Сеансът за Джей Гетсби – романът на Ф. С. Фицджералд на сцена
През 2025 г. се навършват сто години от написването на романа „Великият Гетсби“ от Франсис Скот Фицджералд – емблематично заглавие за американската литература, превърнало се в световно значимо произведение. Историята разказва пагубната човешка слепота, породена от желанието за материален успех и богатство, оплетени с искрена, непреодолима любов. След сриването на фондовите борси и началото на историческа за Щатите криза, Фицджералд представя Джей Гетсби изцяло през очите и разказа на Ник Карауей – млад търговец на облигации, който по случайност наема скромно жилище в непосредствена близост до имота на Гетсби. Като страничен наблюдател Фицджералд създава света на американската мечта, новата социална класа в епохата на джаза през 20-те години на миналия век и непоправимия човешки стремеж за перфектно подреденото минало, което в романа е въпрос на гледна точка дали може да бъде повторено. Сюжетът оплита съдбите на хора от различни светове, поставяйки ги в общия казус на парадоксалните идеали за богатството и илюзорната реалност, добре облечени в бляскавата повърхност на епохата.
„Великият Гетсби“ от Франсис Скот Фецджералд, режисьор и драматург Елица Йовчева, сценография Светослав Кокалов, костюми Александра Йотковска, Младежки театър „Николай Бинев, 2025
Година след написването на романа е премиерата на първата му сценична реализация, която се случва в Театър Амбасадор, Бродуей. До днес той не спира да е вдъхновение на множество сценични адаптации и кино екранизации. На българска сцена за първи път към заглавието посяга режисьорът Елица Йовчева и го поставя на сцената на Младежки театър „Николай Бинев“, сто години по-късно.
Като режисьор и автор на драматургичната адаптация Елица Йовчева открива в персонажа на Ник Карауей (изпълняван от актьора Теодор Ненов) онези необходими ключ и сюжетна мотивация, които обединяват мащаба на текста и успешно го побират в сценични рамки. Тя създава света на разказвача посредством несъществуващ в романа герой – терапевтът или психологът (изпълняван от актрисата Мая Бабурска), с когото Ник разговаря. Публиката едновременно е въвлечена в света на Гетсби, но това е осъществимо благодарение на този сеанс. Така драматизацията много вярно следва зададената от Фицджералд линия, в която да, Гетсби неминуемо е основен протагонист, но Ник Карауей държи перото на историята му. Благодарение на това сцената успява да предаде онази натрупвана с нетърпение емоция преди самата среща с Гетсби. Дълго време той е плод на представите ни, които разказът на Ник, създава. Това напластяване на сюжета екипът на представлението много добре съумява да монтира, така че преминаването от едната в другата реалност да се осъществява много плавно и елегантно. Посредством работата с осветление и мултимедийно прожектиране персонажът на Ник преминава от разговора с терапевта към спомените си и се връща обратно, позволявайки на публиката да наблюдава онази вътрешна за персонажа динамична чувствителност и самота. Цялостно представлението разчита на този кино подход, чрез който се осъществява бързата смяна на мястото, в което протича действието и се постига необходимия баланс между характерната за партитата на Гетсби лудост и личното уединение. В посока на това е и сценографията, дело на Светослав Кокалов – условно пространство, което има за цел по-скоро да подсказва и спомага за пресъздаването на мащабите, в които протича действието.
За цялостната атмосфера допринасят елегантните костюми, дело на Александра Йотковска. Красиви рокли с голи рамена и аксесоари, сака и официални панталони, превръщащи партито на Гетсби в истинско събитие. Едновременно с това се долавя и типичната за двадесетте години на миналия век мода, което подсилва усещането за обществения образ на красивата опаковка, с който се занимава Фицджералд. За обличането на историята в ритъм Елица Йовчева работи с Владимир Ампов – Графа, който е автор на музиката към представлението. Съвременна, колаборация между джаз, хип-хоп, суинг, дръм енд бейс и др. Музиката спомага за чувствителността на романа. Диктува емоционалния ритъм без да нарушава характера на действителността, създавайки съвременна представа за света на Гетсби. Смело решение, което не просто дорисува атмосферата на представлението, а е в основата на естетиката му.
Като дългоочаквана изненада е сцената, в която Ник Карауей влиза в дома на Гетсби за първи път. Сякаш тишината, в която попада предвещава голямо събитие. Терапевтът изчезва в приглушената светлина и домът на Гетсби шумно приветства гостите си. С лекота духът на партито завладява сцената и представлението все по-рядко се обръща към действителността, в която протича сеансът на Ник, отдавайки се на нощния живот и събитията около Гетсби. Интересен е изборът на ръководството на театъра и режисьора, поверяващи ролята на Джей Гетсби на Рушен Видинлиев, който има своя натрупан актьорски опит, но по-скоро в киното. Той успява през цялото сценично изпълнение да запази вярната за Гетсби потайност и мистичност, но без да я доразвие и надгради. Фицджералд не дефинира точно характера на героя си, а множеството сценични и екранни адаптации на романа доказват, че Гетсби може да е всякакъв. Това, което не достига в изпълнението на Рушен е категоричност в определена посока на този изключително богат и цветен персонаж.
Недотам мистичен е образът на Ник Карауей, но както вече споменах, именно той насочва прожекторите към Гетсби. В изпълнението на Теодор Ненов, персонажът на Ник е онова зъбно колело, което вдъхва на представлението необходимата му дълбочина. Като най-моралния съдник на Гетсби той е пресъздаден много точно и елегантно. Изключително внимателно и вярно актьорът успява да изгради сюрреалистичната линия между реалността и спомена, да се впусне в приключението наречено Гетсби и секунди по-късно да разказва за него, разсъждавайки за неоправданата лудост и лицемерие на тези хора, представители на новопоявилата се елитна обществена прослойка. Раздвоение, което Ненов пресъздава с лекота. Той убедително извежда единствената морална и действително вярна на Гетсби страна, единствената истинна линия на романа, която има за цел да разруши изкуствено създадените идеали на американската мечта. За това допринасят и така изведените отношения между персонажите на Дейзи и Том. Партньорството на Моника Иванова (в ролята на Дейзи Бюканън) и Венцеслав Димитров (в ролята на Том Бюканън) се отличава с нелесната задача да пресъздадат трагизма на разминаването. Дейзи е кокетна и много романтична личност, а Том – арогантен егоцентрик. Изпълнението на Моника Иванова се отличава с емоционална вярност в манипулативните ѝ отношения с Том, а Венцеслав Димитров успешно пресъздава антагониста в историята през типичните за персонажа категоричен поглед, решителен жест и отношение към околните.
Екипът на представлението много успешно успява да улови парадокса на Фицджералд. Под елегантните костюми, танците, алкохолните емоции и дружелюбните усмивки се усеща онази проглушителна тишина на самотата, в която Гетсби, а и не само, е обречен да съществува. Музиката, актьорското изпълнение, мотивацията и подходът към драматизирането на текста са заредени с катастрофалната любов на Гетсби. Въпреки шумните партита, лъскавите коли и неизмеримото състояние в основата на неговия копнеж е Дейзи Бюканън и това е водещата линия на представлението. Сцената, в която той преминава през салона, сякаш няма никой, сякаш публиката е олицетворение на онези хиляди непознати гости, чиито лица той не вижда, и сцената, в която изцяло се разкрива пред Ник – те извеждат сърцевината на авторовия замисъл. Представлението завършва с приключването на сеанса. С усмивка и стисната ръка персонажът на Мая Бабурска, без думи, слага точка на историята, доволна от безброй многото създадени хипотези по адрес на личността на Гетсби на част, от които, все пак, Ник остава верен докрай.
„Великият Гетсби“ на Младежки театър „Николай Бинев“ пресъздава по много елегантен начин скритата истина в романа на Ф. С. Фицджералд. Множеството реализирани театрални и кино адаптации през годините задължава с очаквания, което допълнително усложнява работата на екипа. Представлението изгражда своя самостоятелна представа за света на Гетсби без да кореспондира и да се асоциира с вече реализираните продукции – смел проект, който заслужава внимание.
МИХАИЛ ТАЗЕВ
„Великият Гетсби“
от Франсис Скот Фецджералд
Преводач Павел Боянов, режисьор и драматург Елица Йовчева, сценография Светослав Кокалов, костюми Александра Йотковска, композитор Владимир Ампов – Графа, видео дизайн Петко Танчев, хореография Стефания Георгиева, първи асистент-режисьор Патрисия Господинова.
Участват Руши Видинлиев, Ангелина Славова, Венцeслав Димитров, Моника Иванова, Ния Кръстева, Светослав Добрев, Стефан Додуров, Теодор Ненов, Ярослава Павлова, Кънчо Кънев, Мая Бабурска, Виктория Георгиева, Десислава Стефанова, Йоанна Зиновиева, Ралица Николова, Екатерина Велева, Михаил Бонев.
Младежки театър „Николай Бинев“, премиера 16 и 17 септември 2025 г.
Съвместна публикация с Литературен вестник
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„