Започна Международният театрален фестивал „Дивадло“ 2024 в Пилзен
От 12 до 20 септември тази година за 32-ви път в чешкия град Пилзен се провежда Международният театрален фестивал „Дивадло“. Започнал като инициатива на списание „Svět a divadlo“ („Свят и театър“), чиито главен редактор Карел Крал е и първият му художествен директор, фестивалът вече се е утвърдил като форум, който представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия на международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, танц и мюзикъл.
И тази година богатата програма на фестивала не прави изключение в стремежа си да бъде средище за обмен на идеи между местни и чуждестранни творци. Правят впечатление две нашумели заглавия, познати и у нас. „Prima Facie“ от австралийката Сузи Милър, монодрамата за адвокатка, защитаваща мъже, обвинени в сексуални престъпления, която сама става жертва на такова, ще бъде представена в превод на Зузана Йоскова и режисура на Луси Ференцова, в продукция на пражкия театър „Шванда“. Това е поредната от многото постановки на пиесата отвъд англоезичния свят; в началото на 2024 г. тя бе поставена и в София на сцената на РЦСИ „Топлоцентрала“ от актрисата Елена Телбис. Друга драма с фокус върху измеренията на женската болка е „Частици жена“ от унгарския драматург и сценарист Ката Вебер. Камерната семейна драма за двойка, която трябва да преживее смъртта на новороденото си дете е и своеобразна лична изповед на авторката. Премиерата на пиесата е във Варшава през 2018 г., а две години по-късно излиза и едноименният филм, продуциран от Мартин Скорсезе. От 2022 г. „Частици жена“ се играе и на сцената на Народния театър (с участието на Радина Кърджилова и Мария Каварджикова, режисьор Крис Шарков), а на фестивала „Дивадло“ може да се види в продукция на театър „Петър Безруч“ в Острава, режисирана от Ян Холец.
„Изчезване“ е спектакъл по текстове на Томас Бернхард, Хуго фон Хофманстал и Артур Шницлер, адаптирани за сцена от режисьора Жулиен Гослен. Той ни пренася в артистичните среди на Виена в началото на миналия век – разгара на Бел епок, в навечерието на Първата световна война. Заглавието е заемка от едноименния роман на Бернхард. Епичният по мащаб проект, в който театър се смесва с танц и кино, а сюжетът разтърсва с контраста между красивия живот на виенските елити и техния идеализъм и насилието и смъртта, е майсторски изграден от ансамбъл френски и немски актьори. Премиерата се състои в Монпелие през 2023 г. и оттогава спектакълът е включен в програмите на много фестивали. Възпитаник на Espad (École supérieure d’art dramatique) в Лил, Гослен основава своя трупа през 2009 г. и се утвърждава с адаптации по литературни произведения на автори като Роберто Боланьо, Дон ДеЛило и др. През 2022 г. той поставя „Буря и натиск – история на немската литература I”, в театър „Фолксбюне“ в Берлин.
Постановката „Чаславска – Токио 1964“ е съвместна чешко-японска продукция на театър „Алфа“ и „Puk Theatre“ (Токио) с режисьор Якуб Вашичек. В спектакъла, смесващ куклен театър, театър на сенките и прожекции, се отдава почит на Вера Чаславска, чехословашката златна медалистка по спортна гимнастика от олимпийските игри в Токио през 1964 г. Драматурзите Томас Ярковски, Йоко Ямагучи и Петра Косова не се опитват да правят преразказ на действителни събития, а по-скоро предлагат художествен, дори приказен поглед към „любовта на Токио“, както е наричана гимнастичката. Конструирана чрез погледа на двама спортни коментатори – японец и чех – постановката рефлектира върху различията във възприятията на събитието, но и върху различните националности на творческия екип. Премиерата се състоя през август тази година в Токио, а след фестивала спектакълът ще гостува и у нас – на 19 септември в Столичния куклен театър.
Макар и заглавието да ни препраща към едноименната Аристофанова комедия, „Жаби“ всъщност е много по-различно преживяване. Петър Зеленка е автор и режисьор на комичния моноспектакъл в изпълнение на звездата на чешката сцена Иван Троян. Персонажът на Троян е известен специалист по филмов реквизит, който харесва предметите повече от хората, докато, разбира се, в един момент не се появява тя, жената, която го поразява с недостъпността си. Премиерата е през април тази година, а текстът на Зеленка е създаден по повод на рождения ден на Троян, в съавторство с актьора, който отдавна е замислял моноспектакъл, но плановете му са оставали неосъществени. Троян е известен с превъплъщенията си в класически и съвременни персонажи, а през 2005 г. си сътрудничи със Зеленка за постановката „Теремин“, в която актьорът изиграва ролята на Лев Теремин, изобретателя на уникалния инструмент. „Теремин“ бе поставен и в Народния театър през 2019 г. от Валентин Ганев, с режисьор Николай Гундеров.
Защо имаме нужда от театъра, какво е отношението му към реалността и защо сме зависими от историите, които той ни разказва? „Декларация на зависимостите“ е театрален проект-изследване на три дами – режисьорките Анна Климешова, Катерина Сучкова и Тереза Маречкова, които участват в постановката, под формата на сценично четене, заедно със сценограф, музикант и актьор. Материалът, с който те работят са мненията на анонимни зрители за това как те осъществяват връзка с дадено театрално представление, какво търсят и припознават у него. Спектакълът, чиято премиера бе миналата година, ще бъде представен в културния център „Moving Station“.
Настоящата селекция от заглавия завършва с две класически произведения от Хенрик Ибсен в неконвенционални интерпретации. „Пер Гюнт“ на режисьора Михал Хаба и драматурга Тереза Маречкова („Драма студио“ в Усти над Лабе) е поставен на проста на вид дъсчена конструкция с под и две стени. Спектакълът обаче е наситен с ефекти и музика на живо; гръмко, но с подчертана иронична предизвикателност той представя историята на авантюриста и „любимия анти-герой“ като „духовно Пер-порно“. „Майстор Солнес“ е продукция на режисьорката Илдико Гаспар за театър „Йоркени“ в Будапеща. Съвременната трактовка смесва както медиите (театър и видеопрожекция), така и терзанията на архитекта Солнес с автобиографични преживявания на актьора Пал Максай, който е и директор на „Йоркени“.
„Дивадло“ се провежда на цели шест арт пространства; сред тях са Новият театър, оборудван с най-съвременните технологии за да може да представи най-различни по мащаб и изисквания спектакли; Moving Station, културен център, създаден през 2000 г., бивша жп гара в града, превърната в алтернативна сцена за театър и интердисциплинарни творчески експерименти, изложби и други; театър „Алфа“ пряк наследник на Детския театър от 60-те години на миналия век, с пъстър репертоар от куклени спектакли с разнообразни техники и сюжети, основно насочени към младата публика и, разбира се, в Пилзенския градски театър.
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’23