В края на миналата година Дерида денс център – първият център за съвременен танц и обучение в България, отбеляза 20 години от своето създаване. По този повод с Атанас Маев – съосновател (заедно с хореографа Живко Желязков) на центъра и директор на създадената към него „Сцена ДЕРИДА“, разговаря Мила Искренова.

Вече четири сезона Yalta Art room съществува като независимо пространство за реализирането на сценични проекти. Това, което се усеща за този период от време е все по-уверената смелост, с която се заявяват екипите и проектите на тази сцена. Една от последните премиери, достойно нареждаща се в челните места на софийския театрален афиш за сезон 2024/2025 г., е „Празен град“. Емоционален разказ, представен с категорично заявена позиция, спираща дъха дълбочина и проницателност.

На 29 ноември 2024-та Дерида денс център празнува своята 20-годишнина. Събитието беше предшествано от финалния спектакъл на Международния фестивал за съвременен танц „Aerowaves in Sofia”, чийто домакин вече трета година е Сцена ДЕРИДА. Тази годишнина дава повод за различни изводи и равносметки. Хореографът Живко Желязков и мениджърът Атанас Маев са водещите фигури в дейността на ДЕРИДА и определено имат право да се гордеят от постигнатото за този период. Те успяха да изградят буквално от основи едно пространство за съвременен танц в центъра на София – едно самостоятелно действащо ядро на съвременните танцови форми, което акумулира развитието на млади хореографи и изпълнители, и отглежда публика за този жанр.

През септември тази година излезе от печат първата книга на един от най-обичаните и международно признати британски театрални актьори – Саймън Ръсел Бийл. Озаглавена „Великолепно творение: Да играеш Шекспир и други истории“ (A Piece of Work: Playing Shakespeare and Other Stories), тя е своеобразен мемоарен текст, в който актьорът разказва за работата си с Шекспировите пиеси, подхода си към тях, търсенето на връзки между личните му преживявания и тези на персонажите, в които се превъплъщава. Заглавието препраща към репликата на Хамлет „Човекът! Какво великолепно творение е той!“ И този сезон почитателите на Саймън Ръсел Бийл ще могат да го видят с нова работа и на сцената – в ролята на известния британски поет и класически филолог Алфред Едуард Хаусман. Премиерата на продукцията на театър „Хампстед“ по пиесата на Том Стопард „Изобретяването на любовта“ (The Invention of Love) ще е в началото на декември и ще може да се гледа до последната седмица на януари.

По сцените в столицата и страната през ноември отново ни очакват спектакли, които ще провокират размисъл и ще ни предложат незабравими театрални вечери. Ето някои от заглавията, които предстоят, или вече имаха своите премиери от началото на месеца до днес: „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу и „Някой ще дойде“ от Юн Фосе в Народния театър, „Солунските атентатори“ от Георги Данаилов в Театър „Българска армия“ „Лисабон“ от Захари Карабашлиев в Младежкия театър, „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс в Театър „София“, „Майка Кураж и нейните деца“ от Бертолт Брехт в Сатиричния театър, „Тримата мускетари“ по Александър Дюма в Шуменския театър …

Преди шест десетилетия, на 1 октомври 1964 г., двайсет и осем годишният тогава италиански режисьор Еуженио Барба основава далеч от своята родина – в Норвегия – един театър, който да реализира творческите му търсения, вдъхновени от индийския традиционен театър „Катакали“ и работата му с Йежи Гротовски в продължение на три години преди това. През 1966 г. „Один Театър“ вече има постоянен дом в датския град Холстебро и се реорганизира като част от новосъздадената Nordisk Teaterlaboratorium, а през 1979 г. Барба основава и Международната школа по театрална антропология, обединяваща актьори, режисьори и изследователи, изучаващи актьорските техники, базирани на мултикултурно взаимодействие.

Тази година отбелязваме 115 години от рождението и 30 години от смъртта на един от доайените на театъра на абсурда Йожен Йонеско (26.11.1909–28.03.1994). Познат на света най-вече като творец-франкофон, той е роден през 1909 г. в Румъния, но прекарва детството си във Франция. След като завършва френска литература в университета в Букурещ през 1942 г. той заминава за Марсилия, а по-късно се установява окончателно в Париж. Въпреки че първите му изяви са по-скоро в областта на критиката и поезията, а през годините пише множество есета, разкази и роман, Йонеско придобива световна известност с пиесите си. Сред най-популярните са „Плешивата певица“ (1948), „Урокът“ (1952), „Столовете“(1951), „Амеде, или как да се отървем от него“ (1954) и „Носорог“ (1959).

В края на септември Младежкият театър „Николай Бинев“ представи своята трета премиера за сезона – моноспектакъла на Ангелина Славова „Рожденият ден на Рупърт“. Представлението е създадено по едноактната пиеса на американския актьор Кен Дженкинс, а негов режисьор е Стоян Радев. Изключително силно актьорско постижение на Ангелина Славова, което не трябва да се пропуска.

Днес, 20 октомври 2024 г., се навършват 11 години от деня, в който ни напусна Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013) – едно от емблематичните имена на германската, българската и европейската сцена. Неговият театър е ярък пример за театралното изкуство като пътуване, като безкрайно пътешествие през границите на различните култури, идеологии и театрални естетики. От 80-те години на ХХ в. до смъртта си на 70-годишна възраст през 2013 г. той е сред водещите режисьори в Германия, чиито спектакли, освен в основните театри в страната – Дойчес театър и Фолксбюне в Берлин, Талия театър в Хамбург, театрите в Кьолн, Базел, Хановер, Бохум, Дюселдорф, традиционно присъстват и в българския афиш, както и на най-престижните европейски сцени и фестивали.