Един век Дарио Фо!
През март тази година се навършиха сто години от рождението и десет години от смъртта на прочутия италиански драматург и носител на Нобелова награда за литература Дарио Фо. По този повод в родината му са планирани мащабни чествания, а Фондация „Дарио Фо и Франка Раме“ още миналата година обяви амбициозната инициатива, озаглавена „100 години – 100 държави“. Драматургът работи със съпругата си, актрисата Франка Раме, в продължение на пет десетилетия до смъртта ѝ през 2013 г., а фондацията, основана през 2019 г. и управлявана от внучката на Дарио и Франка, Матеа Фо, цели продължаване и популяризиране на творческото наследство на двамата артисти. В анонса за инициативата Матеа Фо посочва, че пиесите на нейните дядо и баба са преведени на 54 езика, а от 1960 г. досега са създадени над седем хиляди постановки в 78 различни държави по света. Разбира се, в България Дарио Фо едва ли има нужда от представяне – „Случайната смърт на един анархист“, „Няма да платим! Няма да платим!“, „Марихуаната на мама е най-добра“, „Отворена брачна двойка“ са заглавия от родния театрален афиш, които през годините са утвърдили италианския драматург сред фаворитите на нашата сцена.
„Случайната смърт на един анархист“ от Дарио Фо, режисьор Матис Кажа, театър „Дайлес“, Рига, Латвия, 2025
Дарио Фо е роден на 24 март 1926 г. в Ломбардия в семейство с артистични наклонности. Има брат и сестра, които също се занимават с театър и литература. Баща му, началник гара, но и самодеен актьор, е със социалистически възгледи, които ще повлияят и на младия Дарио, който през целия си живот ще твори с мисълта за обикновения човек и неговата борба срещу неправдите на капитализма и статуквото. След Втората световна война започва да учи архитектура, но скоро се отказва и се насочва към рисуването и театъра, където се изявява с авторски импровизирани монолози. Кариерата му започва с вечерно комедийно шоу по националното радио през 1951 г. След няколко години във филмовия свят на Рим, той и съпругата му Франка се установяват в Милано. Основават „Компания Фо-Раме“ – Дарио е драматург, актьор и режисьор, а Франка се заема с администрацията. Първите им изяви са в „Пиколо театро“; следват шест пиеси, поставени в Театър „Одеон“. Текстовете на Фо набират популярност, а темите – социалните неправди, проблемите на работническата класа, представени под формата на фарс, често водят до проблеми с властта, цензура и дори до забрана за излъчване по телевизията, която остава в сила цели 14 години. В края на 60-те Дарио и Франка основават още две трупи – „Associazione Nuova Scena“ през 1968 г., която цели да се отдели от традиционната система на субсидираните от държавата театри, а през 1970 г. се появява и „Collettivo Teatrale La Comune“. Именно този колектив през същата година представя може би най-известната пиеса на Фо по света – „Случайната смърт на един анархист“. Тя е вдъхновена от действителни събития – терористичната атака, извършена от неофашистка организация, при която бомба се взривява в банка в Милано.
Независимо от непрестанните проблеми и със силните на деня, и с радикални групировки (през 1973 г. Франка става жертва на брутално посегателство от страна на неофашисти), непреклонните и универсални политически послания в творчеството им ги водят към световната слава. От развенчаване на исторически фигури като Христофор Колумб до протести срещу войната във Виетнам, творчеството на Дарио Фо намира отклик на всички континенти. Другазабележителна негова пиеса е моноспектакълът „MisteroBuffo“ („Комична мистерия“ – заглавието е нарочна заемка от „Мистерия-буф“ на Владимир Маяковски), създаден също през този период (1969 г.) и радващ се на огромен успех – с него Фо гастролира в редица страни по света в продължение на 30 години. Постановката, изградена върху серия монолози на библейска тематика и вдъхновена от странстващите средновековни минестрели и комедианти, му донася обвинения в богохулство от Ватикана. През 1980 г. властите на САЩ не дават разрешение Фо да вземе участие във фестивал на италианския театър и продължават да го недолюбват в продължение да години. Зрителите по света, обаче, са окрилени от неговия неповторим стил, в който традиционните театрални жанрове като комедия дел’ арте придобиват нова сила да изпращат послания за борба срещу социалното неравенство. Фо остава политически ангажиран до края на живота си. Критикува Силвио Берлускони (в „Двуглавата аномалия“ – сатирична пиеса, в която по странни стечения на обстоятелствата част от мозъка на Берлускони е трансплантирана в главата на Владимир Путин) и е активен в утвърждаването на популисткото движение „Пет звезди“, създадено от комика Бепе Грило през 2009 г.
Целогодишната програма, организирана от Фондация „Дарио Фо и Франка Раме“ включва разнообразни събития – спектакли, изложби, кинопрожекции и майсторски класове, дискусии и академични форуми. Тържественото откриване се състоя на 24 март (рожденият ден на Фо) в театър „Систина“ в Рим, където творци, приятели и колеги поставят символичното ново начало за следващото столетие на Фо с нови интерпретации и преоткриване на посланията, заложени в неговата драматургия. Разбира се, водещи в календара на събитията са многобройни постановки по текстове на Фо и Раме из цяла Италия и по света. На 27 и 28 март, Джакопо Фо, синът на Фо и Раме, представи своя спектакъл „Какво е да си син на Дарио Фо и Франка Раме“, в което пресъздава емоциите, спомените и уроците, предадени от родителите му. Също в края на март, в Милано се състоя специална вечер, посветена на Фо, в която млади актьори, музиканти и певци представиха негови песни, много от които известни и обичани от италианската публика. Режисьор е Алесио Лега. Концертът се проведе в залата на синдикатите, място емблематично за Дарио Фо и Франка Раме.
Откриваме Фо на екзотични локации, нова адаптация по „Няма да платим! Няма да платим!“, под режисурата на Авинаши Сингх се играе в училище по изкуствата „Флукс“ в индийския град Бенгалуру в края на март. За месец юни са планирани два спектакъла по пиесата „Светият шут Франциск“, режисура и изпълнение на италианския актьор Кристиан Поджони, в Назарет и Йерусалим. Две европейски премиери – „Няма да платим! Няма да платим!“ (реж. Леонардо Рааб) в Градския театър в Майнц, Германия, и на „Случайната смърт на един анархист“ (реж. Матис Кажа) в театър „Дайлес“ в Рига, Латвия, се състояха в края на миналата година и са включени в програмата на събитията, в която намират място наистина десетки спектакли, много от които гастроли на италиански артисти в културни центрове по света. Като участия от българска страна са обявени спектаклите „Отворена брачна двойка“, режисьор Андрей Калудов и „Само за жени“ на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна, постановка Костадин Бандутов. Това, разбира се, е само малка част от програмата на честването – интерактивна карта на събитията, в удобен за разглеждане формат, може да се види тук: https://www.centenariodariofo.it/.
Мащабната инициатива включва и международна научна конференция, посветена на творчеството на Фо. Тя ще се състои през октомври и ноември тази година на различни локации в университети в Милано, Пиза и Рим, както и в културния център „Свободен университет на Алкатраз“, основан от Джакопо Фо, сина на Дарио и Франка, в Умбрия, където се помещава и фондацията „Дарио Фо и Франка Раме“. В следващите месеци е планирана и изложба, която показва Фо в по-малко позната светлина – негови рисунки, скици и сценографски проекти ще бъдат представени в Рока ди Сполето, в Умбрия.
Може би някога ще дойде време, когато драматургията на Дарио Фо и Франка Раме вече няма да е толкова актуална, но всичко случващо се около нас показва, че и във втория си век Фо ще продължава да докосва умовете и сърцата с категоричната си непримиримост към своеволията на управляващите класи и вяра в трансформиращата сила на театъра.
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„