Избрано от лондонската сцена: холивудски филми, преродени като мюзикъли
МИРЯНА ДИМИТРОВА
От зората на съществуването си киното е в активно взаимодействие с театъра, както в чисто философски и теоретичен аспект, така и откъм обмен на художествено съдържание, теми и изразни средства. Седмото изкуство създава екранизации на драматични произведения като кристализира от тях нови нюанси, визуални проникновения и, не на последно място, приобщава нови публики и разширява чисто географския диапазон на въздействието им. Театърът, отстоявайки своята идентичност, но и адаптивност, също е отворен към киното и, заедно с неизбежните идеологически колебания относно понятия като реализъм и истинност, го приема като форма, но и като съдържание.
Една от най-разпространените форми на сценична адаптация на филми е пресътворяването им в мюзикъли. Тази тенденция се развива основно в САЩ, като продукциите в повечето случаи се представят на Бродуей и след това се импортират към лондонския Уест Енд (въпреки че в единични случаи се случва и обратното), и оттам в други европейски страни и по света. Жанровият профил на заглавията, появили се на сцената през последните петнайсет години е типичен – холивудски касови хитове от близкото минало, основно комедии или семейни филми, които привличат широк кръг зрители. Някои от тях се отличават в степента на свързаност с екипа, създал оригинала. Например, „Завръщане в бъдещето“ е творба на Боб Гейл и Робърт Земекис, които са сценаристи на филма, като Земекис е и негов режисьор. Също така, мюзикълът включва нова музика от Алан Силвестри (композитор на саундрака към филма) и Глен Балард. „Завръщане в бъдещето“ (1985 г.) е сред особено успешните фантастични комедии, които се превръщат и във франчайз, включващ не само две филмови продължения и телевизионен сериал (1991-1992), но и настолни игри, комикси и други. Работата по спектакъла започва през 2015 г., но противоречия в екипа забавят процеса. Едва след пет години, под режисурата на Джон Рандо, „Завръщане в бъдещето“ е представен в Манчестър, а през 2021 г. е лондонската му премиера в театър „Аделфи“. Продукцията печели награда „Оливие“ за най-добър нов мюзикъл и получава шест номинации, включително в категориите най-добър актьор (Оли Добсън) и поддържаща роля (Хю Коулс). Трансферът ѝ на Бродуей (като пример за необичайно движение от Европа към САЩ) е през лятото на 2023 г.
„Систър Акт“, либрето Бил и Шери Стайнкелнър, музика Алън Менкен, режисьор Питър Шнайдер, хореография Антъни Ван Лааст, Лондон Паладиум, 2009
„Систър Акт“ е любима музикална комедия от 1992 г. Образът на Упи Голдбърг като певицата, която става свидетел на престъпление и е изпратена от полицията да се укрие в манастир, чиито хор тя трансформира в хитов госпъл състав, е достатъчно успешен за да има продължение на следващата година и, малко повече от десетилетие след това, да се прероди в мюзикъл. Създадена през 2006 г., продукцията е по музика на Алън Менкен (носител на осем награди „Оскар“) и либрето на Бил и Шери Стайнкелнър (сценаристи на ситкома „Бар Наздраве“). След първите представления в Калифорния, следва премиера в „Лондон Паладиум“ през 2009 г., с режисьор Питър Шнайдер и хореография на Антъни Ван Лааст. Интересното тук е, че самата Голдбърг е продуцент на мюзикъла и също така се появява в ролята на игуменката за няколко спектакъла през лятото на 2010 г. През 2011 г. на Бродуей се появява нова продукция, с режисьор Джери Закс. Тя получава няколко номинации за наградата „Тони“, включително за най-добър мюзикъл. Следват сценични адаптации в Германия, Италия, Австрия, Франция, също така оригинална датска продукция. В момента „Систър акт“ е на турне из Великобритания. Очаква се завръщането на спектакъла на лондонска сцена през март 2024 г. с режисьор Бил Бъкхърст и хорегораф Алистър Дейвид, а главната роля ще се споделя от Бевърли Найт и Александра Бърк.
„Замръзналото кралство“, либрето Дженифър Лий, хореография Роб Ашфорд, музика Кристен Андерсън-Лопес и Робърт Лопес, режисьор Майкъл Грандидж, продукция на Дисни (Disney theatrical productions), 2017. Премиера на Уест Енд 2021 г. в театър „Дрюри лейн“.
Понякога самата филмова компания създала дадения филм е и в основата на производния му мюзикъл. Такъв е случаят с блокбъстъра на Дисни „Замръзналото кралство“. Създаден през 2017 г., от театралната дивизия на Дисни (Disney theatrical productions) по либрето на Дженифър Лий и хореография на Роб Ашфорд, предпремиерните спектакли са в Денвър, а година по-късно вече се гледа на Бродуей. Огромната популярност на анимацията и не на последно място новата музика от композиторите и текстописци Кристен Андерсън-Лопес и Робърт Лопес, автори на емблематичната песен „Let it go“, които добавят към седемте песни във филма още двайсет и три, вдъхват сили на сценичната продукция. Към екипа се присъединява и известният британски режисьор Майкъл Грандидж, дългогодишен художествен директор на лондонския театър „Донмар“. Премиерата на Уест Енд е през 2021 г. в театър „Дрюри лейн“ и спектакълът е номиниран за четири награди „Оливие“. Очаква се постановката да се задържи на сцена до средата на 2024 г. Съществуват австралийска, японска и германска продукция, а през октомври тази година бе и премиерата на първата оригинална норвежка версия, режисирана от исландеца Гисли Орн Гардаршон, един от основателите на прочутата театрална трупа „Вестурпорт“.
Друг мюзикъл, въплъщение на зимния приказен дух, е „Елф“ – драматизация по едноименния филм за момчето, което се скрива в чувала на Дядо Коледа като бебе, отгледано е от екипа на Добрия старец като елф, а когато пораства търси биологичния си баща и истинската си самоличност в Ню Йорк. Либретото е на Боб Мартин и Томас Мийхан, музиката е на Матю Скиар и Чад Бегелен. Бродуейската му премиера е през 2010 г., следват турнета в САЩ и продукция на Уест Енд през 2015 г. Предстои му специално завръщане за коледния период в лондонския театър „Доминион“, като така се отбелязва и двадесетата годишнина от премиерата на филма. В тази най-нова версия, ролята на елфа, който разбира, че е човек, се играе от Матю Уолфенден, хореографията е на Лиам Стийл, а режисурата е на Филип Маккинли.
Бродуейският продуцент Кевин Макколъм реализира два мюзикъла по филми на компанията Фокс – „Дяволът носи Прада“ и „Мисис Даутфайър“. Американската премиера на мюзикъл-версията на комедията за перипетиите на млада журналистка, която става асистент на властна главна редакторка на модно списание, е през 2022 г. в Чикаго. Творческият екип на „Дяволът носи Прада“ е звезден: режисьор и хореограф е трикратният носител на награда „Тони“ Джери Мичъл (режисьор и хореограф и на други успешни адаптации, сред които „Хубава жена“ от 2018 г.), а музиката е на легендата Елтън Джон, който също има опит в този жанр (сред успешните му мюзикъли е хитовият „Били Елиът“, също по едноименния филм). Въпреки че премиерата в Лондон е планирана за есента на 2024 г., билетите за „Дяволът носи Прада“ вече са в продажба.
„Мисис Даутфайър“, в която Робин Уилямс изиграва по незабравим начин актьор, който решава да се превъплъти в бавачка на собствените си деца, които са му отнети след развода, се появява на сцената през 2019 г. Музиката и текстовете на песните са на Кари и Уейн Къркпатрик, а либретото – на Кари Къркпатрик и Джон О‘Фарел. Режисьор е Джери Закс, хореографията е на Лорин Латаро. Спектакълът се играе първоначално в Сиатъл, а после и на Бродуей. Ковид пандемията довежда до преждевременно му сваляне от репертоара, но през 2022 г. се прехвърля първо в Манчестър а после, през май 2023 г., и в лондонския театър „Шафтсбъри“. В главната роля е Гейбриъл Вик.
Дали този сякаш все по-засилващ се интерес към трансформацията на цялостния визуален и сюжетен облик на даден филм в мюзикъл потвърждава думите на професор Филип Ауслендер, който още преди повече от две десетилетия бе отбелязал, че под натиска на икономическото превъзходство на киното и телевизията, реакцията на живото изкуство е да заприлича колкото се може повече на тях? Въпросът несъмнено е комплексен, но представените продукции оставят усещането, че наред с това, че находчиви продуценти използват инерцията на хитови заглавия, може би и киното търси стойностно валидиране и утвърждаване на територията на театъра. А когато на фокус е мюзикъл, то тогава налице е не само гарантирано бляскаво, многоцветно и наситено с емоция преживяване, но и доказателство за това колко богата и нееднозначна е връзката между двете изкуства.
Съвместна публикация с Литературен вестник, 30.11.-5.12.2023, № 41, 8