Награди „Лорънс Оливие“ 2024

Церемонията по връчването на едни от най-престижните британски театрални награди се състоя в „Роял Албърт Хол“ на 14 април, а многобройните отличия (в цели 26 категории) бяха представени от плеяда артисти, сред които Майкъл Шийн, Ричард Е. Грант, Доминик Уест и Ейдриън Лестър. Водеща на събитието беше британската актриса и певица Хана Уодинам. Рекордьорът по брой номинации (цели 11) и награди (7) тази година е хитовият мюзикъл на Андрю Лойд Уебър „Сънсет Булевард“. създаден върху едноименния филм от 1950 г.

ВИЖТЕ ОЩЕ

„ПлатонOFF” – от ателие до спектакъл

През декември, 2023 г., в Театрална работилница „Сфумато“ беше проведено ателие от проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев, което събра в малкото камерното пространство на театъра 90 актьори, желаещи да се гмурнат в света на „Черновите на А.П. Чехов“ и да се одързостят в опити, търсещи истината за духовната вселена на съвсем младия (когато пише тези “чернови”) автор. От ателието в началото на настоящата година започна изграждането на спектакъла „ПлатонOFF”, който два месеца по-късно, на 5 и 6 март се срещна със софийската публика.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Премиерите през май

Май е месец, наситен с разнообразни театрални преживявания, и поставящ началото на фестивалния сезон. Тази година публиката ще има удоволствието да се потопи в магията на три емблематични за българската култура фестивала: „Antistatic“ – фестивал за съвременен танц и пърформанс, който се състои в сърцето на София, „One dance“ – Международен фестивал за съвременен танц, превръщащ Пловдив в сцена на световно ниво и „Друмеви театрални празници“ – един от най-старите фестивали в България, носещ духа на театъра в Шумен.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Номинации за театралните награди АСКЕЕР’2024

На 24-ти май – празника на българската писменост, духовност и култура, в Театър „Българска армия” Фондация „Академия АСКЕЕР” ще връчи за 33-ти път своите награди за постижения в театралното изкуство през изминалия сезон. Наградите „АСКЕЕР” са единствени по рода си театрални награди в България, при които отличията се дават „от артисти – за артисти“. Вижте номинираните за 2024 г.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Хората и прекрасният нов свят

На 21 и 26 април в Народния театър се състоя дългоочакваната премиера на спектакъла “Елементарните частици” по едноименния роман на Мишел Уелбек, издаден през 1998 г. Режисьорът Крис Шарков, който е и автор на сценичната адаптация, отново, след проникновения си прочит през 2020 г. на “Серотонин” – друг от прочутите романи на френския писател, изправя зрителите през някои от най-драматичните въпроси на съвременното ни съществуване.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Тези, които днес не насърчават авангарда, утре няма да има какво да правят.

През последната година и половина прави впечатление, че в афиша на Народния театър „Иван Вазов“ присъстват представления, които по-скоро могат да се определят като експериментални. Програмата „Апостол Карамитев“, организирана под формата на конкурс, без да е иновативен механизъм, е добър ход на ръководството на театъра да се опита да намери пресечните точки и баланса между една по-класическа и по-консервативна репертоарна политика и експеримента. Чрез конкурса си театърът едновременно създаде възможност за поява на нови и различни за репертоара му, като форма и вид театър, проекти и в същото време отвори сцената си за артисти на свободна практика. Първите добри резултати от подновяването на тази съществувала преди години практика не закъсняват. Новият спектакъл на Галина Борисова „Хипотетично“ е част от второто издание на програмата и без съмнение е добър атестат за нейната необходимост.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Без Красимир Спасов. Едно непоправимо отсъствие.

На 14 януари тази година, на 82-годишна възраст ни напусна Красимир Спасов (26.07.1941-14.01.2024) – една от емблематичните фигури на българската театрална режисура и на българския театър през последните пет десетилетия. Без неговия увлекателен, дързък и задълбочен режисьорски театър на българската сцена се настанява едно голямо отсъствие, което дълго ще усещаме.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Премиерите през април

Софийските театри ни очакват с богата програма през този месец, изпълнена с разнообразни постановки. Макар че краят на театралния сезон вече е близо, интензивната поява на премиери продължава, а сцените извън София гъмжат от живот и нови заглавия. Представяме ви повечето от тях.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Геокултурни идентификации на българския театър през Възраждането

Драмата и сцената се откриват като феномени за българското общество едва през ХIХ век в периода на Танзимата в Османската империя, т.е. времето на предприети реформи от султанската власт за нейното европеизиране, или по-точно озападняване. Годините между обявяването на Гюлханския хатишериф през ноември 1839 г., до оповестяването на първата османска конституция през декември 1876 г., съвпадат с процесите и произведенията, които обобщаваме под етикета „български възрожденски театър“ – отначало като преводни пиеси за четене и училищни диалози, по-късно и като новосъздадени драматургични текстове и представления пред публика. Всъщност точно новият дух на озападняване на империята довежда и европейския тип театър в нея.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Между пандемията и войната: европейски адаптации на антични трагедии

Един критически поглед към някои от най-новите адаптации на древногръцките трагедии отново потвърждава нестихващото въздействие на античните трагици върху съвременния европейски театър. През последните три години Европа е белязана от събития, които за жалост са твърде удачни за преосмисляне на човешкото битие през призмата на античната трагедия. Темата за съдбата, макар и не толкова за божествения произвол, намира израз в констатацията, че човешките съдби се управляват от стремеж за власт, насилие и манипулация.

ВИЖТЕ ОЩЕ