Поглед към Международния Шекспиров фестивал в Йорк 2024

Освен с известния Йоркски средновековен цикъл мистерии (които впрочем могат да се гледат и в наши дни), красивият исторически град в северна Англия е и домакин на един вълнуващ нов форум. Тазгодишното издание на международния Шекспиров фестивал в Йорк се проведе от 18 до 28 април и за шести път обедини местни театрални формации и институции, и национални и международни проекти.
Инициативата стартира през 2015 г. като съвместен проект на Йоркския университет, театър „Парабола“ и Кралския театър на Йорк, но през годините дейността се разширява и включва още партньори, сред които Националния център за  старинна музика, театралната трупа „Райдинг Лайтс“ и други. В началото фестивалът се провежда на всеки две години, но от 2023 г. насам, благодарение на новоустановеното сътрудничество с университета „Сейнт Джон“, вече е ежегоден.
Мисията на инициативата е да представя нови гледни точки към познатите на британската публика творби на Шекспир и неговите съвременници. Тази година обаче се набляга и на политически аспект – в официалния сайт на форума организаторите акцентират върху факта, че след Брекзит и рестрикциите, наложени от Ковид пандемията, Великобритания е отслабила връзките с европейските си съседи и други страни по света. Така целта на фестивала е Шекспир за пореден път да бъде утвърден като културен мост за обмен на идеи и творчески виждания.

Прави впечатление, че фокусът е до известна степен „пара-Шекспиров“ – в програмата са включени текстове, които използват познатите наративи като своеобразен артистичен трамплин за изграждане на нови, алтернативни образи. Към тази категория би могло да се причисли и българското участие на фестивала – познатата на родната публика творба „Завръщане във Витенберг“. Премиерата на пиесата на Георги Тенев и Иван Добчев е през 2011 г. в Театрална работилница „Сфумато“ и спектакълът е носител на множество отличия, сред които награда „Аскеер“ за съвременна българска драматургия. В пространството на творческия център в университета „Сейнт Джон“ постапокалиптичната визия за пост-Хамлетовия свят получи своето първо сценично четене на английски език, под режисурата на Джейкъб Уорд – актьор и режисьор от Йорк.

Може би най-известната Шекспирова драма е и в основата на англо-италианската постановка „Хамлет: двойна програма“, продукция на театър „Ла рибалта“ и английската театрална компания от Пиза. Две едноактни пиеси с участието на трима актьори показват две различни гледни точки към Шекспировия текст – тези на гробарите и актьорите – които имат съдбовно значение за случващото се в Елсинор. В първата, гробарите се срещат с всички загинали персонажи в края на „Хамлет“, а във втората – трупата, изиграла „Мишеловката“, вече представя своя нов спектакъл – трагедията на датския принц.

В някои случаи „пара-Шекспировите“ проекти са под формата на емоционално-автобиографични разкази. Такъв е „Да се превърнеш в Отело: пътуването на едно чернокожо момиче“, от Дебра-Ан Бърд, режисьор Тина Пакър. Бърд представя едно наситено с емоции пътуване от историята на нейните предци до метафоричен житейски кръстопът. Вплитащ текст от Шекспировата драма с авторски песни и монолози, Бърд разкрива душата си в тази дълбоко лична история за упоритост и безусловна любов. Любопитно е, че Дебра Ан Бърд е основател и художествен директор на Шекспировия фестивал в Харлем, Ню Йорк.

Във фестивалната програма бяха включени два проекта по „Макбет“. Петдесетминутният моноспектакъл „Макбет (Соло)“ бе представен от художествения директор на театралната трупа „The Shakespeare Edit“ Пол Гудуин. Музиката към спектакъла е на украинския композитор Дмитри Саратски. Базираният в Лондон колектив си е поставил задачата да „дестилира“ Шекспировите текстове в по-кратки и кондензирани версии, без да се компрометира комплексността и въздействието на сюжетите и персонажите. Доказателство за постигната цел е големият успех на „Макбет (Соло)“ в Италия, Латвия, на лондонска сцена и не на последно място, на фестивала „United solo“ в Ню Йорк, където печели награда за чуждестранно представление.

Второто събитие, посветено на Шотландската пиеса бе сценичното четене на „Един турски Макбет“ от Юмит Къванч. Писател, журналист и документалист, Къванч се интересува от културните, политически и социални проблеми на страната си и затова неслучайно текстът му, създаден още през 1991 г., носи подзаглавието „Опит за адаптация [на „Макбет“] за нашия политически пейзаж“. Творбата, която до този момент все още не е поставяна на сцена, е радикално осъвременена преработка на Шекспировия оригинал, в която с чувство за хумор авторът представя ролята на медиите, политическия елит и армията за нелекия живот в Турция през 80-те години на XX век. В четенето участваха актьори от Йорк, режисирани от Филиз Озджан.

Любопитна бе и „двойката“ спектакли „Укротяване на опърничавата“ и далеч по-непознатото ѝ продължение от съвременника на Шекспир Джон Флетчър „Укротителят – укротен“, постановки на „Йоркския Шекспиров проект“. Популярният Шекспиров текст е поставен в модерен контекст – действието се развива през 1970 г. и Кейт е истинско „дете на цветята“ – дива и щастлива. Дали обаче нейното свободолюбие ще надделее над стария патриархален ред е въпрос, който режисьорката Маги Смейлс задава в тази все по-проблемна пиеса за борбата между половете и сексизма.

„Укротителят – укротен“ бе представена под формата на сценично четене, под режисурата на Клеър Морли. В текста на Флетчър, след смъртта на Кейт, Петручио се жени за Мария, която се опитва да „опитоми“ по същия начин както прави това с Кейт. За разлика от нея, обаче, новата му съпруга не само че не се поддава, но и успява да подчини Петручио, като прилага похвати, познати от Аристофановата „Лизистрата“, а именно отказа да консумира брака си.

Премиерната постановка на „Дванайсета нощ“ на театър „Футсбарн“, режисирана от Сейди Джемет поставя фокуса върху темите за половата идентичност, към които младите поколения са особено чувствителни. Именно тези аспекти на обичаната комедия привличат нова вълна на интерпретации, които водят до осъвременено усещане за Шекспировите герои. „Футсбарн“ е британска пътуваща трупа, основана през 1971 г. в Корнуол, но базирана през последните 25 години във Франция. Спектакълът ще бъде представен в рамките на още два Шекспирови фестивала тази година – на  24 май в Крайова, Румъния, и на 27 август във Верона, Италия.

Освен спектакли и четения, проведени на различни локации из града, Шекспировият фестивал в Йорк предложи и други разнообразни събития. Сред тях бяха изложби, посветени на илюстрации към издания на „Отело“ и на Шекспир и манга комиксите. А в специалните Шекспир-караоке вечери всеки желаещ имаше възможност да се превъплъти в любимия си персонаж.

МИРЯНА ДИМИТРОВА