Писма без адресат

МИХАИЛ ТАЗЕВ

В края на 2023 г. Театър 199 „Валентин Стойчев“ показа своята последна премиера за календарната година – „Оскар и розовата дама“. Добре познатото заглавие от френския драматург и философ Ерик-Емануел Шмит този път е под режисурата на Стефан Спасов. Новелата разказва за последните дванадесет дни на десетгодишния Оскар в болницата, които се превръщат в неговия кратък, но емоционално наситен живот. С помощта и добрата компания на розовата дама Оскар сякаш мигновено изживява оставащите му дни като редица от спадове и покорени върхове, любов и омраза, нелепи моменти и отчаяния, на моменти дори забравяйки за диагнозата си. Публикуваната през 2002 г. новелата продължава да разтърсва читателите си с антично вечния сюжет и проблем, представени от автора.

В сценичната интерпретация на режисьора Стефан Спасов в ролята на Оскар е актрисата Радина Боршош, а Розовата дама е в изпълнение на актрисата Мария Стефанова. Сценографията, дело на Нина Пашова, поставя действието между четирите стени на болничната стая. Бледозелената, стерилна атмосфера навява студ, обливащ болничното легло и креслото до него. Представлението започва с онази първа нелепа стъпка на малкото момче, в която то се опитва да провокира себе си, да се излъже и да напише първото си писмо до Господ. Подобно на писмата до Дядо Коледа и в писането на това писмо Оскар се чувства неуверен, несигурен, леко раздразнен, че за написаното въобще може да липсва съществуващ получател. Бързо съмнението е преодоляно и писмата се превръщат постепенно в ежедневие благодарение на розовата дама. Като доброволец в клиниката тя открива приятел в Оскар, както и той в нея. Близостта им позволява да изградят нещо повече от приятелска любов. Възрастната дама показва на неопитния хлапак сладостта от това да имаш кауза, желание и страст в нещата, които правиш, показва му какво е да живееш истински през една абсолютно сюрреалистична комуникация с Бога. Учи го на уроци, за който обикновено не се говори, провокира го да мисли, да търси и открива, да се проваля, да рискува, да обича и споделя. Всеки следващ ден детето с нетърпение започва да следи календара и да тръпне в очакване какво му е подготвил животът в следващата възрастова категория. Днес е момче, утре тийнейджър, в другиден млад мъж, докато не догонва бързо стоте и тялото му бавно започва да се уморява и отказва. Болките стават все по-силни, а движенията все по-ограничени. Шмит по уникален начин говори за смъртта в абсолютния вихър и присъствие на живота. Текстът му като море непредвидливо сменя настроенията си между страшното трагично и гъделичкащото удоволствие – двете крайности на живота.

Представлението се отличава с непоклатимото партньорство между двете актриси. И Мария Стефанова, и Радина Боршош самостоятелно изграждат великолепни образи, но определено партньорството помежду им е сърцевината на представлението. В началото образът на Боршош е едно малко хлапе, което е объркано от това дали да изпитва страх от неизвестното или да се ядосва и да мрази света заради ситуацията, в която се намира. Появата на розовата дама, което Мария Стефанова прави с размах, превръща момчето в метафора на копнеж за преживявания. Тя успява да привлече вниманието му и да го накара да се усмихне чрез множество измислени истории, различни случки и небивалици. Мария Стефанова рисува светове с ръцете си, поднася разказа не просто като разказвач, а така, че да те провокира да го преживееш, да повярваш, че там някъде има получател на всичките ти писма за надежда. А тънкото чувство за хумор, с което авторът е заразил текста тя употребява като категорично свое лично изразно средство. Всеки един остър въпрос е приет с усмивка, пълни очи и готовност за създаване на нов свят. Актрисата не просто пресъздава ролята – тя гори в нея.

Сценичната ѝ партньорка Радина Боршош успява да изгради образа си също толкова професионално. Тя е изправена пред нелесната задача да изиграе малко момче в цялата му обърканост и несигурност, момче, изправено пред въпрос, на който възрастта не му позволява да си отговори. Ролята ѝ е разделена на етапи, с всеки, от които тя се справя убедително. Преминава през несигурността в собствените си чувства, пораства, примирява се със съдбата си и достига до края без притеснение и съпротива. Двете актриси създават цветен необятен свят. Докато Оскар пътува през своите дванадесет дни детето се влюбва за първи път, разбира какво е да обичаш истински. Това е и моментът, в който той започва да пише писмата желания до Господ не само за сами себе си, а и за своята първа детска любов Пеги Блу. Той преодолява страховете си и неувереното първо излизане от стаята се заменя с все по-рядкото му застояване в нея. Този сюрреалистичен разказ е интерпретиран без никакво колебание най-вече в пламенния диалог на живот и смърт между тези двама приятели.

Малкото моменти, в които се употребява мултимедия е с цел да се допринесе за целостта на представлението без това по никакъв начин да създава усещане за излишност. Режисьорското решение на Стефан Спасов чрез осветлението да се акцентира на обръщенията към Господ създава моменти на уединение. В един от тях не много преди смъртта на Оскар се долавя тъгата на розовата дама. Историите ѝ започват да се изпълняват все по-експресивно от Мария Стефанова. От самото начало дамата е наясно, че светът, който създава ще увехне с неговия единствен обитател и наближаването на този момент е предвидим за нея. Връзката на розовата дама с Оскар в този последен миг Мария Стефанова изиграва като борба. Очите на актрисата светят безпомощно и вече познатите смешни истории не разсмиват никого. По невероятно елегантен и нежен начин авторът разказва тази жестока история, а екипът на представлението я пресъздава безкомпромисно.

„Оскар и розовата дама“ е представление, което вълнува с изключително дълбоката си чувствителност и с нивото на актьорските взаимоотношения на сцената. Театър 199 отново проявиха висок вкус и елегантност.

„Оскар и розовата дама“
от Ерик-Емануел Шмит
Режисьор Стефан Спасов, превод Снежина Русинова-Здравкова, сценография Нина Пашова, музика Милен Кукошаров, мултимедия Момчил Алексиев, фотограф Борис Урумов.
Участват: Мария Стефанова и Радина Боршош