Търси се общественият враг – интерпретацията на Крис Шарков по Хенрик Ибсен
„Народен враг“ от Хенрик Ибсен
В началото на театралния сезон Малък градски театър „Зад канала“ изненада зрителите си с премиерата на „Обществен враг“, спектакъл по пиесата „Народен враг“ на Хенрик Ибсен. Режисьор е Крис Шарков, който нееднократно е доказал интереса си към скандинавските модернисти със съвременните си сценични интерпретации на текстовете им. Въпреки, че пиесата е написана през 1882 г. тя продължава да бъде повече от актуална и днес. Определяна е като идеологически трактат за условията за индивидуална свобода в една модерна демокрация. Самият Ибсен се колебае жанрово как точно да определи текста. Сюжетът поляризира сложността на проблема като, от една страна, политическото отношение към обществения проблем е наивно, което буди снизходителен присмех, но от друга – влиянието му върху личния живот на обществениците, които се занимават с проблема е повод за катастрофални последици в личен човешки план.
Мак Маринов, Леонид Йовчев и Мартина Тодорова в „Обществен враг“ по Хенрик Ибсен, режисьор Крис Шарков, сценография и костюми Никола Тороманов, Малък градски театър „Зад канала“, 2024
Пиесата представя добронамерения опит за спасяването на десетки човешки животи от последствията на една екологична катастрофа. Основният двигател на това спасение е главният лекар на градска балнеолечебница в южна Норвегия д-р Томас Стокман. Проблемът започва да изглежда маловажен пред това, което Ибсен мащабно увеличава и заплита като интрига. Отровената вода в лечебницата се превръща в неудобна истина за управниците, лицето на които е братът на Томас – градоначалникът Петер Стокман. Битката прераства в зловеща вражда между двамата братя. По изключително коварен начин Ибсен демонстрира колко лесно масата може да бъде манипулирана и колко е важна позицията на четвъртата власт в едно общество. Социалният проблем се превръща в личен, което е основен мотив в творчеството на драматурга. Д-р Стокман е олицетворението на личността, бореща се за освобождаването на индивида от атаките на обществото. Но отношенията в пиесата не са игра на шах, не зависят само от две противоположни страни, напротив. Персонажът на Ибсен е отговорен както за личния си план и развитие, така и за общественото си влияние, политическите си възгледи и най-вече за взетите решения. Така потенциалният спасител се превръща във враг на народа.
Сценичната интерпретация на режисьора Крис Шарков успява да улови двойствеността на проблема в пиесата и в дълбочина да го представи на сцена, без той да изглежда самоцелен. Както споменах, жанровата сложност на текста подвежда много лесно към неговото повърхностно интерпретиране. Не е достатъчно представянето на конфликта между личността и колектива, не е достатъчна просто темата от текста. Лесно може да се неглижират сложните отношения между персонажите. Особено днес, пиесата изисква сценичната ѝ интерпретация да създаде реален проблем по време на представлението, в който публиката да бъде като невидим наблюдател на тези човешки съдби. „Ибсен държи на пълния реализъм в постановката на „Народен враг“, както в декорите, така и в актьорската игра. Той цели „илюзията, че всичко е реално и че човек гледа нещо, което се случва в реалния живот.“ Зрителят трябва да почувства, че е невидим гост в стаите на д-р Стокман.“.[1] Екипът успява да реализира сложността на това изискване и успешно пресъздава ситуацията до толкова реална и актуална, че предизвиква припознаване в съвременната политическа и икономическа ситуация в страната.
„Обществен враг“ по Хенрик Ибсен, режисьор Крис Шарков, сценография и костюми Никола Тороманов, Малък градски театър „Зад канала“, 2024
Характерно за Крис Шарков, представлението е в съвременен контекст. Може би, в опит да се направи директен паралел с нелепите политически ситуации от действителността или с цел да се достигне до по-младите хора, противоположните позиции на двамата братя са представени посредством рап музика. Решение, което за мен по-скоро не намира приложение в общото. Посредством малки екрани, наредени като фотолента, наблюдаваме едновременно реклами на лечебния спа център, социалните профили на отделните личности, реакциите и коментарите на техните последователи. Така в публиката се създава усещането, че е част от това обществено настроение, което допринася за мащаб на конфликта между обществото и човека. Сценографията на Никола Тороманов разделя света на представлението на две условни части – от едната страна е животът на Д-р Стокамн, а от другата – всичко останало. Въпреки, че естетически решението е силно модернистично, изчистено и тотално лишено от Ибсеновия уют, то директно кореспондира с темата. В центъра на преградната стена е ситуиран огромен прозорец, по който тихо заромолява дъжд. Чистите капки вода се стичат бавно надолу като сълзи още преди новината за водопровода да се е разчула. От сцената в залата навлизат тръби, наподобяващи водопровод, което допълнително подсилва усещането за това, че публиката е част от случващото се.
В ролята на д-р Томас Стокман е актьорът Мак Маринов, чийто персонаж е натоварен с нелесната задача да генерира основния проблем в пиесата, след което да реагира на всяко ново проблемно огнище, което разпалва този проблем допълнително. Актьорът успешно пресъздава вътрешните конфликти на персонажа си, разкъсан между семейството си, честта си, обществото и себе си. Представлението завършва с безсилието на д-р Стокман, пред което той се предава. По отвесите на големия прозорец потича мръсната вода от водопровода – олицетворение на тоталния разпад на личността като част от колективна общност. Финал, за чието решение намирам повод в актуалността на съвременната ситуация, но по пиеса д-р Стокман и семейството му обръщат гръб на обществото. Ибсен засилва отминалия конфликт с решението на фамилията да се отдръпне като победител от обществения живот, който така или иначе ги изхвърля като врагове. „Най-силният човек на света е онзи, който е най-сам.“[2] – казва д-р Стокман в последната си реплика.
Интерпретацията на Крис Шарков по емблематичната пиеса на Ибсен е находчива с актуалното си и вълнуващо отношение към политическата криза в страната. Режисьорът успява да пресъздаде конфликта и да въвлече публиката в него, превръщайки я в активен наблюдател, в колективен антагонист. Всеки зрител нека сам прецени дали се припознава като „герой“ в тази история или като „враг“ на народа.
МИХАИЛ ТАЗЕВ
„Обществен враг“
по Хенрик Ибсен, превод от норвежки Мария Николова
Режисьор Крис Шарков, сценография и костюми Никола Тороманов, музика Асен Аврамов, мултимедия и плакат Ралица Георгиева, фотограф Алексанър Богдан Томпсън.
С участието на Мак Маринов, Леонид Йовчев, Малин Кръстев, Стоян Младенов, Мартина Тодорова, Богдан Бухалов, Александър Карасански.
Премиера 26 и 27 септември 2024 г. Малък градски театър „Зад канала“.
[1] Sprinchorn, E. Ibsen kingdom. The man and his works. Yale University Press, London, 2020, 331.
[2] Ибсен, Х. Избрани творби. София, Хемус груп, 2016, 646.
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’23