„Велика“ на Тони Макнамара в Малък градски театър „Зад канала“
В края на октомври на току-що отминалата 2025 г. в Малък градски театър „Зад канала“ се състоя премиерата на „Велика“ – провокативно заглавие от съвременния австралийски драматург Тони Макнамара. Текстът проследява пристигането на младата и идеалистично настроена немска принцеса Екатерина в Русия и последващите семейни отношения с руския император Петър III. Написана през 2008 г. пиесата се отличава с динамичен диалог, пиперлив и остър език и ярко открояваща се сатира. Макнамара преди всичко разглежда темата за властта без да цели абсолютно достоверно представяне и изграждане на историческа действителност както в отношенията между персонажите, така и в събитията от XVIII в. През 2020 г. стрийминг платформата „Hulu“ реализира сериал по сюжета на Макнамара, който печели множество отличия и получава седем номинации на наградите „Еми“. С нелесната задача да създаде сценичен разказ по пиесата се заема режисьорът Стайко Мурджев.
Весела Бабинова (Екатерина) във „Велика“ от Тони Макнамара, режисьор Стайко Мурджев; сценография и костюми Никола Налбантов, малък градски театър „Зад канала“, 2025.
Текстът на Макнамара се отличава с няколко закономерности, които не могат да бъдат пренебрегнати в сценичната му интерпретация. Преди всичко драматургът създава история, която прави дисекция на човек, придобил безгранична власт, на човек, в чийто разум зрее идеята, че може да притежава всичко. Изгражда абсурдна анахронична действителност – исторически личности, позиционирани в епохата си, но с поведение по-скоро характерно за нашата съвременност, изразено през остър и вулгарен език, от което се поражда и крайно сатиричният елемент на текста. И не на последно място, като ядро на тази сложна конструкция, Макнамара използва перипетиите и измененията, през които се налага да премине главният персонаж – Екатерина Велика, чието психологическо и емоционално пречупване са основната линия и основният конфликт на текста.
В привидно имперското общество, в което пристига Екатерина, цари хаос, безпорядък на лицемерието и безпардонното детинско поведение на Петър. В първо действие на пиесата шокът на Екатерина е заразителен. Това е моментът, в който отвращението на немската принцеса от ситуацията и поведението на Петър расте безгранично. В тази си част пиесата е жестока в крайните си проявления на цинизъм и абсурд. Изключително трудната сценична задача тук е постигането на уродлив хаос, който се оценява и преглъща с насмешка и лека ръка в двора на имперска Русия. Нещо, което Екатерина наблюдава с изумление. Във втората част на текста сатирата категорично заема превес, когато вече и Екатерина е заразена с уродливостта на Петър. Въпреки отвращението си, заемайки властта тя постепенно се превръща в копие на покойния си съпруг и това е основният мотив благодарение на който на повърхността, над жестоката безпардонност, може да изплува сатиричността на пиесата.
Сцена от спектакъла
Представлението на Стайко Мурджев разглежда като основна тема властта и последиците от нейното опиянение. В ролята на Екатерина Велика е актрисата Весела Бабинова, а Петър е изпълняван от актьора Богдан Бухалов. Втората част на представлението е по-категорична и достоверна както в актьорското изпълнение, така и в развитието на заложената тема. Бабинова успява да достигне нелепата лудост на властимащия човек. Изпълнението ѝ превръща названието на персонажа ѝ Велика в абсолютно нелепо и не на място употребено определение, което буди смях. С вида си, с лекото си поведение, редувано с тонове на сериозност и заплахи, Бабинова овладява сатиричната линия и жанр, но много трудно успява да задържи този резултат. Сякаш неколкократно се достига идеята за сатиричност, но екипът не успява да я овладее и съхрани.
Подобно нещо наблюдаваме и в първата част на представлението. Изпълнението на Богдан Бухалов е изкривено до крайност, с цел да демонстрира онази присъща нелепост за Петър, но липсва елементът на противопоставяне, до който така изграден образът на Петър да изглежда не като нормален в лудостта си, а като наивен идиот. Силата на този текст се изразява в споменатото вече разминаваме между нормите на дантелата и корсета и хлапашкия нрав на тези уж аристократи. Във „Велика“ екипът се справя чудесно със задачата си да изкриви до крайност поведението на властимащите, но липсва сериозността, в която това поведение да увисне и да породи смях. За момент такова счупване на образа се наблюдава при влюбената в Лео Екатерина, изпълняван от актьора Александър Кендеров. Тогава тя забравя за пъкления си план, а по-късно, във второ действие, за минута се освобождава и от лудостта си. Но най-близо до успешното разминаване с поведението на дворцовите персонажи е изпълнението на актрисата Каталин Старейшинска в ролята на Мариал. Остроумната придворна дама, Каталин пресъздава с характерното поведение на изграден от желязно спокойствие сериен убиец. Равен тон, поведение, лишено от резки жестове и емоционални проявления. Така построен образът ѝ и поставен до изблиците на Екатерина създава характерна комичност за отношенията помежду им, а и за цялостната нелепост в дворцовата интелигенция. Отличаващо се изпълнение.
Използваните в пиесата съвременен език и комуникация между персонажите звучат крайно дори според днешните разбирания за норми на възпитанието. Въпреки това, работят в посока на темата. Този подходът на осъвременяване, заложен от драматурга е наложителен по-скоро в поведението, езика и отношенията между персонажите, от колкото в средата и костюмите им, които са техен контраст. Колкото по-категорично е противоречието между представата за изисканост на епохата и лековатото, цинично поведение на персонажите, толкова по-ясно и отчетливо ще звънне сатиричността на ситуациите, в които те попадат. Работата по сценичната средата на Никола Налбантов създава усещане за помпозна дворцова атмосфера, но намигането за съвременност през костюма и смесването на съвременни маратонки и анцузи, стилно украсени с орнаменти, по-скоро работи в посока не да изгради и подчертае споменатата сатиричност, а да олекоти сериозността, с която персонажите се възприемат като интелигенция, създавайки множество въпроси по отношение на тяхното поведение.
„Велика“ на Стайко Мурджев представя актрисата Весела Бабинова в различна светлина. Представлението е смел опит да се осмее един от най-сладките човешки пороци, но не успява да изведе в завършена крайност сатиричната линия от пиесата на Тони Макнамара. В опита си да увеличи усещането за нелепост, Стайо Мурджев не се опитва да прикрие непристойното поведение на персонажите, чиято нелепа проява по-късно да е повод за смях, а допълнително увеличава усещането за несъстоятелност в позициите, които заемат. Така се достига до ефекта на смешното, но не в крайността и смисъла, които позволява пиесата.
МИХАИЛ ТАЗЕВ
„Велика“
от Тони Макнамара
Превод Любов Костова; режисура Стайко Мурджев; сценография и костюми Никола Налбантов; музика Петър Дундаков; хореография Ангелина Гаврилова – Тодорова.
Участват: Весела Бабинова, Богдан Бухалов, Свежен Младенов, Александър Карасански, Христина Джурова, Стоян Младенов, Каталин Старейшинска, Леонид Йовчев,Георги Кацарски, Александър Кендеров.
Премиера 31 октомври 2025 г. в Малък градски театър „Зад канала“.
Съвместна публикация с Литературен вестник, бр.1, 2026
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„