По сцените в столицата и страната през ноември отново ни очакват спектакли, които ще провокират размисъл и ще ни предложат незабравими театрални вечери. Ето някои от заглавията, които предстоят, или вече имаха своите премиери от началото на месеца до днес: „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу и „Някой ще дойде“ от Юн Фосе в Народния театър, „Солунските атентатори“ от Георги Данаилов в Театър „Българска армия“ „Лисабон“ от Захари Карабашлиев в Младежкия театър, „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс в Театър „София“, „Майка Кураж и нейните деца“ от Бертолт Брехт в Сатиричния театър, „Тримата мускетари“ по Александър Дюма в Шуменския театър …

Преди шест десетилетия, на 1 октомври 1964 г., двайсет и осем годишният тогава италиански режисьор Еуженио Барба основава далеч от своята родина – в Норвегия – един театър, който да реализира творческите му търсения, вдъхновени от индийския традиционен театър „Катакали“ и работата му с Йежи Гротовски в продължение на три години преди това. През 1966 г. „Один Театър“ вече има постоянен дом в датския град Холстебро и се реорганизира като част от новосъздадената Nordisk Teaterlaboratorium, а през 1979 г. Барба основава и Международната школа по театрална антропология, обединяваща актьори, режисьори и изследователи, изучаващи актьорските техники, базирани на мултикултурно взаимодействие.

Тази година отбелязваме 115 години от рождението и 30 години от смъртта на един от доайените на театъра на абсурда Йожен Йонеско (26.11.1909–28.03.1994). Познат на света най-вече като творец-франкофон, той е роден през 1909 г. в Румъния, но прекарва детството си във Франция. След като завършва френска литература в университета в Букурещ през 1942 г. той заминава за Марсилия, а по-късно се установява окончателно в Париж. Въпреки че първите му изяви са по-скоро в областта на критиката и поезията, а през годините пише множество есета, разкази и роман, Йонеско придобива световна известност с пиесите си. Сред най-популярните са „Плешивата певица“ (1948), „Урокът“ (1952), „Столовете“(1951), „Амеде, или как да се отървем от него“ (1954) и „Носорог“ (1959).

В края на септември Младежкият театър „Николай Бинев“ представи своята трета премиера за сезона – моноспектакъла на Ангелина Славова „Рожденият ден на Рупърт“. Представлението е създадено по едноактната пиеса на американския актьор Кен Дженкинс, а негов режисьор е Стоян Радев. Изключително силно актьорско постижение на Ангелина Славова, което не трябва да се пропуска.

Днес, 20 октомври 2024 г., се навършват 11 години от деня, в който ни напусна Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013) – едно от емблематичните имена на германската, българската и европейската сцена. Неговият театър е ярък пример за театралното изкуство като пътуване, като безкрайно пътешествие през границите на различните култури, идеологии и театрални естетики. От 80-те години на ХХ в. до смъртта си на 70-годишна възраст през 2013 г. той е сред водещите режисьори в Германия, чиито спектакли, освен в основните театри в страната – Дойчес театър и Фолксбюне в Берлин, Талия театър в Хамбург, театрите в Кьолн, Базел, Хановер, Бохум, Дюселдорф, традиционно присъстват и в българския афиш, както и на най-престижните европейски сцени и фестивали.

През октомври театралните сцени у нас ще представят множество премиери, които обещават да привлекат вниманието на публиката с разнообразие от жанрове и оригинални режисьорски идеи. Очакват се както съвременни интерпретации на класически произведения, така и нови заглавия, които ще внесат свежа енергия в културния афиш. Сред тях са „Медея“ от Еврипид на световноизвестния Деклан Донелан и Народния театър „Иван Вазов“ и „Както ви харесва“ от Шекспир на нашумелия през последните две десетилетия румънски режисьор Габор Томпа във Варненския театър.

В началото на театралния сезон Малък градски театър „Зад канала“ изненада зрителите си с премиерата на „Обществен враг“, спектакъл по пиесата „Народен враг“ на Хенрик Ибсен. Режисьор е Крис Шарков, който нееднократно е доказал интереса си към скандинавските модернисти със съвременните си сценични интерпретации на текстовете им. Въпреки, че пиесата е написана през 1882 г. тя продължава да бъде повече от актуална и днес. Представлението на театър „Зад канала“ засилва тази актуалност.

Преди няколко месеца, през май, излезе шести брой на годишното специализирано издание за балет, съвременен танц и танцова култура „Списание за танц“. Представя го неговата главна редакторка Ангелина Георгиева.

Предложенията на театралния афиш в Париж в края на 2023 г. са много, те са изкушаващи и разнообразни. След като на 29 септември публикувахме първата част от театралните впечатления на Венета Дойчева от престоя й в края на миналата година във френската столица, то сега ви предлагаме да продължите пътешествието си по парижките сцени с втората част на текста.