Премиерите през НОЕМВРИ
Ноември посрещна театралната публика с истински празник на сценичните изкуства. Още в първите дни на месеца Благоевград се превърна в център на регионалната театрална карта, като домакин на четвъртото издание на Балканския театрален фестивал – събитие с впечатляваща и разнообразна програма. Сред акцентите бяха „Евангелие по Ф. М. Достоевски“ на Йерней Лоренци, продукция на Сръбския народен театър, новият прочит на „Дракула“ по Брам Стокър на Стайко Мурджев, „Медея“ на Деклан Донелан от Народен театър „Иван Вазов“, „Кой уби баща ми?“ на Андрей Маджери от Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград, „Слепците“ на Кендрим Рияни от Театър „Метрополис“ – Букурещ, „Велика“ на Тони Макнамара – втората фестивална поява на Стайко Мурджев, както и „Жената на Хасан ага“, поставена от Андраш Урбан и представена от Театър Нови Сад.
В отделна статия в СЦЕНАрт съвсем скоро ще разкажем подробно за международната фестивална програма и впечатленията от всяко от заглавията.
А сега да обърнем поглед към няколко от театралните премиери през ноември:
„АЗ, КОЯТО ТЕ ОБИЧА“ от Яна Борисова, спектакъла са използвани текстове на Петър Павлов и Валерия Минева – „Théatro отсам канала“
Премиера: 4 ноември
В неназован европейски град, разкъсван от войната, една история започва като бягство и прераства в откровение. За да избегне мобилизацията, Александър се преоблича като жена и заживява като Бела – измислица, която постепенно придобива плът и собствен глас. Мъжът, който бяга от фронта, неусетно започва да живее живота на жена, чийто годеник воюва сред хаоса.
В самотата си Бела започва да пише писма до своя „годеник“ — първо от нужда, после от нежност. А когато започват да се връщат „отговори“, тя се влюбва в човека, когото сама е създала… или в непозната част от собствената си душа.
„Аз, която те обича“ е спектакъл за смелостта да обичаш, когато светът се разпада. Моноспектакълът на Дарин Ангелов, режисиран от Димитър Коцев – Шошо превръща историята в интимна изповед за правото на живот и за онази любов, която отказва да бъде просто илюзия. Със специалното участие на Цветана Манева, Явор Милушев, Юлиан Вергов, Ана Пападопулу и Даниел Кукушев.
„ЕДИН ЧОВЕК“ по книгата на Ясен Григоров „Телогинариум“ – Театрална работилница „СФУМАТО“
Премиера: 5 ноември
„Един Човек“ е спектакъл-изповед на Михаил Бонев – онзи тип искрено откровение, което неочаквано ни разклаща и ни кара да се огледаме в себе си. Историята проследява пътя на един човек през серия от вътрешни трансформации – комични, болезнени, абсурдни и дълбоко човешки. Те са отражение на онова, през което преминава всеки от нас в стремежа си да достигне до другия човек.
С минимални средства и без излишна театралност спектакълът се опира на чистото присъствие на Акта. Актьорът е просто човек, който усеща тялото си и го използва като език, за да напомни на зрителя за собственото му присъствие и уязвимост.
„Един Човек“ говори за честното споделяне – за болките, радостите, страха, тялото, смъртта. За това как чрез изповедта се доближаваме до другите и до света. И завършва с прост, но силен жест: „Един човек срещнал друг човек. Двамата се прегърнали.“ Прегръдка като отговор, към който всеки върви по своя труден, но необходим път. Режисьор на този вълнуващ моноспектакъл е Мариела Димитрова.
„ДЕВЕТДЕСЕТ“ от Джоана Мъри-Смит – Младежки театър „Николай Бинев“
Премиера: 6 ноември
Новият спектакъл с Владимир Карамазов и Кристина Янева на режисьорът и актьор Ивайло Христов задава въпроси като: Колко време е нужно, за да се сбогуваш с човека, когото си обичал – и изгубил? Деветдесет минути. Толкова си дава Изабел, за да срещне отново Уилям – бивш съпруг, любим, предател.
Деветдесет минути, в които миналото и настоящето се сблъскват, а между иронията и болката изникват въпросите: Може ли любовта да остарее? И има ли край, който не е начало на нещо друго?
Премиерата на спектакълът беше част от панорамата на авторката Джоана Мъри-Смит. По покана на Младежки театър, пристигна за първи път в София австралийската световноизвестна авторка. По време на своята визита, тя имаше възможността да види четири постановки по свои текстове: „Скрити лимонки“ в Театър „София“, „Швейцария“ и „Чест“ в Театър 199 „Валентин Стойчев“, както и премиерното заглавие „Деветдесет“. С подкрепата на Младежки театър „Николай Бинев“ беше издаден сборник с горепосочените текстове, както и още два все още непоставяни у нас.
Забележително е умението, с което австралийската писателка успява да превежда сложната човешка душевност в блестящ и проницателен диалог. Нейните пиеси са едновременно мъдри, остроумни и с подчертана психологическа дълбочина. Често изследват сложните взаимоотношения между хората, разглеждайки универсални теми като любовта и изневярата, бракът и идентичността, свободата и отговорността – истории, които в крайна сметка сриват бариерата между сцената и публиката.
Вдъхновени от истински събития или плод на въображението и таланта ѝ, нейните пиеси са мост между личното и колективното, между Мелбърн и света. Джоана Мъри-Смит е автор, чиито думи остават с вас дълго след падането на завесата. Краят на визитата на драматургът беше белязан с дискусия, която се проведе в Младежки театър. Повече за дискусията можете да прочетете тук.
„ТЕЛА НА ВЛАСТТА“ по идея на Ива Свещарова и Вили Прагер – РЦСИ „Топлоцентрала“
Премиера: 13 ноември
Ако свързвате властта преди всичко с парите, влиянието, корупцията, злоупотребите, незаконността, чуйте това: “Властта идва бавно. Първо влиза през порите, в стойката, в гръдния кош, в ъгъла на устата, докато не превземе цялото тяло.“
Думите са част от най-новото представление на Ива Свещарова и Вили Прагер, което ни повежда в мисъл за властта през тялото – тяло, в чиято памет тя пулсира, но не като идея, а като мускул, навик, дъх. От инструмент на насилието двамата хореографи превръщат тялото в територия на уязвимост, а властта трансформират в нови, привидно безобидни форми. Тя става театър – грандиозен, безмилостен, абсурден. В „Тела на властта“ телата са реквизит, хорът е народа, а сцената – живота.
Гледайки представлението непременно ще се запитате: не съм ли виждал това и преди? Да, най-вероятно сте го виждали – в архивни снимки, интервюта и репортажи от институции, в съдебни зали и съдебни решения, законопроекти, наредби. Представлението не е смешно, въпреки забавните моменти в него. Остава неясно, с какво се забавлява то – с тялото или с властта, с политиката или обществото. Ясно е само, че всичко започва с един разстрел.
Освен като хореографи Ива Свещарова и Вили Прагер излизат на сцената и като изпълнители, заедно с Виолета Витанова, Василия Дребова и Даниел Денев. Музиката е на Цветан Момчилов, осветлението на Стефан Димитров, художник и консултант на сценографията е Мария-Емилия Иванова, а костюмите на Пола Попова. Тандемът Свещарова и Прагер е добре известен на почитателите на съвременния танц и пърформанс, защото двамата са не само носители на няколко награди ИКАР, но са и сред основателите (заедно със Стефан А. Щерев) на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“. С тяхната „Брейн Стор Проджект“ издават единственото в момента у нас Списание за танц. След кутията на срама „Shamebox”, “Произведени за щастие“ и „Еуфория на болестта“ двамата доказват, че не само умеят да интерпретират съвременни кризи и феномени, но и да събират на едно място впечатляващи артисти.
„БРЕМЕНСКИЯТ ЗАСПАЛ МУЗИКАНТ“ по Братя Грим – Драматично-куклен театър ВРАЦА
Премиера: 15 ноември
Под драматизацията и режисурата на Леонард Капон на сцената се разгръща град, където никой не свири и дори барабанистът непрестанно спи, едно малко чудо разтърсва тишината – появяват се Комарът, Петелът, Котката, Кучето и Магарето (Ива Жайгарова, Анастас Жайгаров и Елиа Агапиу), които решават да събудят не само заспалия музикант, но и целия град. С много хумор, музика и ритъм спектакълът превръща познатата приказка на Братя Грим в съвременна история за приятелството, въображението и силата на общото пеене.
Остроумният текст и живите персонажи създават феерия от ситуации, в които всяко животно намира своя глас, а дори и най-заспалият герой разбира, че музиката е най-сигурният начин да се събудиш за живота.
„Бременският заспал музикант“ е забавно и топло куклено приключение за малки и големи, което ни напомня, че всеки град – и всеки човек – има нужда от своите музиканти.
„И НАЙ-МЪДРИЯТ СИ Е МАЛКО ПРОСТ“ по Александър Островски – Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Премиера: 15 ноември
Пиесата, поставяна в Народния театър „Иван Вазов“ още през 1936 г., отново среща публиката със своя характерен хумор и жив социален поглед, но този път през интерпретацията на режисьора Венцислав Асенов на сцената на Сатиричния театър „Алеко Константинов“.
Творчеството на Островски често поставя героите в пресечната точка между морал, амбиция и човешка слабост, като извлича комичността именно от ежедневните противоречия. „И най-мъдрият си е малко прост“ не прави изключение – това е история за хора, които се опитват да бъдат разумни, почтени или прозорливи, но неминуемо се сблъскват със собствените си заблуди, страхове и малки човешки абсурди.
Новата постановка на Венцислав Асенов поставя акцент върху днешното звучене на Островски – върху онези универсални теми за суетата, честолюбието и смешното в човешкия нрав, които остават актуални независимо от времето. Сатиричният театър пренася тази класическа руска комедия в съвременен контекст, за да напомни, че колкото и да се стремим към мъдрост, всички ние понякога се оказваме… малко прости – и именно в това е комичното, живото и истинското. Участват: Иван Глумчев, Надежда Глумчева, Никола Чапкънов, Марин Шипкалиев, Георги Празнодумов, Анна Празнодумова, Христо Биволарски, Спасимир Байрактарски, Джина Джоунс, Виолета Кехлибарева, Благовеста Кехлибарева.
„ТАМ“ по идея и хореография на Деян Георгиев – Народен театър „Иван Вазов“
Премиера: 20 ноември
„ТАМ“ е спектакъл-инсталация, който изследва как се създава място на убежище – пространство, в което можем отново да усетим себе си и другия. Locus amoenus тук е едновременно физическо, въображаемо и емоционално място, което съществува само докато сме заедно. Няма разделение между сцена и публика – споделяме въздух, тишина, движение; светлината и звукът следват телата и се променят с тях.
Концепцията за locus amoenus е свързана с човешката нужда от сигурност и покой – крехко убежище, което ни позволява да се възстановим и да се свържем отново помежду си. Това е интимно пространство, уязвимо и променливо като самия момент.
Проектът разглежда тази идея в контекста на съвременния свят, изпълнен с дисонанс. „ТАМ“ приканва публиката да изследва собствените си представи за безопасност, уют и вътрешен баланс – както и границата между реалността, идеала и съня като метафора за бягство. Участват: Снежина Петрова, Явор Вълканов, Калоян Трифонов, Василена Кънева.
АНИТА АНГЕЛОВА
Екипът на СЦЕНАрт ви пожелава приятно гледане!
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„