Театър „Минак“ – една истинска театрална вселена на корнуолския бряг
Театър „Минак“ често попада в класации за най-живописни театрални сцени, но всъщност малцина знаят точно къде се намира, каква е неговата история и какво и кога може да се види там. Затова през август, може би традиционно най-почивния месец от всички останали, когато театралните премиери са рядкост и не само зрителите, но дори и критиците са се отдали на почивка, ще се насочим към едно от наистина най-забележителните сценични пространства във Великобритания, което обединява театрално преживяване и красива морска гледка.
„Хамлет“ от Шекспир, представен през август 2025 г. в Театър „Минак“ от трупата „Уинчестър плеърс“; Архив на Театър „Минак“
Всичко започва през 20-те години на миналия век, когато младата заможна англичанка Роуина Кейд закупува имот в Корнуол – на високия бряг недалеч от Пензанс, в самия югозападен край на Великобритания („Минак“ на корнуолски диалект означава „скалисто място“). Отличаваща се със сръчност, умения и талант на дизайнер, Роуина помага за изработката на костюми за местни театрални продукции и така, когато нейни познати театрали търсят сцена за постановка на „Бурята“ от Шекспир, тя решава да предостави градината си. Оказва се обаче, че там няма достатъчно места и Роуина поставя началото на един проект, който прераства в делото на живота ѝ. Тя започва изграждането на театър в почти отвесната скална стена и заедно с помощта на градинаря си и група ентусиасти със здрави ръце и инструменти, буквално изсичат сцена и амфитеатрални редове за сядане в гранитната скала, надвесена над морето. Мис Кейд носи на гръб торби с пясък и саморъчно рисува декоративни келтски мотиви в мокрия бетон. Когато „Бурята“ се играе там през 1932 г., сцената все още не е оборудвана с осветление и за целта се използват фенери и фарове на коли.
Роуина Кейд, млада заможна англичанка, купува имот в Корнуол и става инициатор и един от активните участници в изграждането на Театър „Минак“, открит през 1932 г.
Театър „Минак“ поразително прилича на античен театър, макар по-скоро в неокласически стил и е трудно човек да повярва, че е само на около сто години. През годините конструкцията се разраства и допълва, за да придобие днешния си вид, отговарящ на съвременните технически изисквания – добавят се художествено осветление, озвучаване, гримьорни… Днес „Минак“ разполага със 750 седящи места и дори е приспособен за трудноподвижни хора – има специални тераси, за да не се налага слизане и качване по стръмните стъпала. Кръглата сцена е заобиколена от своеобразна плетеница от каменни стъпала и арки, които се усвояват по различен начин във всяка продукция. Но несъмнено най-впечатляващото е гледката, която служи за фон на случващото се на сцената – безбрежното море и скалите, обгръщащи залива, в който се намира „Минак“. Морето е онова неизменно, но и постоянно променящо се присъствие, което не само придава драматизъм в постановки на „морски“ драми като „Бурята“ – стихията, неподправената природа се синхронизира като естествен декор и създава особена ритуална атмосфера, която обгръща играещите и гледащите. Морето и метеорологичните условия са и най-големите предизвикателства за всички – от сценографите, които трябва буквално да привързват декорите си, за да не отлетят от скалите, през изпълнителите, които освен че трябва да изнасят гласа си почти вертикално нагоре към стръмните редове, трябва и да се надвикват с вълните (тук използването на микрофони е оправдано!), до зрителите, които трябва да са подготвени за пек, студ, или пък дъжд (представления се отменят само при крайно неблагоприятни условия).
„Клетниците: Нека хората пеят“ – мащабен проект, отбелязващ четиридесетгодишнината от създаването на легендарния мюзикъл, включващ 11 спектакъла, от които един е показан през май на сцената на Театър „Минак“; Архив на Театър „Минак“
Активният сезон на „Минак“ е от пролетта (април-май) до есента (октомври). Представят се както оригинални продукции, така и гастролиращи – театрални спектакли, концерти и танцови изпълнения. През останалото време от годината посетителите могат да разгледат градините и да се включат в обиколка на театъра с гид. Както винаги, и тазгодишният афиш е особено разнообразен. Един от акцентите е мюзикъл адаптацията на „Сън в лятна нощ“, чието действие е пренесено в омагьосания свят на диско музиката от 1970-те. Продукцията е на театър „OVO“, под режисурата на Адам Никълс, съосновател на трупата, която стои и в основата на фестивала в античния римски театър в Сейнт Олбанс, един от най-големите театрални фестивали на открито на Острова. Театрален колектив, който редовно се представя в театър „Минак“ е „Уинчестър плеърс“. Компанията е основана през 1993 г. специално за да играе там и през годините постановките им, основно по Шекспирови драми, са винаги очаквани с интерес. През август те представиха „Хамлет“. Тук е мястото да обърнем внимание на естеството на британския непрофесионален театър. „Уинчестър плеърс“ са един добър пример за сериозността, с която британското общество се отнася към художествената самодейност. Трупата е основно самодейна, но през годините се включват все повече професионални актьори – смесица, която впрочем е традиционна за този тип сценична дейност – често ентусиастите ходят на курсове по актьорско майсторство като част от хобито си, а пък самодейните театри наемат професионални режисьори и сценографи, за да създадат издържан в художествено и техническо отношение спектакъл. Самодейните състави не правят компромиси нито с репетиционния процес, нито със средствата, необходими за реализиране на качествена художествена продукция. Именно на сцената на „Минак“ могат да се гледат такива постановки, например „Клетниците: Нека хората пеят“ – мащабен проект, отбелязващ четиридесетгодишнината от създаването на легендарния мюзикъл. Той включва единайсет премиерни спектакъла на различни самодейни състави, като един от тях се представи през месец май на сцената на „Минак“. „Клетниците: Нека хората пеят“ обединява изпълнителите от четири местни трупи и оперни и музикални дружества, а режисьорът Бен Блабър и музикалният директор Мили Милингтън са професионалисти с множество изяви на сцената на „Минак“.
Театър Минак
В края на август беше представена драматизация по романа на Херман Мелвил „Моби Дик“, продукция на театър „Тауър“, един от най-старите непрофесионални театри във Великобритания, който въпреки този си статус си сътрудничи с трупи като Кралската Шекспирова компания и е давал платформа за изява на актьори като Майкъл Гамбън и Алфред Молина в началото на кариерите им. „Моби Дик“ се радва на успех, най-вече с драматургичното си решение да включи хор съставен от жени/фурии, подобен на този в античната драма, както и на смесването на физически театър, музика и кукли.
През септември други трупи ще се изявят с постановки на „Макбет“ и адаптация по „Баскервилското куче“, очакват се и разнообразни концерти и забавления за цялото семейство. Няма да е преувеличение ако кажем, че театърът „Минак“ предлага за всеки по нещо. Ако все пак нямате възможност да го посетите, театърът дава шанс да усетите, макар и от дистанция, атмосферата на това уникално място – уебкамера (https://minack.com/minack-live) осигурява гледка от най-високия ред и така може да се наблюдава на живо случващото се – репетиции, спектакли, разхождащи се туристи и, разбира се, драматичното и своенравно море.
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„