характерите им. Извежда проблема между двете личности и го представя в неговата естественост, превръщайки го от индивидуален, в глобален и общочовешки. Интригуващ прочит на съвременна австралийска драматургия.
МИХАИЛ ТАЗЕВ
„Деветдесет“
от Джоана Мъри-Смит
Превод: Златна Костова; режисьор Ивайло Христов; сценография и костюми Мария Янева; композитор Антони Дончев.
Участват: Владимир Карамазов и Кристина Янева.
Премиера 6 и 7 ноември 2025 г., Младежки театър „Николай Бинев“.
[1] „Генезис“, филм на Кристофър Нолан, 2010 г.
[2] „Портрет на семейство Арнолфини“ е картина на фламандския художник Ян ван Ейк, която изобразява италиански търговец и съпругата му и символизира брак, богатство и дълбоки семейни връзки.
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„