Три десетилетия „Франтик асембли“ – неистова страст към сцената
През сезона 2025/2026 британският театрален колектив „Франтик асембли“ отбелязва своя трийсетгодишен юбилей с трийсетата си продукция „Изгубени атоми“ (Lost Atoms), по специално създадения за постановката текст на драматурга и преподавател по актьорско майсторство Анна Джордан и режисурата на Скот Греъм, съосновател и основен двигател на трупата. Премиерата на спектакъла се състоя през септември 2025 г. в град Лестър и след национално турне ще достигне до лондонската сцена, където продукцията може да бъде гледана до края на февруари тази година в театър „Лирик Хамърсмит“. Камерното представление за двама актьори изследва как паметта конструира и реконструира една романтична връзка. Текстът е изграден върху идеята, че спомените на двама души често са различни и дори контрастиращи – едно събитие се помни по два различни начина, отразяващи различните душевности и стремежи. Сценографията е в пълен синхрон с текста и с физическия характер на постановките на „Франтик асембли“ – от актьорите се изисква майсторска двигателна култура, която те успешно прилагат, за да изпълнят хореографските решения на Греъм. Те „обитават“ стена от чекмеджета, всяко съдържащо някакъв спомен. Това е конструкция, която изпълнителите, катерейки се по нея, постоянно трансформират, за да разкрият елементи от битието на двойката – чекмеджетата се вадят и прибират, превръщайки се в различни локации в различни периоди от живота на персонажите.
„Изгубени атоми“ (Lost Atoms) от Анна Джордан, режисьор Скот Греъм, Франтик асембли, 2025, фотограф Т. Кентън
Режисьорът Скот Греъм основава „Франтик асембли“ заедно с хореографа Стивън Хогет през 1994 г. и вече трето десетилетие колективът следва ясната цел, зададена още в самото начало, да търси нови изразни средства в създаването на физически динамичен театър, в който движението и текстът се допълват, да залага на дръзки решения, но и да търси нежността и емоцията в изграждането на образа. В основата на „Франтик асембли“ е съзидателната сила на ансамбъла. Изключително важен аспект от работата на трупата е и предлаганото от тях обучение, под формата на уъркшопове и курсове. Така нареченият „франтик метод“ е характерно разделяне на дивайзинг процеса на отделни задачи, които целят да достигнат до базисно ниво, от което да се започне изграждането на спектакъла. Чрез отделни простички открития, които да носят удоволствие, но и да търсят смислова дълбочина, всички участници – актьори, танцьори, ученици – се сплотяват като ансамбъл и започват творческия процес от една и съща точка и откриват, или по-скоро преоткриват усещания, движения и истини. В обученията си основателят на трупата Скот Греъм акцентира върху значението и напрежението, което носи всеки един допир между две тела, дори наглед най-простият – изпълнен с очакване, вземане на решение за действие, усещане, което се появява след това. Всичко това се превръща в елементи от разказа на всяка една история. Разработен от Греъм, методът е заложен и развит през годините в разнообразните проекти на „Франтик асембли“. Някои елементи са свързани с конкретна постановка – например в постановката „Химни“ от 1999 г. срещата на четирима мъже след смъртта на общ приятел вади на бял свят проблемните им взаимоотношения. Персонажите дават физически израз на връзките помежду си чрез серия от наглед пестеливи, но напрегнати движения – докосвания с ръце. Характерно за трупата е „летенето“, използвано особено ефектно в „Странна случка с куче през нощта“ (2012 г.) – също наглед проста хореография, но когато един изпълнител е носен на ръце от няколко души се създава усещане за безтегловност, основано върху отработени упражнения за доверие в ансамбъла. През 2009 г. излиза от печат книгата TheFranticAssemblybookofdevisingtheatre, с автори Скот Греъм и Стивън Хогет, която вече има три издания. Освен основните систематизирани теоретико-практически компоненти, изграждащи метода, книгата съдържа и упражнения за загряване и игри, както и движенчески и хореографски похвати за изпълнители, които не са танцьори.
„Странна случка с куче през нощта“ по едноименния роман на Марк Хадън, режисьор Скот Греъм, Франтик асембли, 2012, фотограф Ралф Бринкхоф
Като интегрална част от прилагането на метода е и програмата за обучение и развитие на таланти „Ignition“, създадена от „Франтик асембли“ през 2008 г. Това е безплатна инициатива за младежи на възраст от 16 до 24 години, които живеят в среда без достъп до обучение в областта на театралното изкуство, например от малцинствени и финансово затруднени групи, да развиват своя потенциал и да придобият основни умения по актьорско майсторство. Поради липса на финансиране програмата е спряна през 2024 г., но благодарение на мащабна кампания за набиране на средства, на която откликват както различни организации, така и публични личности, трупата успява да я лансира отново през миналата година. Анна Джордан, авторът на текста на „Изгубени атоми“, е работила и преди с „Франтик асембли“. През 2018 г. тя е драматург на постановката „The Unreturning“, създадена по повод десетата годишнина от основаването на програмата „Ignition“. В спектакъла участват ученици, които благодарение на интензивния курс, осигурен от трупата, след това успешно биват приети да следват актьорско майсторство и вече уверено стъпват на професионалната сцена.
„Изгубени атоми“ е поредното успешно заглавие в репертоара на трупата, което съчетава хореографския и драматургичния текст в холистично цялостен разказ. Спектакълът е на път да се нареди сред хитовите им постановки, сред които са „Странна случка с куче през нощта“, „Отело“ и „Метаморфози“. Драматизацията на Саймън Стивънс по едноименния роман на Марк Хадън „Странна случка с куче през нощта“ е продукция на „Франтик асембли“ и Британския национален театър и печели рекорден брой театрални призове – седем награди „Оливие“ за 2013 г. „Това, което знам, че е истина“ (2016 г.) е продукция, разработена с австралийския режисьор Джорди Брукман и драматурга Андрю Бовъл, която започва с албум с фотографии на известния с мащабните си концептуални снимки фотограф Грегъри Крюдсън. Тази визуална отправна точка „Франтик асембли“ свързват със заряда на статиката, на не-движението, което наглед парадоксално превръща проекта в едно от най-физически експресивните им представления. Адаптацията на Стивън Хогет и Скот Греъм по Шекспировата трагедия „Отело“ (2022 г.) се отличава с радикално модерен прочит, насочен към младата публика, и отново е изпълнен с много движение. Вдъхновен от расистки размирици в Йоркшир през 2001 г., постановката е ситуирана в градска среда (зала за билярд), където политическите и расови конфликти се пречупват през призмата на младежките субкултури и банди. „Метаморфози“ е нова адаптация по класическата творба на Кафка с автор Лемн Сисай, представена през 2023-2024 г. Това, разбира се, са само няколко заглавия от репертоара на колектива, който през годините не само се е доказал с дивайзинг техника в характерен стил, но и с истинско творческо откривателство – поглеждането към познатото с друго око, преодоляването на собствените ограничения чрез нова гледна точка, усъвършенстването на способността на тялото да разказва истории и да се превъплъщава по начини, непознати дори и за самия изпълнител.
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„