Поглед към украинската сцена. Три премиери в третата годишнина от войната
През февруари 2025 г. отбелязахме третата годишнина от началото на войната между Русия и Украйна, която и до днес продължава да разтърсва Европа. Театралното изкуство никога не е оставало безучастно към войните и сътресенията в обществото и във всички европейски държави от 2022 г. насам се усеща отпечатъкът на случващото се – твърде близо до нас. Немалко са театрите и институциите, които приютяват украински артисти, поставят спектакли по украински автори или организират проекти в тяхна подкрепа. Разбира се, в родината си украинският театър остава най-силен и изобилието от спектакли, които се играят по сцените в Киев, Лвов, Одеса и други градове, макар и често прекъсвано от сирените за въздушна тревога, показва колко голяма е силата на изкуството в това да вдъхва вяра на едно изтерзано общество. Сякаш напук на всичко случващо се, театралният афиш е упорито разнообразен, а всеки спектакъл – независимо дали е нов или отдавна в репертоара – сякаш вече има ясна мисия – от една страна да отвлича зрителя от проблемите, да му дава свежа глътка въздух, но и да бъде платформа за изразяване на патриотичните послания, от които той има нужда за да продължи борбата.
Театър „Иван Франко“, Киев, Украйна, 2025, фотограф Ник Грапси
Драматичният театър на Ивано-Франкивск, град в западна Украйна с над тривековна история, е добър пример за пряка ангажираност с конфликта. Театърът разполага с цели шест сцени, но работи и на други локации и е ангажиран с турнета из страната, включително в зоните на Чернобил и военните действия. Работи с ветерани и доброволци, а творческата му политика в последните години е изцяло съсредоточена върху утвърждаване на ценностите на украинския патриотизъм. Премиерният спектакъл там е озаглавен „Бяла сянка“, постановка по антифашистката пиеса на Карел Чапек „Бялата болест“, създадена през 1937 г. В оригиналния текст на Чапек, светът е обхванат от пандемия, убиваща жертвите си (хора над 45-годишна възраст) за няколко месеца. Вместо да търси лекарство за болестта обаче, диктаторът, който управлява страната, решава да се възползва от ситуацията и да нападне съседна държава (в която зрителят несъмнено вижда Чехословакия). Започва война. Доктор Гален открива лекарство, но е категоричен, че докато не се обяви мир, той няма да го предостави за ползване. Когато обаче самият диктатор се разболява и се съгласява с условията на учения само и само за да получи лекарството, докторът не успява да стигне навреме за да го спаси, защото е убит от демонстранти, подкрепящи войната. Антивоенното послание, екзистенциалните проблеми на индивида, изправен пред настъпващата опасност и манипулацията са основните теми в постановката на Олга Семьошкина, заслужила артистка на Украйна, чието основно амплоа е хореограф. Тя запазва главните действащи лица, но въвежда и един нов персонаж – Бялата дама, символизираща съдбата. Трактовката на текста на Чапек е с подчертано експериментален характер, основан върху принципите на театъра на движението и потапянето на публиката, която не заема седящи места, а е свободна да се движи и взема участие в пърформанса.
Един от най-известните и прогресивни украински театри е Киевският младежки театър. Член на Европейската театрална конвенция, той се стреми към творчески партньорства и експерименти и се гордее с трите си сценични пространства – голяма, камерна и микро сцена, на които всеки сезон се представят по няколко нови постановки. На голямата му сцена, на 18 февруари се състоя премиерата на „Прародителките от степите“. Носещ любопитното жанрово определение „пластически-драматичен епос“, спектакълът е по творбата на Вячеслав Островцев „Косачки – прародителките от степите“, във фокуса на която е история за древни скитски жени-войни. Действието се развива в степите в черноморския регион през VII век пр. Хр., където една девойка от „косачките“, както се наричат общността на амазонки, търси любовта в свят на сурови обичаи и конфликти. Режисьорката Нина Замерзла представя един разказ за сблъсъка между традицията и индивидуализма, дълга и чувствата, за силата на женското начало.
В театър „Иван Франко“ в Киев на 28 февруари се състоя премиерата на „Макбет“ по Уилям Шекспир, под режисурата на Иван Уривский. За своите 34 години, Уривский е носител на множество награди и е удостоен с титлата заслужил артист на Украйна през 2020 г. Оттогава работи и в театър „Иван Франко“. Режисьор е на над 20 постановки, някои от тях представяни и в чужбина – в Литва и Чешката република. Неговата трактовка на Шотландската пиеса залага на търсенето на естеството на дехуманизацията, водеща до политическо насилие и узурпация на властта. Отхвърлянето на идеалите на хуманизма водят доблестния войн по пътя на тиранията, съпътстван от демонични сили. Спектакълът пренася действието в дигиталната епоха, където социалните мрежи, хибридната война, фалшивите новини и самоличности се наслагват върху реалните и изместват фокуса на истината. Съвременните вещици са деперсонализирано, роботизирано присъствие, което насочва живота на Макбет към разрушението.
Представените три нови постановки са неминуемо ангажирани с това да утвърждават националните идеали и да осъждат диктатурата и войната – от антифашистката драма на Чапек, през легендарната история за жени-войни на територията на днешна Украйна, до класическото Шекспирово произведение, проникващо в мрачните дълбини на човека и неговото желание за власт. Накрая, внимание заслужава и една още по-органично свързана с украинската действителност творба. На 24 февруари, денят, в който преди три години Русия нахлу в Украйна, театър „Леся Украинка“ в Киев показа специално представление на спектакъла „Блокпост“ по едноименната пиеса на Антон Несмиянов, с режисьор Олександър Степанцов. Действието се развива в нощта, в която започва войната, а премиерата на текста е само три месеца след това събитие – през май 2022 г., на същата сцена. Това е разказ за самоделен защитен пост, на който дядо и внук цяла нощ очакват войници, които така и не идват. Една нощ, в която двамата представители на различни поколения рефлектират върху страха, неясното бъдеще и човешката съдба в един свят, който вече не е същият. Наскоро пиесата бе играна и в чужбина – румъно-украинска постановка бе представена в Тимишоара миналата година. На събитието в края на февруари животът на персонажите се преплита с реалните преживявания на зрителите от последните години. След спектакъла има дебат, чийто модератор е телевизионният водещ Йегор Гордеев, който през 2022 г. първи анонсира в сутрешното си предаване началото на военния конфликт. Чрез спомените на различни участници в събитието, зрителите изживяват отново деня на руската инвазия и може би това ще им помогне да се заредят с нови сили за да продължат борбата.
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„