През есента на 2023 г. Венета Дойчева в продължение на няколко месеца проследява театралния живот в Париж. Предлагаме ви нейните „парижки театрални впечатления“ в две части, първата от които публикуваме днес, на 29 септември, а втората ще можете да прочетете на 3 октомври. Предложенията на театралния афиш във френската столица в края на 2023 г. са много, те са изкушаващи и разнообразни. Изобилието от заглавията е стряскащо, местата са десетки, географията на театрите се разпростира из целия град и предградията в познати и нови точки и пространства, сред театралните компании и трупи се редуват както световно реномирани имена, така и напълно неизвестни творци и нови колективи. Текстът предлага изключителния шанс да се срещнете с някои от най-интересните сред тях.

Известният френски театрален критик Жан-Пиер Тибода след гостуването на спектакъла „Хага“ от Саша Денисова на режисьора Галин Стоев и Народния театър „Иван Вазов“ в Театър де ла Сите в Тулуза в началото на тази година публикува статията си „Poutine et sa bande devant le tribunal de la Haye“ в своята онлайн платформа „Le Club de Mediapart“. С неговото любезно съгласие ви предлагаме превод на отзива му за представлението.

През септември започва новият театрален сезон 2024/2025. Очакват ни многобройни интересни премиери и запомнящи се театрални вечери. Представяме ви някои от новите заглавия, включени в афиша на театрите и трупите в цялата страна.

От 12 до 20 септември тази година за 32-ви път в чешкия град Пилзен се провежда Международният театрален фестивал „Дивадло“. Започнал като инициатива на списание „Svět a divadlo“ („Свят и театър“), чиито главен редактор Карел Крал е и първият му художествен директор, фестивалът вече се е утвърдил като форум, който представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия на международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, танц и мюзикъл.

„Малък сезон“ на Театрална работилница „Сфумато“ е единственият фестивал на младите в областта на театъра, съвременния танц, пърформанса и музиката. За повече от 25 години съществуване той утвърди свое лице, привлече участници от страната и чужбина, както и най-разнообразна публика с интерес към изкуството на младите артисти. Тази година за 10-те дни от 28 юни до 7 юли, в които се проведе фистивалът, се състояха повече от 40 събития с повече от 350 участника. Сцените на театъра, пространството вътре и наоколо кипяха от творческата енергия на репетиции, спектакли, ателиета, дискусии и още толкова неформални срещи и разговори.

За всички привлечени от театралното изкуство, посещение на Лондон през летния сезон включва и посещение на легендарната реконструкция на още по-легендарния театър „Глобус“, основан от Уилям Шекспир и неговата трупа през 1599 г. на южния бряг на река Темза. Усилията на американския актьор Сам Уонамейкър да създаде наново театъра, преминал през десетилетия на слава, преди да бъде окончателно разрушен през 1644 г., започват през 1970 г. и се увенчават с успех през 1997 г., когато е и официалното му откриване. „Глобус“ е постоянно развиваща се културна институция, ангажирана да изпълнява първоначалния замисъл да експериментира творчески с взаимодействието между традиционния подход в рецепцията на Шекспировия текст и новаторски подходи към сценичната реализация, без обаче тя да нарушава облика на театралното пространство. По традиция всеки сезон на театъра носи тематично заглавие. Тази година, от април до октомври, постановките са обединени от мотото „Почувствай се жив“. Представяме ви спектаклите, които могат да се видят в Шекспировия театър това лято.

На 2 юни 2024 г. в Голямото фоайе на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ във Варна се проведе дискусията „ЗА ТЕАТЪРА НА ИВАН СТАНЕВ“, организирана от Сдружение АНТРАКТ и осъществена в партньорство с Международния театрален фестивал „Варненско лято“ в рамките на неговото 32-ро издание..
Иван Станев (29.06.1959–01.12.2023) е един от големите реформатори на българския театър от втората половина на 80-те години на ХХ век. През 1988 г. след покана от Хайнер Мюлер да покаже спектакъла си „Раната „Войцек“ в Западен Берлин, той остава да живее и работи в Германия, където продължава да създава оригинални спектакли и визуални проекти.

На 3 юни отбелязахме сто години от смъртта на Франц Кафка (3.07.1883-3.06.1924), забележителен писател, който си отива едва на 40 години, но оставя след себе си богато литературно наследство. Роден в Прага, от еврейски произход, той пише на родния си немски език, а животът му е изпълнен с душевни терзания относно стойността на творбите му, много от които той собственоръчно изгаря. Произведенията, дори и малкото публикувани приживе, добиват популярност едва след смъртта му и след Втората световна война, когато стилът и темите, засягани в тях резонират с естетиката на модернизма, повлияна от трагедиите на двете войни и неизбежното търсене на смисъл в човешкото битие и страдание. През годините своеобразният му стил оказва определящо влияние върху много автори.

Ежегодно на територията на столицата се провежда театралният фестивал „Световен театър в София“, който отново в рамките на един месец представи на жителите и гостите на града най-доброто от европейската и световната сцена. Тазгодишната селекция е добре уравновесена с критично подбрани заглавия по класическа и модерна драматургия. В нея присъстват както трудно достъпни и малко популярни представления на частни компании, така и известни продукции, превърнали се в шедьоври след премиерното им изиграване. Един от тези шедьоври е интерпретацията на режисьора Сам Йейтс по пиесата на Атон Чехов „Вуйчо Ваньо“ с Андрю Скот във всички роли.