Игра на ХАГА

Народният театър „Иван Вазов“ откри новия театрален сезон с премиерата на пиесата „Хага“. Текст, който се реализира за първи път през месец февруари тази година в Полша, малко след това в САЩ, а сега под режисурата на Галин Стоев и в България. Автор на пиесата е украинският драматург Саша Денисова, която съумява да слее и очертае в емоционален разказ много фино световете на реалността и фантазията.

Сцена от „Хага“ от Саша Денисова, режисьор Галин Стоев, сценограф Борис Далчев, Народен театър, 2023

Текстът е в жанра на политическия театър, с моменти на силно проявен хумор, сарказъм и ирония, създаден въз основа на документални и реални събития и личности от съвременната политическа сцена на Русия. Основната тема е войната в Украйна, а главни действащи лица са Владимир Путин, Юрий Ковалчук, Валентина Матвиенко, Сергей Суровикин, Николай Патрушев, Сергей Шойгу, Владислав Сурков, Рамзан Кадиров, Евгений Пригожин, Маргарита Симонян и едно малко дете. „Хага“ представя вероятен съдебен процес и виновните за трагичните човешки съдби, реализиращ се в съня на едно момиче. Постепенно текстът достига до личния конфликт на всеки от персонажите. Потъваме навътре в тези личности където все повече се разкриват техните същности. Зад маските на политическите злодеи се пропукват изкривени човешки лица, сърца и души, тревожно осъзнаващи  деянията си. Вината се превръща в добре подмятано топче за жонглиране, а присъдата е момент на откровение в по детски чист разговор на момиченцето с всеки един от гореизброените личности. Пиесата завършва като реалностите на документално, фантастично и действително преливат в едно. В развалините на града съдбата събира майка и дъщеря с руски войници. Преди всичко като обикновени хора започват да споделят, да се хранят като постепенно войниците разкриват, че са стреляли по нареждане, без значение обекта на стрелба. Детето възмутено сякаш се връща в съня си и избива всички във вероятния процес. Абсурдна фантасмагория, която през усмивка разплаква и провокира зрителя да разсъждава.

Прочитът на режисьора Галин Стоев е първият за кариерата му в сферата на политическия театър. Съсредоточен в сложността на текста той успява да намери равновесие между сериозното, трагичното, емоционалното и смехотворното като поставя акценти точно в необходимите за целта места. Представлението сякаш е изградено на два пласта. Основният се занимава с темата за войната и нечовешката действителност, предизвикана от нея в Украйна и света въобще, а вторият криволичи около първия и представя тези отделни хора, които правят всичко възможно, за да се оправдаят, което води и до комичния ефект. Ходът на Галин Стоев в това отношение е изключително находчив. Успява да изведе най-голямото богатство на текста, а именно да представи „големите“ и „главните“ като обикновени и глуповати смъртни. Някой от тях с болни амбиции, друг с вътрешни терзания, трети готов на всичко, за да постигне предварително поставената цел, но всеки с много добре изразен характер и специфика на личността, които се приближават плашещо близо до истинските образи от действителността. Реални окарикатурени политически личности поставени във фантастична обстановка.

Пламен Димов, Кремена Деянова, Радина Кърджилова и Дарин Ангелов в „Хага“ от Саша Денисова, режисьор Галин Стоев, сценограф Борис Далчев, Народен театър, 2023

Ярко се отличава изпълнението на актрисата София Бобчева като Валентина Матвиенко. Образът ѝ е олицетворение на една разпадаща се империя. Сцената, в която тя достига до лудост е моментът, в който изброява добрите и лошите неща от живота си. Постепенно персонажът ѝ Валентина Матвиенко сама достига до извода, че няма нищо хубаво в това, което се случва, същевременно не може да приеме факта, че въпреки всичко Русия ще излезе като победена в тази война. Изпълнението на Димитър Николов също се отличава с категорично пресъздаване на безпощадния сив кардинал Владислав Сурков и идеологията му „Русский мир“. Абсолютен контрапункт на всеобщия страх и нихилизъм, виреещи сред останалите. Леден къс безпощадност, изразена едновременно с обрана емоция и кипяща кръв. Много поетично изграден е и образът на Велислав Павлов, в ролята на Юрий Ковалчук – олицетворение на лудата привързаност към руската култура, изкуство и наследство. Последното му желание е да попадне в балета „Лебедово езеро“ и да го преживее. Така се и случва. Конкретната сцена е емблема за представлението. Очакваната меланхолична тъга по повод унищожението на човешкото е прекъсната като лош радио сигнал от пародиен балет – метафора на съвременното политическо и обществено състояние на лудост и лицемерие. Това балетно изпълнение завършва с бунта на белия лебед – Пламен Димов в ролята на Николай Патрушев, който се опитва да напусне тази измислена банална реалност  като герой в пачка. Последният „разпитан“ е Владимир Путин, изпълняван от актрисата Радена Вълканова. Тя изгражда образа на детската наивност, изразяваща невинна злоба под бляскавата корона на главата.

Радина Кърджилова (Прокурорът) в „Хага“ от Саша Денисова, режисьор Галин Стоев, сценограф Борис Далчев, Народен театър, 2023

Това сюрреалистично пространство на съня премахва всякакви ограничения на фантазията за реализирането на текста. Пространството, в което сценографът Борис Далчев поставя действието е впечатляващо с многозначността си. На заден план, в дълбочина на сцената са поставени два големи къса от мозайка – символ на парчета от разпадащата се идеология. На преден план – няколко високи подвижни подиума, наподобяващи маси, а над тях преминават два метални въздуховода, изобразяващи вентилационната система в столовата на затвора-сън. Сцената е бяла, осеяна с дим – създава усещането за безкрайност. Без значение дали тази безкрайност е в съня на момичето или на бойното поле персонажите потъват в нея. За целта допринася художественото осветление и дизайн на Иля Пашнин. Подобно на режисьорското решение и пространството е добре изграден свят от реалистично и нереалистично. Посредством „съдебния процес“ представляван от прокурора Джулиан Андерсън, изпълнявана от невероятната Радина Кърджилова, която пресъздава образа само с езика на тялото си, и адвокат Джеймс Найс, изпълняван от Дарин Ангелов, публиката в залата се превръща в своеобразен съдия.  Финалът на представлението е изразен посредством светлинни картини. На платно се изобразяват сенките от телата на всички от политическия елит, останали на заден план, а глъчката от гласовете им постепенно бива заглушена от звуци на задушаващи се под развалините затрупани хора. Впечатляващият трагически мащаб на спектакъла е обобщен в няколко последни секунди.

„Хага“ на Галин Стоев е мащабна продукция, чието изпълнение изисква голяма доза риск и много смелост. Колаборацията между политически театър, фантастични елементи и документална информация създава нова драматическа среда, която вярно служи на действителността си. Представянето на военните конфликти между Русия и Украйна надскача териториалната проблематика и представлението достига до момент, в който пред нас един срещу друг остават червените снаряди и детските погледи. Много метафорично е изразена красотата на живота през гибелта, която сее войната – едни танцуват балет докато други бягат ранени. Кому е необходима тази лудост, пита Галин Стоев.