На 21 ноември 2024 г., от 10.00 ч., в зала 2 на Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките се проведе дискусията „РЕЖИСЬОРЪТ И СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА И ЕВРОПЕЙСКА ДРАМА“.
ДЕБАТИ

МЕДЕЯ ВЪВ ВРЕМЕТО НА ДИГИТАЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
На 23 октомври 2024 г. в зала 401 на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ се проведе театралният дебат „МЕДЕЯ ВЪВ ВРЕМЕТО НА ДИГИТАЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ“ за спектакъла на Народния театър „Медея“ от Еврипид.

Разговор за театъра на Иван Станев
На 2 юни 2024 г. в Голямото фоайе на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ във Варна се проведе дискусията „ЗА ТЕАТЪРА НА ИВАН СТАНЕВ“, организирана от Сдружение АНТРАКТ и осъществена в партньорство с Международния театрален фестивал „Варненско лято“ в рамките на неговото 32-ро издание..
Иван Станев (29.06.1959–01.12.2023) е един от големите реформатори на българския театър от втората половина на 80-те години на ХХ век. През 1988 г. след покана от Хайнер Мюлер да покаже спектакъла си „Раната „Войцек“ в Западен Берлин, той остава да живее и работи в Германия, където продължава да създава оригинални спектакли и визуални проекти.

САМЮЪЛ БЕКЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ ТЕАТЪР ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВА СЕЗОНА
На 15 май 2024 г. от 16.00 до 18.30 ч. в Зала А 405 на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов се проведе дискусията „САМЮЪЛ БЕКЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ ТЕАТЪР ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВА СЕЗОНА“ с режисьорите Маргарита Младенова и Иван Добчев, посветена на техните спектакли „О, щастливи дни“ и „Последната лента. Не аз“ от програмата „Бекет“ на ТР Сфумато.

Геокултурни идентификации на българския театър през Възраждането
Драмата и сцената се откриват като феномени за българското общество едва през ХIХ век в периода на Танзимата в Османската империя, т.е. времето на предприети реформи от султанската власт за нейното европеизиране, или по-точно озападняване. Годините между обявяването на Гюлханския хатишериф през ноември 1839 г., до оповестяването на първата османска конституция през декември 1876 г., съвпадат с процесите и произведенията, които обобщаваме под етикета „български възрожденски театър“ – отначало като преводни пиеси за четене и училищни диалози, по-късно и като новосъздадени драматургични текстове и представления пред публика. Всъщност точно новият дух на озападняване на империята довежда и европейския тип театър в нея.

ДРАМА И ДРАМАТУРГИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКОТО: 3-то издание на New Stages Southeast на Гьоте-институт България
Гьоте-институт България е инициатор и организатор на един от най-интересните международни форуми в София напоследък – Фестивала за нова драматургия, който се провежда в рамките на регионалния проект на института за страните от Югоизточна Европа New Stages Southeast. През 2023 г. фестивалът се състоя за трети пореден път между 12-ти и 18-ти юни и беше под название „Драма и политика“.
Двата основни акцента на фестивалната програма тази година бяха Дискусионният модул, който включваше четири тематични дискусии – „Драматургия на протеста“, „Репертоарът – отражение на политическите драми“, „Драматургия на политическото“ и „Хоризонти на българската драматургия“, и срещата с Иван Вирипаев.

ПАМЕТ, ФИКЦИЯ, РЕАЛНОСТ
Театрален дебат за спектакъла „Да яздиш облак“
Една от основните цели на СЦЕНАрт е да бъде пространство за дебат по съществени теми и въпроси на театъра и обществото и, специално, на начина, по който театърът рефлектира на ключовите проблеми на обществото и света днес. Дебатът „Памет, фикция, реалност“ беше провокиран от спектакъла „Да яздиш облак“ на известния режисьор на документални спектакли и визуален артист Раби Мруе (Ливан/ Германия), който беше показан на 4 юни в програмата на Световен театър в София 2023 и на 7 юни на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Модератор на дебата е театроведът Деница Езекиева

Българо-норвежки семинар за Ибсен и пиесата му „Пер Гюнт“
На 13 януари в Аулата на НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” се проведе българо-норвежки семинар за драматургията на Ибсен и специално за пиесата му “Пер Гюнт” (1867), рецепцията й в световен мащаб и българската й постановка в Театър „София“. Семинарът беше част от съвместен проект на Театър “София” и Центъра за изследване на творчеството на Ибсен към Университета в Осло, в сътрудничество с Факултета „Сценични изкуства“ на НАТФИЗ