Автор: КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

Дискусията за новата драма, за мястото на текста в театралния спектакъл днес и за критериите, по които режисьорът избира да постави един драматичен текст, продължаваме с Крис Шарков, категорично заявил през последното десетилетие потребността си да работи с емблематични произведения от модерната европейска и българска драматургия и с актуални съвременни заглавия и автори.

Разговорът с български режисьори, трайно заявили интереса си към нови европейски и български пиеси, за мястото на драматичния текст в театралния спектакъл днес, за критериите, по които те избират да поставят един съвременен текст и за пътя на новите текстове към сцената, който започнахме миналия сезон в рубриката ИНТЕВЮТА на СЦЕНАрт, сега, в началото на започващата театрална година, продължаваме със Стайко Мурджев, в чиято биография има много запомнящи се спектакли по нови заглавия.

Гьоте-институт България е инициатор и организатор на един от най-интересните международни форуми в София напоследък – Фестивала за нова драматургия, който се провежда в рамките на регионалния проект на института за страните от Югоизточна Европа New Stages Southeast. През 2023 г. фестивалът се състоя за трети пореден път между 12-ти и 18-ти юни и беше под название „Драма и политика“.

Двата основни акцента на фестивалната програма тази година бяха Дискусионният модул, който включваше четири тематични дискусии – „Драматургия на протеста“, „Репертоарът – отражение на политическите драми“, „Драматургия на политическото“ и „Хоризонти на българската драматургия“, и срещата с Иван Вирипаев.

Разговорът ни за мястото на драматичния текст в театралния спектакъл днес, за критериите, по които режисьорът избира да постави една пиеса и, специално, един съвременен драматичен текст и за пътя на новите текстове към сцената у нас продължаваме с Петър Денчев, трайно показал пристрастието си към актуални български и европейски пиеси.

С разговора с Иван Урумов за мястото на драматичния текст в театъра, който той прави, за критериите, по които избира да постави една пиеса и, специално, един съвременен драматичен текст и за новия му спектакъл „В очакване на Годо“ на Бекет на сцената на Театър „Българска армия“ започваме в нашата рубрика „ИНТЕРВЮТА“ поредица от интервюта с български театрални режисьори, трайно заявили през последните години интереса си към съвременната българска и европейска драма.

В навечерието на Международния ден на театъра – 27 март, се състоя премиерата на новият, 26-и брой на списание „HOMO LUDENS”. От богатото и разнообразно съдържание на броя, обхващащо 330 страници и 15 рубрики, на читателите на СЦЕНАрт (с любезното разрешение на редакционния екип на списанието), предлагаме теоретичната студия на Камелия Николова „70 години от първата постановка на „В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет“.

Преди 70 години, на 5 януари 1953 г., в малкия театър „Вавилон“ в Париж се състои премиерата на дебютната пиеса на Самюъл Бекет „В очакване на Годо“ с режисьор Роже Блен, която се превръща в същинското начало на театъра на абсурда и в неговия емблематичен манифест.

Спектакълът „В самотата на памуковите полета“ на знаменития американски филмов и театрален актьор Джон Малкович и на литовската филмова и театрална актриса Ингеборга Дапкунайте беше най-очакваното и най-обсъжданото театрално събитие в София през последните седмици. В изпълнението си на необичайните персонажи в текста на Колтес двамата демонстрираха изключителен професионализъм. Деликатно напомняйки за различните възможности и посоки за неговото тълкуване те постигнаха истинската му същност – представиха ни една безнадеждна пиеса за самотата.