„Рожденият ден на Рупърт“ или за възможностите на актьорското превъплъщение
В края на септември се появи третата премиера на сцената на Младежкия театър „Николай Бинев“. Моноспектакълът на Ангелина Славова, под режисурата на Стоян Радев, е изграден по едноактната пиеса на американския актьор Кен Дженкинс. Любопитен избор на текст от страна на екипа, който безспорно предизвиква интерес.
Ангелина Славова (Барбара) вмоноспектакъла „Рожденият ден на Рупърт“от Кен Дженкинс, режисьор Стоян Радев, фотограф Иван Дончев
Сюжетът на „Рожденият ден на Рупърт“ пресъздава случка от щата Тенеси, където се намира фермата на Барбара. Тя живее сама и не празнува празници. Разказва своя на пръв поглед абсолютно нормален, непровокативен, с нищо неинтригуващ житейски път. Събитието в него е днешният ден, най-значимата дата в живот ѝ – рожденият ден на Рупърт. Постепенно сюжетът изгражда конкретна представа за необичайния поглед на Барбара към света. Рупърт е едно малко теле, което тя успешно е изродила от кравата, отглеждана от семейството й, абсолютно сама в нощта под лунната светлина. То се оказва най-силната любов, която някога е изпитвала. Събитието на живота ѝ е моментът, в който в очите на това теле нахлува искра и игриво запалва пламъка им. Точно след година Барбара е тази, под чиято команда Рупърт е убит. Рождената дата на Рупърт също е денят, в който майка ѝ ражда нейния единствен брат и денят, в който тя пораства и се превръща в жена. Около тази сакрална дата, единственият празник за Барбара, Кен Дженкинс постепенно създава интимния ѝ свят. Внимателно в хаотичния разказ тя става все по-близка до слушателите си, а историята й – все по-интригуваща не със звездни успехи, покорени върхове и житейски обрати, а с простота и универсалност.
Сценичната интерпретация на режисьора Стоян Радев и актрисата Ангелина Славова превръща този житейски разказ в миг на много дълбока интимност. Барбара се появява готова за интервю, в което да сподели нещо любопитно за себе си. Докато изчакват музиката от близкия съседски двор да спре, тя се опитва да намери своя комфорт пред интервюиращите я. Разказът започва хаотично, несъсредоточено, нецеленасочено. Барбара е притеснена, разсеяна от заобикалящите я шумове, предмети и хора. Постепенно сама се увлича в една историята, после във втора, трета, пета и без да се усети е успяла да стигне до най-интимните мигове от живота си. Представлението завършва със спирането на музиката и готовност от нейна страна интервюто най-накрая да започне и тя да бъде записана.
Сцена от спектакъла, фотограф Иван Дончев
Изключителността на този сценичен разказ е актьорското му изпълнение. Ангелина Славова успява да пресъздаде всяка молекула от тази фермерка от щата Тенеси. Говорът ѝ, който е с леко разбъркан словоред; смехът ѝ, който е налудничав; мимиките на лицето ѝ, издаващи непрестанната смяна на вътрешните ѝ настроения; очите ѝ, които ту потъват в тъга, ту изплуват в радост; поведението на тялото ѝ, което особено в началото е като неконтролируем пумпал – поради липсата на каквато и да е извънредност в текста това е необходимото сценично присъствие, така че сюжетът да бъде интригуващ. В поведението на персонажа са заложени всички емоции, теми и проблеми, засегнати в историята. Няма как да не се превърнат в актуални и за актрисата. Ангелина Славова създава усещането, че самата тя е тази, която ужасена остава сама във фермата, тази, която с грижа прибира припадналата си по-голяма сестра, тази която в страх посреща първия си цикъл и за капак на всичко трябва да изроди теле. Чрез много конкретно емоционално натрупване Ангелина Славова успява да спечели доверието на публиката. Ядрото на текста, на представлението и кулминационният връх на актьорското изпълнение е съсредоточен в тази една година, в която Барбара е имала за кого да се грижи. Смисълът на нейния живот и смисълът на този разказ. Невероятно актьорско изпълнение, което създава усещането за прецизна внимателност, сякаш разказът се опитва да опази глухарче от поривите на вятъра.
Представлението е затворено в интересна композиционна рамка, благодарение на която активно участие взима и самият Стоян Радев. В сценичната среда, дело на Елица Георгиева, на заден план, зад старите кашони, осветлението за интервюто на Барбара и отдавна мухлясалия аквариум, виси рамка. Тя служи и като прозорец към външните градини около фермата, но и преди всичко като портал за зрителите, препращащ ги към един друг свят. Посредством видеозапис ставаме свидетели на разговор между Стоян Радев, който се опитва да убеди Ангелина Славова в смисъла на тази история, в смисъла тя да бъде разказана, без актрисата да се страхува от нея. Наблюдаваме няколко минути от невидимия за публиката репетиционен процес, в който двамата търсят мотиви, ходове и гледни точки, през които емоционално да пречупят психиката и тялото на изпълнителя и да защитят поведението му пред публиката. Ангелина Славова от своя страна споделя различни идеи, хрумки и сама признава, че може би повечето от тях звучат налудничаво, далечно от целта, но въпреки това ѝ служат като помощ за образа. Това начало само по себе си преди да настъпи финалът на представлението изглежда абсолютно неоправдано и самоцелно. Но когато представлението завърши, този портал отново се отвори и сега при Стоян не се връща Ангелина Славова, а нейният персонаж – Барбара, някак текстът изплува от сюжета си и представлението го надгражда. Това решение работи в полза на причините, поради които текстът се случва тук, днес на сцената на Младежкия театър.
„Рожденият ден на Рупърт“ е професионално поднесен сценичен разказ, който провокира с обикновеността си, несензационната си история, с липсата на шок, ексклузивност и т.н. Той напомня на човека за обикновените неща, напомня му, че е забравил да се усмихва, че е забравил да плаче, забравил е да се радва на всяко движение, което извършва. Самотата на Барбара е повод за много емоции, които невероятната Ангелина Славова изиграва брилянтно.
МИХАИЛ ТАЗЕВ
„Рожденият ден на Рупърт“
от Кен Дженкинс, превод Воил Велев
Режисьор Стоян Радев, сценография и костюми Елица Георгиева, композитор Емилиян Гацов.
Моноспектакъл на Ангелина Славова
Младежки театър „Николай Бинев“, премиера 25 и 26 септември 2024 г.
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’23