Режисьор Деклан Донелан, сценограф Ник Ормерод, осветление Ганеча Хил, звуков дизайн и композитор Фернандо Епелде, сценично движение Амая Галеоте драматургичен консултант Педро Вийора; Участват:Ернесто Ариас, Принсе Езеянуим, Давид Луке, Ребека Матеян, Мануел Моя, Алфредо Новал, Гоизалде Нуньес, Антонио Прието, Ирене Серано. „Чийк бай джаул“ – Обединеното кралство & Национална компания за класически театър – Мадрид, Испания
Спектакълът е показан в България на 15 юни 2023 г. на сцената на Народния театър като част от програмата на „Световен театър в София“’2023.
Дали наистина „всеки който живее, той и сънува” и „всеки себе си сънува и своя сън не проумява”? Тези въпроси, които драматургът от „златната епоха” на испанския театър от 16-17 век Педро Калдерон де ла Барка поставя, изглеждат някак валидни и днес. Няма човек, който да не си ги е задавал, събуждайки се, или пък пребиваващ в полубудно състояние, а понякога и съвсем буден. Въпросът – и странен, и наивен, има както своите ежедневни измерения и ние почти всеки ден упорито и без успех си го поставяме, но също така е дълбоко философски и сложен. Тази пиеса – иначе една от най-известните на Калдерон – не е от твърде често поставяните у нас. Спомняме си все пак едно нашумяло представление от края на 70-те години на Иван Добчев в Театър „Българска армия” и един-два свежи опита от по-ново време. Следователно не може да се каже, че спектакълът „Животът е сън”, представен на „Световен театър в София“ 2023 е попаднал в девствено културно пространство.
Всъщност това бе една международна копродукция на вече достатъчно прочутия у нас, включително и от предишни издания на Международния театрален фестивал „Варненско лято”, Театър „Чийк бай джаул” от Великобритания, с режисьора Деклан Донелан и сценографа Ник Ормерод, и Националната компания за класически театър от Мадрид, в сътрудничество с центъра Барбикан, Лондон и Националния театър d`Albi-Tarn, Франция. Самият факт, че все повече повтаряме срещите си с едни от най-значимите театрали на нашето време говори, че вече и нашият театър е навлязъл в едно по-друго, зряло измерение.
Калдерон е могъщ, увличащ, но и труден автор със своите драматургични текстове, сред които „Животът е сън”, ако не използваме общото наименование „драма”, може да се определи по-скоро като „сериозна комедия”. Езикът е пищен, героите се самонаблюдават сякаш отстрани, самовъзхищават и горко оплакват; те са „статуи от лед и огън”, както казва една от героините; случващото се с тях е винаги странно, изненадващо; светът наоколо, подвластен на чудесата, сякаш постоянно се разтяга и свива, изменя. Барок в най-върховата си форма и проява: външно и като цяло, както често говорят, израз на особен консерватизъм, на масовост във вкуса и някои биха казали, дори на кичозност. Антирационализъм. Но затова пък, пищни страсти и пълнота на живота. И поради това едно подобно тържество и безкраен разлив на формите извън стягащите правила в изкуството не винаги може да се определи негативно. И ако името на живота е „сън”, то името на света неизбежно е „театър”. Тъкмо в това си патетично освобождение на сетивата бароковата епоха твърде много наподобява на нашата. Всъщност времето като река винаги носи в себе си отпечатъците, отломъците и треските на предишните епохи, но тъкмо по линията на масовия вкус, антирационализма, привързаността към зрелищното и пределната наситеност с образи, често извеждащи ни извън реалността, нашето време, поне като прояви в изкуството, твърде много напомня на онова.
„Животът е сън“ от Педро Калдерон де ла Барка, режисьор Деклан Донелан, сценограф Ник Ормерод, „Чийк бай джаул“ – Обединеното кралство & Национална компания за класически театър – Мадрид, Испания
Безспорно всеки от нас се ражда с някаква предопределеност, като че ли дори с някаква предварително посочена роля, но благодарение на своята свободна воля той има възможността и правото свише да променя течението на своята съдбовна определеност. „Но как ще променя съдбата със суровост и жестокост – само ще я предизвикам?” Затова успешната, спасителна посока от увличащата енергия на тази дарена ни свобода може да бъде само доброто. Защото „доброто си е добро, дори насън.” Не е толкова и единствено важно, че някъде там, горе, предстояло после справедлив съд. Но имаме интерес и тук, на земята, да се опитваме да вършим добри дела, разполагащи се сякаш в спокойната част на съня, тъй като бурните превратности на злото ще ни събуждат постоянно към нови злини и нашият живот и светът ще изглеждат все по-безутешни. Една стоическа отрицателна диалектика на доброто и злото, със своето логическо обяснение в контекста на борбата на католицизма, с неговата Контрареформация и протестантството през 17 век. Не страхът от наказанието-там-горе, а тъкмо разумът следва да ни води в нашите действия, тук-долу, към извода, че полза от злото няма.
Сцена от спектакъла
Постановката на Донелан обхваща пълнокръвно тази сложност, многогласие и многозначност на пиесата на Калдерон; тази разломеност и еклектичност на живота-сън. Сценичното действие се движи в един съвременен жив ритъм, който в своя основен музикален мотив ни насочва към увличащата трагикомичност на забравата на живота-сън, който понякога се прекъсва от моменти на пробуждане, които ще отбележат и преходите в сюжета. Актьорите от Националната компания за класически театър в Мадрид Ернесто Ариас, Принсе Езеянуим, Давид Луке, Ребека Матеян, Мануел Моя, Алфредо Новал, Гуизалде Нуньес, Антонио Прието, Ирене Серано прекрасно проведоха тази сложност и динамика в преходите на своите състояния, движейки се перфектно по тънката трагикомична нишка на действието. Винаги е удоволствие да четеш текстовете на Калдерон и да ги чуваш от сцената, но, разбира се, удоволствието се удвоява, когато слушаш неговото слово на родния му език, дори и да можеш да го възприемаш само в превод.
Животът може би наистина е сън. Но нали, бихме казали, по-добре да бъде сън, отколкото нищо. Един сън поначало няма как да бъде овладян и контролиран, но опитът да следваме доброто поне донякъде би ни предпазил от неприятните събуждания. От друга страна, удоволствието от театъра е винаги налице и – защо не? – хубаво е, че животът все така може да си бъде театър.
Съвместна публикация с Литературен вестник, 5-11.07.2023, 8
