АТАНАС МАЕВ: Дерида денс център на 20 години

МИЛА ИСКРЕНОВА

Наскоро отбелязахте 20 години от създаването на Дерида денс център.
Какво ви донесе този период в творчески план?

20 години отдаденост, опит и благодарност, че сме намерили призванието в живота си и можем да реализираме мечтите си, да бъдем дизайнери на настояще и бъдеще. Всъщност отбелязахме 20 години от създаване на компанията ни или старт на юридическото съществуване на Дерида денс ООД на 04.10.2004 г.

С Живко Желязков започнахме неформално да работим от 2003 г., но понеже се появи невероятната възможност да поемем изграждането на театър в южна Испания, а успоредно с наша нова танцова трупа и начало на продукционен процес, то трябваше да узаконим съюза ни и така се роди Дерида денс. В продължение на 4 години успяхме да натрупаме доста опит, работейки с невероятни и отдадени танцьори в истински райско местенце на планетата. В Испания създадохме 13 представления и разбрахме, че силата на прогреса на компанията е в това да имаш свое пространство, екип, който споделя ценностите и верни партньори.

През 2008 година се завърнахме в България, като опитахме в началото да работим в различни пространства и с различни свободно практикуващи танцьори. Изводът относно пространствата бе, че няма подходящи студия, които да разполагат с  танцова настилка, да са чисти и уютни и свободата да ги използваме за повече от 2-3 часа на ден, а спрямо танцовите изпълнители – почти не съществуваше общност на свободно практикуващи танцьори, а с малкото колеги, които, които бяха тръгнали по трънливия път на танцмейкъри, трябваше да работим много по подобряване на кондицията.
В търсене на решение, се появи и идеята за Derida Dance Center, който отвори врати през април 2010 година и имаше за цел да развие програми, които да повлияят положително на тези два проблема.

2.  Какви трудности трябваше да преодолявате при осъществяването на вашата дейност?

Трудностите ги има навсякъде, но може би при танца станаха някаква нормалност, предвид неговата експериментална природа. Може би богатството и многообразието на танца също често са били пречки за тяхното разбиране от институциите – какво е съвременен танц.  Това ново и много бързо развиващо се изкуство, което се видоизменя постоянно и прилива между различни сценични форми се дефинира трудно и може плаши хората, които стоят на бюрата си и трябва да намерят къде техните заложени индикатори се покриват от артисти и организации. Коя е тази общност, как да разберем колко е голяма? Няма да забравя през 2010 година, когато опитвайки се да обясня на човек от министерството, че развиваме програма за танцови резиденции, той ме пита, дали е нещо като “дом за възрастни хора”. За това мога да кажа, че трудността е била и все още е  в комуникацията, която липсва между институциите и секторът на свободно практикуващите, каквито сме ние. Тук това може да се обясни с кратките политически мандати, малко по-дългите на администрацията, но с очевидната липса на потенциал и огромното търпение на артистите, които нямат друг ход освен да търсят решения или да се откажат. За съжаление много колеги се отказаха, но за сметка на това тези, които остават, са калени “бойци”, един от които сте вие, г-жо Искренова.

3.  Какви нови срещи и контакти установихте за тези 20 години?

Тук мога да кажа, че сме истински щастливци! Запознанствата ни с артисти и партньори са най-голямото ни богатство и те са ключът към успеха на Дерида.  През всичките тези 20 години успяхме да срещнем много хора, от които да натрупаме опит. Една от най ценните срещи за мен е прз 2004 година –  тази със Слава Вичева, която ни покани в Испания, а в последствие заедно реализирахме всички проекти там. Впоследствие през 2011 година – срещата ни с Джон Ашфорд – създателя на Платформа Aerowaves-дance across europe, беше ключова и доведе до партньорството ни с всички членуващи в  платформата над 40 представители на организации от различни краища на Европа. Много професионални срещи се превърнаха в приятелства и така някак сформирахме едно голямо международно професионално семейство. Така се случи при срещата ни с Наталия Медина –  директорката на фестивала-платформа на канарските острови –  MASDANZA, партньорите ни от танцова компания Алмада в Португалия, Machol Shalem Dancehouse (MASH) от Йерусалим, Международния танцов фестивал в Малта, партньорите от European Dance Development Network (EDN), с които не само си партнираме и сме член в нея, но и аз участвам вече втори мандат в борда на директорите, Dansa Valencia, Barcelona International Dance Exchange, а от скоро една много важна- с 12 водещи организации от Балканския полуостров, с които създадохме регионалната платформа за съвременен танц Moving Balkans. Не на последно място са срещите ни с колеги, партньори, приятели, публика в България. Те са важни за изграждане на ядрото.

Среща ни танцът!

4. Как според вас присъствието на Сцена Дерида влияе на културната среда в София?

Сцена Дерида се роди от необходимостта да я има. В България съществуват 53 държавни театри-това е вид рекорд на фона на европейската действителност. Поради методиката за субсидиране на дейността им, в която съществуват, нямат механизъм и мотивация да домакинстват представления от независимия сектор, още повече танцови. За това решихме, че ако не предприемем риск да създадем сцена, то ще остареем без да сме реализирали мечтата си- свободният дух на артиста да се изяви, да реализираме партньорства и проекти, които да остават стабилен културен актив и да успяваме да повлияем положително обществото и средата чрез силата на креативността и посланията, които авторите желаят да споделят с публиките.

Може би малко хора си дават сметка колко рисково е съществуването на подобна инфраструктура и че един частен театър има за конкурент държавата, която го е поставила в два “убийствени” режима – на нелоялна конкуренция и на минимална държавна помощ. Но факт е, че вече 5.5 години съществува Сцена Дерида и всеки един нов ден е постижение.

5.  Каква е вашата публика и как ви възприема?

Сцена Дерида привлича многообразна и любознателна публика, която се интересува от съвременен танц и иновативни сценични форми. Зрителите често са отворени към нови и експериментални изразни средства, което ни дава увереност да предлагаме смели и авангардни проекти. Публиката ни оценява усилията ни да поддържаме творческа среда, която подкрепя иновацията и културния обмен. Често получаваме положителна обратна връзка за нашите представления и програмация, което ни мотивира да продължаваме да се развиваме посоката, която сме поели. Нашата публика е наш партньор, който осъзнава че сцената съществува благодарение и заради него.

6. Как се развива образователната дейност на Център Дерида?

Образователната дейност на Derida Dance Center, както и много други икономически сегменти, претърпя трансформация по време на ковид пандемията. Като самоиздържаща се организация с доста голям разход за наем за  инфраструктура, се наложи да затворим трите прекрасни танцови студия, които поддържахме в продължение на 10 години и които бяха с площ около 500 кв. м.

Преместихме обучителната програма  Dance PORT Derida на сцената, което ограничи свободата във времето, с което разполагахме. От друга страна обучението на млади таланти се подпомагаше 7 години от Фондация Америка за България, която си промени проиоритетите и посоката на финансиране, a в България алтернатива за подобни програми все още няма. Това наложи и прекратяване на обучителната програма във формата, в която тя съществуваше. Той беше успешен, понеже даваше шанс на хора с различен опит и от различни сфери на изпълнителските изкуства да се включат в група от 10-15 участници и в продължение на  12 последователни месеца да  работят всеки ден, без събота и неделя, в структурирано модулно обучение и в контакт с различни преподаватели и хореографи, които канихме от чужбина и България. Обучението беше изцяло практическо и даде силен старт на кариерата на много от сега действащите хореографи и изпълнители. В момента образователните ни и тренинг инициативи са свързани с организиране на работни ателиета и менторство. През тази година реализирахме шест месечна образователна програма за млади хореографи, които имаха възможност да работят професионално на сцена с ментори по хореография, сценично осветление, композиране на звукова среда, драматургия и арт мениджмънт. В рамките на фестивала, който продуцираме Aerowaveas in Sofia, ангажираме всеки един от гост хореографите с работно ателие с български танцови артисти, така че гостуването на избраните хореографи от международната сцена да допренесе до развитието не само на публиките, но и към професионалната танцова общност.

7. Разкажете за фестивала Aerowaves в София? Как установихте този контакт и как станахте домакини на фестивала?

Като партньор в платформа Aerowaves-dance across Europe, участваме в целия процес по подбор на топ 20 изпълнителите на платформата, които всяка година се представят пред световната танцова общност в различна държава, в рамките на фестивала Spring Forward. Един от големите успехи на Дерида беше домакинстване на изданието през 2018 година, когато в София пристигнаха 350 програматори и артисти от цял свят. Успяхме да организираме едно от най-силните издания на фестивала Spring Forward и единственото снежно (в контрадикция с името). С колегите винаги сме се опитвали да нареждаме парчетата на пъзела и имайки сцена, логично се запитахме, а не е ли време да показваме тези прекрасни артисти, които избираме за фестивала Spring Forward по-често в България. Така се роди и идеята да направим фестивал Aerowaves in Sofia.  Истината е, че макар и да е само трето издание, фестивалът порасна доста и излезе от мащаба на идеята си и сега вече каним артисти от цял свят. Тази година фестивалът продължи 20 дни. Догодина планираме Aerowaves in Sofia да е модул в по-голям фестивал на Дерида, чието име все още се въздържаме да споделим.

8. Как намирате състоянието на съвременната танцова сцена в София?

Може би няма да изненадам никого с мнението, че липсват политики, които да създадат благоприятна среда за развитието на танца. Това влияе на мотивацията и скоростта на развитие на професионалистите. Артистите страдат от липса на танцови студия, където да могат да работят ежедневно, на сцени, където да срещат своята публика. Сцена Дерида и задъхващата се Топлоцентрала, не са достатъчни.
Голям проблем е и липсата на устойчивост във финансирането, което да помогне за дългосрочно и стратегическо планиране на развитието на културните организации и възможността да поемат ангажименти в многогодишни проекти. Малко по-горе в интервюто споделих за дефектите на пазара на сценични изкуства. Какво имам предвид?! Свободно практикуващият артист, който се самопродуцира и представя спектакъл на сцена, не получава допълнителна субсидия, така както държавните си колеги. Това означава, че крайният продукт, който се заплаща от публиката – билетът, носи в пъти по-нисък приход. От друга страна, ако частният оператор разпери крила и литне в успехите си, то попада в клопката на минималната държавна помощ “де минимис”, която е създадена за регулиране на “конкурентната” среда и има ограничителен режим в максималната стойност на финансиране. Така крилата му бързо биват орязани. А ако се запитаме кои са участниците в пазара, виждаме, че 5-6 пространства, които едвам оцеляват “са конкурент” и “заплаха” за 53 държавни театъра, което е доста нелепо.  Споделените два проблема, са голяма пречка за развитието на независимия свободнопрактикуващ сектор. Друг огромен проблем е повишено производството и концентрация в София, отчасти в Пловдив, Бургас, Варна и невъзможността тези представления да пътуват в страната, а и с изключение на малка част – извън страната. Причината за това елипсата на  достъп до сцените в провинцията.

9. Какво би могло да се направи, за да се подобрят условията на независимата танцова сцена? На базата на своя опит, виждате ли конкретни мерки и стъпки, които  могат да се предприемат/

1. Създаване на национална културна стратегия;
2. Създаване на работещ регистър, който да дава информация след края на всяка календарна година: колко голям е секторът (артисти на свободна практика и организации), колко големи са подсекторите в различните изкуства?
   Колко активни са всички участници?
   Колко продукции са създадени и от кой?

До каква степен те са представени в други градове в България?
Колко пъти и къде са пътували в чужбина?
До колко организациите се развиват и инициират обучения и тренинги?
В колко мрежови събития е участвала организацията?
Какви са международните проекти, мрежи и платформи в които членува?
Развивала ли е проекти, които имат социална ангажираност и каква?
Тук може да се добавя още, но целта е да разберем кои са най-активните артисти и организации и естествено, не е нужно всеки да покрива всички изброен критерии. Идеята е регистърът да покаже до каква степен секторът повлиява положително развитието на обществото и каква е  ролята, която има за изграждане на положителен имидж на световната културна карта.

3. Поставяне на всички участници на културния пазар при равни условия. Например ако има методика за дъжавни, да има и за частни театри или ако едните могат да участват в проекти, то и другите да могат. Така ще се развие качество и нови хоризонтални партньорства. А гаранцията ще е публиката (крайния потребител), която  ще може да прави своя избор и ще вади така пасивните структури от зоната им на комфорт. В момента има субсидия само за държавните театри, които отделно могат да участват в повечето проекти към Национален Фонд Култура, Министерство на Културата и някои от общините.
4. Достъп на свободно практикуващите артисти до държавна и общинска инфраструктура.
5. Устойчиво финансиране на сектора, с което да се гарантира ангажимент поне до три години.
6. Създаване на експорт офис за артистите, предвид липсата на езикова бариера, спектаклите могат да се представят без проблем навсякъде по света.

Ако започнем с тези точки, със сигурност ефект ще бъде забелязан в рамките на година-две.

10. Какви са перспективите пред Дерида денс център у нас и по света?

Ние  сме малък и много сплотен колектив. Тук ще спомена супер героите: Живко Желязков – съосновател и артистичен директор на Деирда, Мира Георгиева – проектен и оперативен ръководител, Росен Андонов – технически ръководител, Мария Минкова – дизайнер, Сия Митева- счетоводител, Елена Маринова графичен дизайн и аз- мениджър. Танцьорите към компанията ни са на проектен принцип, като се опитваме да работим дългосрочно и да подпомагаме развитието им.

През 2024 година поставихме началото на нова балканска платформа за съвременен танц –  Moving Balkans, която има за цел да работи в посока повишаване качеството на танцовите представления, чрез развитие на талантите в региона. В рамките на тази платформа през идната година ще представим селекция от 10 представления пред програматори от цял свят, като това ще се случи в рамките на 4 дни между Любляна (Словения), Риека и Загреб (Хърватска). Дерида е съосновател и водеща организация в платформата.

Също през 2025 година ни предстои да реализираме финалната част на large scale проект от програма Творческа Европа – Танцови истории / Dancing Histor(y)ies, в рамките на който работим съвместно с археологически локации  и ще създадем шест нови продукции между в Италия, Сърбия, Испания и много вероятно в България.

Предстои ни участие с репертоарните ни представления на няколко фестивала в Европа.

Успоредно продължаваме да поддържаме сцената активна и да бъдем домакин на много нови премиери. Ще продължим и двата модула на резидентската програма – за български и международни артисти, като за момента са  потвърдени 5 международни резиденции. Естествено ноември 2025 ще е отново танцов и вече подреждаме програмата.
Надяваме се да имаме сили за всичко и да продължим да бъдем надежден партньор както в България, така и на международната танцова сцена.

Интервю на МИЛА ИСКРЕНОВА

---

Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„