Премиерите през май

АНИТА АНГЕЛОВА

Май е месец, наситен с разнообразни театрални преживявания, и поставящ началото на фестивалния сезон. Тази година публиката ще има удоволствието да се потопи в магията на три емблематични за българската култура фестивала: „Antistatic“ – фестивал за съвременен танц и пърформанс, който се състои в сърцето на София, „One dance“ – Международен фестивал за съвременен танц, превръщащ Пловдив в сцена на световно ниво и „Друмеви театрални празници“ – един от най-старите фестивали в България, носещ духа на театъра в Шумен.

Но не само фестивалната еуфория ще озари театралния пейзаж през май. Зрителите ще могат да се насладят и на няколко нови спектакли:

„Венецианският търговец“ от Уилям Шекспир е писана в края на 16 век – 1596/97 година. За първи път тя е публикувана през 1600 г. в quarto edition (специален формат издание), а през 1623 г., седем години след смъртта на автора, попада в т. нар. от изследователите Първо Фолио – колекция от 36 шекспирови пиеси. Въпреки че жанрово „Венецианският търговец“ е определена от автора си като комедия – и тя определено споделя жанрови похвати на другите му романтични комедии – текстът съдържа драматични елементи и носи трагичен потенциал – като сюжет, персонажи, взаимоотношения, като социо-културни, политически, икономически, личностни и общностни проблеми.  В Народен театър „Иван Вазов“ ще се случи една от грандиозните премиери за този сезон. Режисьорът Явор Гърдев споделя изключително интересни доводи част от неговата концепция за изграждане на постановката: „В настоящата сценична интерпретация на „Венецианският търговец“ фокусирам вниманието си върху скритите сюжети, които могат да се открият в Шекспировия текст. Тези сюжети се развиват под повърхността на културните, идентификационните и конфесионалните конфликти в пиесата, но са незаобиколими при осмислянето ѝ днес.

Скритите сюжети се опират на първични страсти, интуиции и предразположения на героите. Страсти, които не възникват на идеологическа база, а по-скоро биват вторично осмисляни и оправдавани от героите, едва след като вече са се проявили.

Подобно на отворените търговски общества на ранната модерност, сред които едно от най-процъфтяващите е венецианското, съвременното глобализиращо се общество също изобилства на конфликти, които не могат да бъдат обяснени с доктринални, етнически и полови идентификации, а изглеждат като резултат от предшестващ всякакви идентификации „природен плам“.

„Природният плам“ е предразположение, което може да се прояви в непосредствено органично привличане или отблъскване между един и друг индивид. Понякога се случва привличането да е неустоимо страстно, а отблъскването нетърпимо болезнено. Привличането и отблъскването могат да бъдат изпитвани съвсем спонтанно и без идеологически причини, но да тормозят изпитващите ги и ефективно да ги тласкат към вторични идеологически идентификации и групирания в идейни общности, които да им съобщават „причините“ за страстите им и да подреждат разказа за тези страсти в причинно-следствен ред.

Такива вторични идеологически подредби обаче изобщо не имунизират въпросните индивиди срещу повторни прояви на същите страсти, а обикновено посочват външен враг, в агресията към когото да се отведе нестихващото вътрешно „природно“ напрежение. 

Заради това циклично проявяващо се страстно напрежение спомените за ужасите на отминали войни не представляват нито гаранция, нито превенция срещу случването на нови войни, както и изучаването на Кристалната нощ в училище не представлява гаранция срещу случването на бъдещи погроми.

Напротив, изучаващите погромите с цел да си вземат поука от историята, могат скоро сами да се окажат причинители на погроми без дори да си дават сметка за това. Даже и да са чувствителни, нежни и раними, те могат да се изкушат „невинно“ да побезчинстват. Спонтанното им вдъхновение може да ги вкара в наглед невинен подигравателен пърформанс, който необратимо да ги натика в клоаката на бъдещи непреодолими угризения и срам. Макар добросърдечни и незлобливи, те могат неусетно да се превърнат в агенти на доброжелателното зло, което уж ги удържа в позиция на морално превъзходство, но бавно започва да ги дави в миазмите на личното нещастие.

Затова в настоящия прочит на тази полифонична пиеса най-силен акцент се старая да поставя на спонтанните събития, като отделя особено внимание на странните случаи, на импулсивните парадокси в поведението на персонажите и на внезапната противоречивост в проявите на страсти.

Интересуват ме еманципираните дъщери, които все пак тайно се надяват собственият им свободен избор мистически да съвпадне с волята на бащите им.

Интересуват ме самопожертвователните, настояващи да умрат за приятелите си без да има особена нужда от подобна жертва.

Интересуват ме чистосърдечните, принудени внезапно да съзреят поради непосилна отговорност, стоварила се върху главите им като гръм от ясно небе.

Интересуват ме солидарнитe, готови да рискуват собственото си щастие под хазартното условие то да зависи от нечие чуждо.

Интересуват ме лихварите, склонни да опростят лихвите на длъжниците си, за да получат от тях признание на човешкото си достойнство.

Интересуват ме носталгиците, които вечер си шепнат с близките на родните си езици, докато денем усърдно продължават да строят глобалното Вавилонско стълпотворение.

Интересуват ме простодушно заигралите се, чиито погледи помръкват в процеса на осъзнаване, че играта им се превръща в играчка-плачка.“ Участват Владимир Пенев, Павел Иванов, Самуел Финци, Александър Тонев, Радина Кърджилова, Пламен Димов, Ненчо Костов, Кремена Деянова, Калоян Трифонов, Асен Данков, Стелиан Радев, Явор Вълканов, Стефан Къшев, Павлин Петрунов, Зафир Раджаб, Александър Кънев, Кире Гьоревски, Борислав Димитров-Бобо, Юлиан Табаков, Димитър Николов, Хенри Ескелинен, Константин Станчев.

„Опиат“ е танцов спектакъл под идеята, режисурата и хореографията на Михаил Бонев. Михаил Бонев е на 17 години, когато „Опиат“ се ражда като миниатюра за дипломирането му в „Алма Алтер“ преди да е навършил дори своето пълнолетие. Мотиви от историята на именития български поет Пейо Яворов и първо неговата всепоглъщаща любов с Мина Тодорова, а впоследствие и турбулентния му брак с Лора Каравелова, се загнездват в ума на младия Михаил, отекват в сърцето му и като че ли резонират през цялото му същество: „Това не е любов, това е адикция.“ “Опиат” е избран от РЦСИ “Топлоцентрала” за копродукция по отворената ни покана за сезон 2023-2024. Участват Михаил Бонев и Адриана Славова.           

„П.О.Р.Н.О. – Публична организация за разтуха на обществото“ на Ханох Левин е брилянтна черна комедия, съставена от поредица скечове, които безпощадно осмиват пороците и абсурдите на съвременното общество. С остри реплики и гротескни ситуации, Левин разкрива липсата на емпатия, безграничното желание за власт, манипулативното влияние на медиите, обсебването от материалното, жаждата за отмъщение, маниите, хипохондрията и екзистенциалния страх от смъртта. Стилът на Левин е често сравняван с този на абсурдистите Самюъл Бекет и Харолд Пинтър. Подобно на тях, той умело борави с абсурда, за да изобличи недъзите на обществото. В „П.О.Р.Н.О.“ абсурдът се проявява в комични ситуации, граничещи с гротеската, които карат публиката да се смее, но и да се замисля. Скечовете от пиесата не се страхуват да разклатят устоите на общоприетата моралност. Левин показва как личните желания и стремежи често надделяват над емпатията и състраданието. Героите му са обсебени от себе си и са готови на всичко, за да постигнат целите си, без да се съобразяват с последиците за останалите. Спектакълът на Веселин Петров в YALTA ART ROOM е с участието на Боян Петров, Василена Кънева, Майа Тинкова, Йордан Върбанов.

            „Семейство Едисън от 2-ро авеню“ от Нийл Саймънв  Драматично-кукленият театър „Иван Радоев“ – Плевен на режисьорът Антон Ургинов  е трогателна история за любовта, която изследва теми като разбиране, напрежение, прошка и нежност. Персонажите на Емануела Шкодрева и Кръстю Лафазанов представят борбите, пред които са изправени съвременните семейства.

            „Емоции от първа необходимост“ в  Драматичния театър „Сава Огнянов“ – Русе е постановка на  Ева Данаилова по фрагменти от „Страх и мизерия в Tретия райх“ на Бертолт Брехт. Спектакълът обединява две от миниатюрите в пиесата на Брехт – „Правораздаване“ и „Имитация на чувства“, заедно с авторски текстове на актьорите и творческия екип, създадени по време на репетициите. Данаилова залага на игрови и импровизационни похвати съчетани с музикални и танцови елементи. Представлението поставя важни теми, актуални и днес – за изборите, които правим в живота, за всекидневните ни решения и отговорността, която носим за тях.

Екипът на СЦЕНАрт ви желае приятно гледане!