Разходка из европейските театрални музеи
Музеите на театралното изкуство в Европа обичайно са частни сбирки, разраснали се във времето до колекции с внушителни размери, включващи документи, свързани с историята на театралната дейност в дадената държава – програми, плакати, фотоматериали, реквизит, костюми, макети на сцени и т.н. През XX век тези колекции са вече институционализирани като архиви от национално значение. Всички имат различен облик и не винаги са автономни. Музеят във Виена официално принадлежи на националната библиотека; музейната сбирка в Амстердам затваря врати през 2009 г. и предава колекцията си на Амстердамския университет, а огромният архив на театралния музей в Лондон, който дълги години се помещава в емблематичния Ковънт Гардън, през 2007 г. се превръща в част от музея „Виктория и Албърт“. Много от сбирките са експонирани както по традиционен начин, така и вече чрез утвърждаващия се като стандарт за музейното дело мултимедиен и интерактивен модел, който, разбира се, е още по-удачен когато става дума за артефакти, свързани с изпълнителските изкуства.
Ето някои от по-значимите изложби и събития в театралните музеи на Стария континент напоследък.
Театър-реплика „Аркадия“, Театрален музей, Хелзинки, фотограф Ilona Kemppainen
Театралният музей в Хелзинки е основан през 1962 г. и се помещава в известната във финландската столица стара фабрика за кабели, превърната в културно пространство, в което на площ 57 000 кв.м си съжителстват изложбени зали, ателиета, радиостанции, училища по изкуствата и цели три музея (театралният, финландският музей на фотографията и музеят на хотелиерството и ресторантьорството). Постоянната експозиция предлага на посетителите да преживеят процеса на създаване на една постановка, акцентирайки върху взаимодействието на различните перформативни форми и влиянието на художествените стилове от миналото върху съвременността. А в театъра-реплика „Аркадия“ (първата финоезична трупа през XIX век изнася представления в театър със същото име) всеки може да се „изяви“ като актьор, осветител или дори режисьор. Актуалната временна изложба „Осъзнати сънища“ е ретроспектива на фотографии на дизайнера на сценично осветление и визуален артист Микки Кунту и може да се види до началото на юни тази година.
Португалският национален музей на театъра и танца в Лисабон, фотограф João_Carvalho
Португалският национален музей на театъра и танца се помещава в Лисабон, в двореца Монтейро-Мор, сграда от XVIII в., реставрирана специално за да се превърне в дом на колекцията, чиито основи са положени през 1979 г. и вече наброява почти 300 000 единици, включително аудиозаписи и специализирана библиотека. Няколко онлайн изложби привличат вниманието през последните месеци. Сред тях са „Зад завесата: преоткриване на сценографията в протугалския театър“, която предлага исторически преглед на визуалните и идейни проявления на натурализма и модернизма през погледа на изтъкнати творци. Епохата на модернизма е на фокус и във виртуалната експозиция, посветена на сценографа Антонио Соарес (1894-1978), както и на изложбата, представяща портретни фотографии на известни португалски актьори от 20-те и 30-те години на миналия век, дело на Силва Ногейра.
Музеят на театъра във Виена съхранява богата колекция на повече от три века, състояща се от костюми, макети, хиляди скици, рисунки и фотографии, включително над 100 000 библиотечни заглавия (които официално са част от Австрийската национална библиотека). Основан през 1975 г., от 1991 г. музеят също се помещава в реновиран дворец – Лобковиц – в който се намира и известната концертна зала „Ероика“, наречена така, защото там се състои премиерата на трета симфония на Бетовен. Постоянна експозиция в музея е посветена на Рихард Тешнер (1879-1948) – художник и майстор на кукления театър, развил свои авторски вариации на марионетките от остров Ява и създател на „магическо огледало“ (вдлъбнато огледало със светлинни ефекти). Две нови изложби привлякоха вниманието през миналата година. „Пътят на славата: успех и преследване“ се фокусира върху живота и кариерата на слабо познати и забравени личности от виенската сцена в периода 1900-1938 – четиринайсет мъже и жени от еврейски произход, сред които драматурзи, актьори, критици и журналисти. Изложбата, която беше достъпна и онлайн до 1 април 2024 г., показваше космополитния облик на австрийската столица в епохата на модернизма. „Виенски шоубизнес“ е експозиция, посветена на фамилията Маришка и нейния принос в областта на киното, театъра и оперетата. Най-изтъкнатите представители на фамилията са Ернст Маришка (1893-1963, сценарист и режисьор, известен с кино трилогията за императрица Сиси) и брат му Хуберт – актьор, певец и режисьор.
Полският музей на театъра във Варшава е основан през 1957 г., а през 1965 г. се премества на сегашното си място – в сградата на полската национална опера („Театър Виелки“), като минава под нейното управление. Съхранява богата колекция от документи, снимков материал, картини и много други експонати датиращи от XVIII век до наши дни. От март до юни миналата година тук можеше да се види изложба, посветена на Ото Аксер (1906-1983), изтъкнат полски сценограф, художник и илюстратор. Експозицията „Фредро в добро настроение“ пък отбеляза 230 години от рождението на Александър Фредро, комедиограф, поет, автор на мемоари и участник в Наполеоновите войни. Експонатите, от различни колекции и театри, са организирани с идеята за акцентиране върху личността му в контекста на съвременността, влизане в своеобразен диалог с миналото и оценяването на творчеството на Фредро като част от полското културно наследство.
Едно най-значимите събития във вече споменатият музей „Виктория и Албърт“ в Лондон през 2024 г. беше изложбата „Дива“ с десетки емблематични костюми, носени от световни звезди на киното, театралната и музикална сцена – от Аделина Прати и Вивиан Лий, до Жозефин Бекер и Уитни Хюстън. Важно е да се отбележи, че макар и вече не отделна институция, огромният театрален архив е почти изцяло дигитализиран и свободно достъпен онлайн, от сайта на музея (https://www.vam.ac.uk/collections/theatre-performance).
И накрая, поглед към нашите западни съседи. В Белград, от 1979 г. насам, в къщата на търговеца Милой Божич, построена през 1836 г., се помещава сръбският музей на театралното изкуство. Освен, разбира се, че съдържа документи, фотографии, аудио- и видеоматериали, там се провеждат концерти и други събития. През миналата година тук беше представена изложбата „Небойша Глоговац (1969-2018): От театралния албум“, разказваща за живота и многобройните изяви на обичания актьор.
Още богати колекции, съхраняващи паметта на европейския театър могат да се видят в Мюнхен, Хановер, Дюселдорф, Стокхолм… Театралните музеи сякаш рядко попадат в топ 10 на туристическите забележителности в европейските градове, но за професионалистите и любителите на театралното изкуство, те несъмнено са съкровищници, пълни с познание и красота.
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„